Както е известно, зачеването и бременността всъщност са естествени процеси. Много често в нашето ежедневие забравяме това и приемаме като че ли е някакво болестно състояние и бременната и съответно родилката трябва да бъде ориентирана към болнично заведение.
Нека и спомним всъщност, че тези процеси са физиологични, те са естествени, и нека подчертаем – нито зачеването е болест, нито бременността е болест, нито раждането е болест. Кърменето след това, отглеждането на детето, това са естествени процеси – естествени така, както растат и останалите живи същества в природата. И нашето тяло не прави изключение от тази екологична верига.
Всъщност интересно е, че на латински думата зачеване е conceptio – концепция. Всъщност за да може да се роди едно здраво дете, трябва да имаме една здрава концепция за нас самите. Аз често се шегувам, че за да дойде един здрав човек, ние трябва първо да го поканим в едно чисто и здраво място.
Тоест само здравата жена ражда здраво дете – така, както ако можем да перифразираме Ювенал, който казва, че “mens sana in corpore sano” – здравият дух е във здраво тяло. Така само здравата жена може да роди здраво дете. Да кажем, че е основно това правило – първо трябва да изградим себе си, за да можем да помогнем и да изградим някого другиго.
Как обаче да бъдем здрави, какъв съвет да дадем, за да може една жена да бъде здрава? Но нека да кажем също така, че здравето на детето зависи от цялостната семейна система. Бащата не е изключен от тази система – напротив.
Има нови изследвания, които потвърждават, че детето от най-най-ранна възраст, още от самото зачеване, е в контакт със своите родители и въобще със средата, в която съществува. То усеща много неща. Усеща емоциите на майката. По-късно усеща биенето на сърцето й, усеща гнева, усеща радостта и т.н. Усеща отношението на бащата към майката. Така че формирането на здравето на детето започва отпреди неговото раждане. Започва именно от тази концепция, от тази идея – ние да сътворим нов човек.
Но как да бъде здрава една жена и едно семейство като цяло? Нека да кажем нещо много просто. Здравето, разбира се, зависи от много фактори – зависи от генетични фактори, зависи от околна среда. Генетичните фактори имат своето място, разбира се, но в днешно време ние говорим повече за епигенетика – тоест ние можем да имаме малко по-добър или малко по-лош ген, но от нашата воля и от нашето умение да го стопанисваме зависи какво дете ще се роди – дали здраво или болно. Преди време се смяташе например, че когато се диагностицира синдром на Даун – едно par excellance генетично заболяване – този плод няма да бъде качествен и се съветваше да се пристъпи към аборт по медицински показания. В днешно време виждане, всеки в медиите го вижда това нещо, че тези деца със Синдром на Даун не са аутсайдери, напротив.
Те могат да бъдат дори шампиони и да покоряват върхове в една или друга област. Така че нашата свобода е по-голяма от това, което ние преди предполагахме.
Много фактори влияят на нашето здраве и на бременната жена включително, но нека си спомним нещо много основно и много простичко. Здравето, аз винаги казвам, може да се обясни много просто. Може да е обясни за едно дете, защото то е един естествен процес, то го носи в себе си и може да го разбере по прост начин. Нека да кажем така и да си спомним, че всъщност човешкото тяло функционира, когато приема материя и енергия. То е изградено, нашето тяло, от молекулите на веществата, които ние приемаме.
Всъщност, ако помислим, в нашето тяло няма химическа молекула или вещество, което преди това да не се е намирало в нашето блюдо и в храната, която приемаме. И от там – дори в буквалния смисъл – можем да кажем, че ние сме това, което ядем.
Всеки орган в нас е изграден от веществата, които ние приемаме. И логично и близко до ума е, че каквото е качеството на нашата храна, такова ще е качеството на нашата анатомия, на нашата физиология и на нашата биохимия. Нека да не забравяме също така простия факт, че нашето тяло живее по следния начин: приемаме материя и енергия, тази храна се превръща във вещества, които са наши собствени, кръвта разнася тези вещества до клетките и те се изхранват. В същото време всяка част от нас, всяка клетка и всяко вещество, имат даден живот.
Нашето тяло непрекъснато е разгражда и непрекъснато се изгражда. Това е простия закон на природата и простия кръговрат, който ние често забравяме. Ние постоянно се разпадаме и постоянно се изграждаме. И ако ние живеем в това динамично равновесие, то от нашата храна зависи в нито един миг в нас да няма нищо излишно, което да се задържа, което да интоксикира тялото, което да седиментира някъде и да уврежда, и във никой миг да няма никоя липсваща субстанция.
Всъщност това го казва още Хипократ, той е казал тази гениална мисъл, че правилно лекува този, който правилно извежда и правилно въвежда.
Да лекуваш означава да отнемеш излишното и да дадеш липсващото. Ако човек помисли, това е основата на здравето и това би трябвало да е всъщност основата на една съвременна и бъдеща модерна медицина, на една екологична медицина. Защото така, както живее морето, така, по същия начин, живее човека. Ако нашето тяло събира по един или друг начин токсични вещества, то ще се опита да ги отдели с някакви компенсаторни механизми навън. Така както морето изхвърля на плажа своите замърсители, така и тялото ще прави същото – ще кихаме, ще кашляме, ще отделяме секрети, докато тялото се почисти. Това са основни закони на природата.
Физическото здраве е много важно за износване на здраво дете. Това е безспорно.
Много важно е и психическото здраве. Нещата трябва да се случват естествено и непринудено. Мои приятели с дълга връзка се ожениха – всички бяха щастливи, имаше празник, сватба, подаръци. Естествено започнаха и очакванията от родителите им за „внуци“. Те си работеха, живееха щастливо и не бързаха, но и не отричаха възможността. И така близо 1 година. Кандидат – бабите и дядовци започнаха със съветите, подмятания на всяка среща – започнаха да се оплакват, че им е неприятно да се срещат с родителите си. Принудиха се да ходят по медицински консултации (няколко) и всички казаха, че проблем няма. Започнаха да се смятат дати, овулации и отново – без резултат.
На третата година осиновиха дете. В грижите по новия член на семейството всички се „залисаха“ и темата отшумя постепенно. За изненада на всички две години по-късно тя е естествено бременна и чакат второ дете.
Очевидно, че под команда и когато всички надничат под завивките не се получава…