Детето плаче в детската градина – как да измените поведението му? от Иван Карагьозов
Както се изразява Пиаже, катализаторът за когнитивното развитие е взаимодействието между асимилацията на нов опит с адаптирането на предишните убеждения. За него чрез тези два процеса е възможно да се обяснят промените в когнитивната структура. От тук става ясно, че ...Въпроси и отговори по тази тема (1)
Като ходехме на градина и ние плачехме. До голяма степен за това сме виновни родителите. Аз си дадох сметка колко грешки съм допуснала, но беше много късно. Не може да коригирам натрупвания с години за седмица или две.
Грешка 1 – израсна с гледачка, която като „орлица“ пазеше детето. Дори в парка играта беше контролирана – избрани са „добрите“ деца, не се играят „опасни“ игри, внимава се ако има болен да сме надалеч. В тази контролиране среда детето не се бе научило да общува с подобни пълноценно. Не му се налага да взема решения, нито да се справя с нетипични ситуации.
Грешка 2 – винаги беше център на вниманието – беше първо дете и винаги всички бяха на разположение. В детската градина се оказа съвсем различно.
Грешка 3 – не знаеше какво е „грубо“ отношение. Дори забележките при нас се правеха с нормален тон. В момента, когато се сблъска с учителите от детската градина имаше ‚ок от тона и отношението;
Грешка 4 – не се бе делила от родителите си. Винаги бяхме заедно;
Грешка 5 – гледачката беше поела и образованието. Като резултат се оказа, че заниманията в детската градина са скучни – знаем всичко и не ни е интересно.
Отне ни близо 1 година да свикнем с детската градина. С „номер две“ нямаше подобни проблеми. Беше момче, много по-малко обгрижвано. Той също плачеше, но само когато НЕ го пускаме на детска градина.
Като ходехме на градина и ние плачехме. До голяма степен за това сме виновни родителите. Аз си дадох сметка колко грешки съм допуснала, но беше много късно. Не може да коригирам натрупвания с години за седмица или две.
Грешка 1 – израсна с гледачка, която като „орлица“ пазеше детето. Дори в парка играта беше контролирана – избрани са „добрите“ деца, не се играят „опасни“ игри, внимава се ако има болен да сме надалеч. В тази контролиране среда детето не се бе научило да общува с подобни пълноценно. Не му се налага да взема решения, нито да се справя с нетипични ситуации.
Грешка 2 – винаги беше център на вниманието – беше първо дете и винаги всички бяха на разположение. В детската градина се оказа съвсем различно.
Грешка 3 – не знаеше какво е „грубо“ отношение. Дори забележките при нас се правеха с нормален тон. В момента, когато се сблъска с учителите от детската градина имаше ‚ок от тона и отношението;
Грешка 4 – не се бе делила от родителите си. Винаги бяхме заедно;
Грешка 5 – гледачката беше поела и образованието. Като резултат се оказа, че заниманията в детската градина са скучни – знаем всичко и не ни е интересно.
Отне ни близо 1 година да свикнем с детската градина. С „номер две“ нямаше подобни проблеми. Беше момче, много по-малко обгрижвано. Той също плачеше, но само когато НЕ го пускаме на детска градина.