Детето гризе ноктите си? Защо? Техники как да го отучите от Иван Карагьозов

Гризането на нокти е много често и крайно нежелано поведение. Повечето от децата, които практикуват това нежелано действие, в повечето случаи са мотивирани да го прекъснат, дори вече са се опитвали да го прекъснат, но общото становище е, че това е изключително трудно. Това явление (гризането на нокти) е присъщо както на деца, така и на възрастни.

Онихофагия 

Медицинският термин „Онихофагия” описва клиничността на гризането на нокти, като преди всичко трябва да се подчертае, че не във всички случаи става въпрос за медицинска ситуация. За наличието на онихофагия най-често се говори, когато гризането на нокти е стереотипно и води до видими наранявания върху ноктите, а и в някои случаи (нерядко) и върху кожата, когато имаме кървене на поразеното място.

Гризането на нокти няма точна диагностична категория, но може да бъде категоризирано като „импулсивно разстройство на контрола, при друго неуточнено”. Точна статистика във връзка с гризането на нокти няма, но редица изследвания сочат, че при деца между 3 и 6 години години процента е 23, като това се отнася за САЩ. 

На Изток например има разлика в тези цифри в източните географски локации – в Индия процентът е около 13. Някои изследвания твърдят, че в Европа процентът на децата, които си гризат ноктите е над 50. Друг интересен факт, е че гризането на нокти е по-разпространено сред момичетата, отколкото сред момчетата. 

Независимо от различните статистики, това си остава един особено неприятен навик, който може да се превърне в медицински проблем.  Онихофагията може да е знак за безпокойство и да се превърне в механизъм за оттичане на напрежението, породено от безпокойството. От друга страна, някои изследвания твърдят, че самото безпокойство и напрежение са причината за онихофагия. 

Съществуват противоречия от гледна точка на това дали онихофагията е нервен навик, тъй като много пациенти с безпокойство по-често го възприемат като проблем. Истината е, че има и много деца, които нямат повишено ниво на безпокойство, но имат такъв проблем. Това води до извода, че безпокойството е повече състояние, отколкото характерна черта, което пък може да ни наведе на мистълта, че онихофагията е придобит навик, който не влияе на основното емоционално състояние. 

Единствено безспорна в тази ситуация е нуждата от повече знания за гризането на нокти, с цел то да бъде намалено и елиминирано. Въпреки всичко, трябва да се има предвид, че превръщането на детето във възрастен е процес, който неминуемо поражда безпокойство, поради кризисната си същност. Много от тези безпокойства остават скрити за родителите. 

Както се подчерта, ако детето си гризе ноктите без да се наранява или докато гледа телевизия, или при специфична ситуация – ако ноктите му са дълги; или му предстои изпит например, най-вероятно не ви предстои да се справяте с нарастващ проблем. Все пак това си остава един обезпокоителен навик, който трябва да се елиминира от поведението на детето. 

Разбираемо е и е напълно естествено след като сте установили наличието на вредния навик, да започнете да търсите начини за отстраняването му, за да не остане навика за цял живот. Преди да започнете работа по отстраняване на вредния навик, помислете задълбочено кое не е както трябва в живота на детето. Кои и какви са промените, които биха могли да предизвикат внезапно появата на гризането на нокти.

Тези промени или нетипични ситуации могат да варират от скука, през имитиране на чужди навици, до генетична обусловеност и не на последно място – до трансформиране на безпокойство. Ако сте съгласували с детето, че то иска вашата подкрепа и помощ за премахване на навика, е добре да си създадете неуловим за другите (само ваш) сигнал – докосване или дума. Заедно идентифицирайте моментите, който му носят безпокойство и напрежение. След като се открои и моментът на гризането на нокти, научете детето да използва релаксиращи техники в тези ситуации – дълбоко дишане или стискане на краката и сключване на пръстите. 

Най-важното е да не се отказвате, да опитвате и пак да опитвате. Но междувременно разяснете на детето, че на различните хора въздействат различни техники, което ще обоснове вашите опити за справяне със ситуацията. Режете редовно ноктите на детето или му давайте награда (стикер, карта, картинка) всеки ден когато не си е гризало ноктите. 

Подменете навика с друг, например ако сте забелязали, че детето си гризе ноктите, когато гледа телевизия му дайте да държи топка. Друг трик е да сложите лепенки по протежението на ноктите, но най-важното си остава детето да има желание и мотивация да спре с вредния навик.