Има две причини за този проблем. Първата причина е, че бебето може да има някои проблеми с чревни паразити. Като цяло диетата на бебето винаги е свързана със сладките неща. Бебето винаги предпочита да яде повече сладка храна, а излишното количество сладко е една от причините да се развият паразити в червата на бебето.
Така че, ако бебето има склонност да яде само сладки видове плодове или хранителни продукти, бебето е по-склонно да развива паразити. Така че чревните паразити са един от въпросите за контролиране при уринирането или акането, а при наличието им вие можете да приложите редовни процедури за обезпаразитяване, за да избегнете подобно нещо в бъдеще.
Второто нещо е факторът „стрес“. По време на бременността или след раждането на детето, ако бебето е под непрекъснат стрес по някаква причина – тези деца в процеса на отглеждане имат специфичен навик да изпускат изпражнения или урина в бельото си. Така че това са двата фактора, които трябва да проверявате всеки път, ако имате този проблем.
През повечето време съм наблюдавал, че бебетата, които са емоционално слаби, които имат страхове, тревоги или такива силни емоции, получават такива проблеми в начина им на живот.
Какво можете да направите, за да се справите с този проблем?
Първото нещо е да уверите бебето си с поведението си, че то не е само. Създайте му усещате за повече сигурност. Ако го направите, може да видите, че проблемът може да бъде разрешен много лесно.
Другото нещо – ако искате въздействие повече в посока на лекарство или билки, в Аюрведа имаме лекарство, наречено Сарасватариштам, което аз предписвам за емоционалното развитие на бебето. Доказано е, че този продукт е много полезен за повлияване на такъв тип нарушения или проблеми на бебето.
Според мен е фактор и това, че повечето родители отлагат този момент просто безкрайно дълго. Ако едно дете пишка в памперс една година, ок. Ако пишка в памперс две години – ми то на третата вече ще си живее с идеята, че това е нормалното състояние на нещата. Не знам какво съветват специалистите, но аз около себе си виждам това – или се започва от рано и всичко минава гладко, или се чакат години наред и после се почва агонията.