Ходене на пръсти от Иван Карагьозов

Пораствайки, детето неминуемо започва да има необходимост да ходи… като мама и татко. Повечето деца се научават да ходят преди да са навършили година, като има и такива, които не са изключения, които прохождат в месеците след първия си рожден ден. 

Важен аспект, който често се пропуска, е значението на стойката на детето, докато се използва детското столче или проходилката. Още тогава е необходимо цялото стъпало да стъпва на земята, например когато го учите да се храни на специално закупената за него детска масичка и столче. 

Първите опити на детето да проходи неминуемо ще бъдат съпроводени с провали и падане, но не забравяйте, че това е част от процеса. Детето ще използва ръцете си интензивно в опитите си да запази баланс, като това може и да не е грациозно, но върши работа. 

Около средата на втората си година вашето дете най-вероятно ще може да бяга и да рита топка, освен това на тази възраст децата обикновено могат да подскачат на място. В този период е много важно да осигурите безопасна среда и оптимална активност на вашето дете, за да може процесът на научаване да е максимално сполучлив. 

Препоръчително е да не оставяте детето да не бъде активно повече от 60 минути (освен докато спи), както е добре да му осигурите поне час на ден сериозна физическа активност, като ходене, разходки или игра. 

Също така, когато детето вече умее да играе с детските си играчки, трябва да има поне един час дневно неструктурирана игра с тях. И все пак….  

В опитите си да проходят повечето деца стъпват на цял крак, но за съжаление има и такива, които в началото, а и след това стъпват само на пръсти. 

Причините за това специфично ходене варират, като те може да са: 

• ортопедични 
• неврологични
• идиопатични (с неизяснен произход), познати в миналото като ходене на пръсти по навик

Съществува и група деца, които могат да стъпват на пети, но предпочитат да ходят на пръсти, като обикновено това е съпроводено с други поведенчески характеристики, като склонност към ритуалност и вид забавяне в развитието. В тези случаи опасенията са за наличие на разстройство от аутистичния спектър или забавяне в развитието.  

В медицинските среди са познати два похвата на третиране на проблема – консервативен и хирургичен. Наличието на повече от един метод на третиране с колеблив успех затруднява съществено родителите при избора им на лечение, като същевременно това е и голямо предизвикателство пред лекарите. 

Въпросът на родителите: „Кога или дали да потърся лекарско мнение?!” – винаги е актуален. Ако вашето дете е на година и половина и не ходи, можете да се обърнете към лекар. Същото важи и ако след няколко месечни тренировки не се наблюдава достигане на стабилен вървеж, или ако детето ходи, но само на пръсти.