Детето изпуска, хвърля и удря с играчки и всякакви предмети – какво да направите? от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Излизате на разходка с невръстното си дете, което се вози в количката. То пуска играчката си на земята, вие я вдигате, вадите мокрите кърпички, старателно я забърсвате и му я подавате. И това се случва вече за поне 38-и път. На ръба сте да избухнете. 

При друга ситуация, докато сте вкъщи малкото човече удря с метална лъжица по тенджерата и изпада в истински възторг от невъобразимия шум, който само създава. За мъничето всичко е игра и вие сте задължителна част от нея. 

Изпускане, хвърляне и удряне с всякакви вещи и предмети е естествена част от развитието на детето във втората половина от първата една година от неговия живот. Това е още един начин да изучава света. В първия пример принципите на гравитацията с падането на играчката надолу са му особено любопитни. А във втория е изключително доволно, че успява само да извади звуци от предметите.

Тримесечното бебе вече е изгубило най-ранните си рефлекси, но за сметка на това започва активно да развива координацията ръце-очи. Когато му покажете играчка, то ще се опита да я докосне. Ако сложите играчката в ръчичките му, то веднага ще пробва да я сложи в устата си. 

Четиримесечните бебета вече са в състояние да пуснат от ръцете си един предмет и да се опитат да вземат друг, но съзнателният интерес да изпускат играчки, за да ги гледат как падат и после пак да ги взимат започва след шестия или седмия месец.

Пускането и хвърлянето на неща при бебетата започва като експеримент. Вашите реакции могат да ентусиазират детето и играта да продължи още известно време. То може да надава радостни викове като гледа как всеки път, когато хвърли на паркета гуменото жирафче, вие клякате, за да му го подадете. Не забравяйте обаче, че вие контролирате ситуацията и решавате кога да прекратите играта.  

За да държите под контрол ситуациите с хвърлянето, пускането и удрянето с всичко, каквото попадне пред погледа на бебето, използвайте някой от следващите съвети:

Включете се в забавлението. Запомнете, че тази игра е образователна за детето ви. Бебето хвърля шишето с вода на пода, приплаква, за да го вдигнете и след това вика радостно заради откритието, което е направило. Вие самите можете да вдигате пускания от хлапето предмет, докато ви омръзне. Ако тази игра наистина ви е досадна, с малко креативност от ваша страна и отвличане на вниманието от нея, ще успеете да я прекратите преди да сте се изнервили до краен предел.

Игнорирайте

Когато ви писне да подавате на детето падналата гумена играчка, просто спрете. Оставете мечето да лежи на пода, бебето вероятно ще се разплаче, затова измислете с какво друго можете да привлечете вниманието му и то бързо ще забрави за досегашната игра.

Ако синът ви е по-голям и сте изморени от играта, кажете на малкия немирник: „Ако пуснеш играчката още веднъж на пода, тя става моя“. Ако детето я хвърли още веднъж, оставете я на пода и му кажете, че не може да я пипа или я скрийте някъде за малко.

За да спрете хвърлянето, покажете какво е отношението ви

За детето няма никакво значение дали ще хвърля на земята играчките си или седнало в пазарската количка ще пуска на пода, всички продукти, които слагате в нея. 

Еднакво забавно е, но на вас със сигурност втория вариант изобщо няма да ви хареса. За да прекратите това още при първия продукт, полетял към земята в магазина, ясно и категорично кажете: „Не! Не го хвърляй!“. Вероятно няма да има резултат веднага, затова повтаряйте колкото пъти се налага.

Сложете предмета, който детето хвърля в „тайм аут“ кутия. За да прекратите и хвърлянето на играчки, най-лесно може да се справите със ситуацията, като скриете въпросния предмет. Върнете го след няколко минути, но ако отново детето започне да го хвърля, този път го приберете за по-дълго време и му го върнете чак на другия ден. 

Обуздайте желанието на детето да удря по неща, като му осигурите време, в което да прави точно това. Децата обожават да удрят и тракат с различни предмети, например с лъжица по тенджерата, чашката или чинийката. Вместо отчаяно да се опитвате да спрете шумните му пориви, дайте им поле за изява, като се постараете максимално да ограничите силата на звука, така че всички да са доволни. 

Сменете металната лъжица със силиконова и го оставете на воля да удря по тенджерата. Може да блъска с ръчички и върху картонена кутия. В никакъв случай обаче не толерирайте удрянето с предмети по масата за хранене или мебелите. Ако го оставите да трака с лъжицата си, докато го храните, в следващ момент то ще удари и пълната си купичка или чинийка и всичко ще се озове на пода. 

Свикне ли да удря по мебелите пък, като порасне още малко ще ги наранява непрекъснато с доста по-тежките си играчки, с които вече ще е започнало да играе. Освен това се съобразявайте и в какви часове му позволявате да шуми, ако не живеете в самостоятелна къща. Не бива да тероризирате съседите си във времето за почивка.

Определете правила. Определете къде и върху какво точно детето може да дрънка, тропа и барабанù. Извадете стар тиган и му кажете, че само върху тях и седнало на кухненската постелка, може да тренира уменията си на бъдещ барабанист. Когато шумът от тракането на лъжици по тенджерата ви идва в повече и детето отказва да се съобрази с молбата ви да го прекрати, използвайте „тайм аут“ техниката.

Приложете ограничителен подход. В някакъв момент малчуганите откриват радостта от това да хвърлят камъни навън. Така обаче не само, че могат да нанесат щета върху спрените наоколо коли, но още по-лошо – да наранят друго дете, а дори и вас. 

Ако палавникът отказва да спре, след като сте поискали това от него, хванете го за ръцете. В никакъв случай не го стискайте силно, но го дръжте достатъчно здраво за няколко секунди и със сериозен тон му кажете: „Спри да хвърляш“. Повторете същото действие, докато постигнете желания резултат. Този подход можете да прилагате и за да го накарате да спре да удря шумно предметите един в друг.  

Похвалете доброто поведение. Когато детето си играе с играчките в столчето за хранене без да ги хвърля, усмихвайте се и говорете мило и спокойно, за да стимулирате тази игра, например: „Ето зайчето и пандата, също са седнали на столчето, защото и те чакат своя обяд“.