Детето ми иска домашен любимец. Дали е готово за него? Съвети от Иван Карагьозов

Взимането на домашен любимец за детето е важна стъпка, която може да помогне на научаването на детето на отговорност и на други полезни навици, но е важно да се знае, че това действие засяга цялото домакинство. Грижата за домашен любимец е по принцип позитивно преживяване за детето. 

Ролята на домашния любимец, в най-общи линии, е да осигури на детето компания, преживявания и образователни възможности. Но освен това не бива да пропускаме факта, че домашният любимец е живо същество, което също има нужда от грижи. 

Най-важното е, че той е в състояние да бъде неформален учител на детето – той може да го научи на отговорност и емпатия, както и как да дарява любов… и най-вече – да намали стреса на детето. 

Винаги има колебания какъв е най-подходящият домашен любимец

Рибки

Рибката може би е най-доброто начало за детето, но и тук възниква въпросът каква да е рибката. Като всяко живо същество и тя се нуждае от специални грижи и среда (аквариум, въздух, смяна на водата и т.н.).  В тази връзка, най-непретенциозната рибка е така наречената „златна” рибка. Пространството, което се изисква за нея, не е голямо и грижите, които трябва да се полагат за нея не са със специален режим.

Птици

Птичките (папагали, канарчета) от друга страна изискват постоянна грижа, но пък някои са с много високо ниво на интелигентност. Независимо от това трябва да се подчертае, че те са и по-скъпи от рибите. 

Котки

Най-желани от децата си остават котенцата, и нищо чудно! Предимствата са, че те се нуждаят от по-малко грижа отколкото кучетата, но и те като тях имат нужда от постоянни прегледи при ветеринаря, както и от периодични имунизации. Друго предимство на котетата като домашни любимци е, че не заемат особено голямо пространство. 

Куче

Класическият домашен любимец е кучето, но трябва да се знае, че някои породи не са подходящи за деца. Затова преди да предприемете такава стъпка се уверете, че кучето е подходящо за вашето дете и ще му помага в социализацията. 

Винаги има алтернативи – като морски свинчета, хамстери, а дори понякога децата имат склонност към така наречените студенокръвни животни – паяци, змии и т.н. 

А готово ли е детето за домашен любимец?

Преди всичко е необходимо да се уверите, че вашето дете е готово за домашен любимец. То трябва да показва ясно уважение към животните. Само желанието за взаимодействие с животните не е достатъчно. Детето трябва да демонстрира разбиране, че домашният любимец е живо същество, което най-малкото не бива да се прекъсва докато се храни. Коректното изпълнение на домашните задължения от страна на детето е също индикатор за готовност. Миенето на зъбите без напомняне е знак, че детето проявява отговорност. 

Вече забелязвате, че детето е напълно завладяно от идеята за домашен любимец, има енергия в излишък, а и цялото семейство е съгласно с идеята? Дори всички индикатори да са налице, запомнете – на първо място е необходимо ВИЕ да сте готови за домашен любимец. 

Децата до 3 годишна възраст се учат на позитивни ролеви модели на отношения чрез домашния любимец, като е необходимо да бъдат наставлявани от родителите си. Тяхна е задачата децата им да разберат, че са отговорни към техния любимец или че не бива да му дърпат опашката например, както и че не бива да „тормозят” животинчето, докато то се храни. 

Между 6 и 8 години децата учат по-добре, но все още се нуждаят от подкрепа, що се отнася до домашния любимец. На тази възраст децата вече са се научили как да мият или сресват домашния си любимец, но е препоръчително това все още да се случва под надзора на възрастен. 

Когато детето е на 10 или 11 години, то вече има изградени умения да разхожда и да се занимава с домашния си любимец само. След тази възраст децата вече имат и по-добри разбирания за нуждите на домашния си любимец. И отново, независимо от всичко, взимането на домашен любимец означава, че преди всички ВИЕ трябва да сте готови на тази стъпка.