Преглеждания: 1960
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
„Искаааам!“ Колко пъти сте чували такива писъци? Много родители изпадат в нервна криза, когато чуят този истеричен крясък от детето си. И има защо. Някои хлапета сякаш са родени с желанието да притежават неща. А когато се сдобият с поредната вещ, започват да искат друго, и още, и още…
Независимо какво и колко получават, то все не е достатъчно. Детето, което е свикнало да получава всичко, което пожелае, е готово да разиграва всякакви сцени, за да стане на неговото. Ляга на пода, реве истерично, пищи, философства, вадейки от 10 кладенеца вода, само и само пак да му угодите.
Да искаш нещо е съвсем естествено желание, но никой родител не е в състояние винаги и безропотно да се съгласява и да изпълнява всички прищевки на наследника си. Веднъж разбере ли детето, че правейки истерия на обществено място, ще получи всичко, което поиска, то ще ви манипулира по този начин винаги.
Трябва да има баланс между вашите „да“ и „не“ и е нужно да успявате да контролирате такива ситуации. За доброто на цялото семейство е хлапето да се научи да приема спокойно отказите ви.
За да анализирате положението в дома ви, първо си отговорете на следните въпроси: Паникьосвате ли се, когато хлапето направи истерия на публично място, защото сте казали „не“?
Винаги ли отказвате, когато детето ви поиска нещо? Колебаете ли се дали да задоволите поредната прищявка? Склонни ли сте да се предадете само за да спрат писъците? Чувствате ли се виновни, когато отсъствате за по-дълго време от вкъщи и като компенсация – носите ли малък подарък на детето си?
Ако сте отговорили положително на повечето въпроси, вината е във вас и първо трябва да промените собственото си поведение, преди да пристъпите към превъзпитание на наследника си.
Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да се научите да казвате „не“:
- Отстоявайте позицията си. Време е да сложите край на колебливото си отношение. Липсата на твърда позиция от ваша страна е основната част от проблема.
Всяко дете иска нещо, но това съвсем не означава, че всеки път трябва да се съгласявате. Решението е съвсем просто – отстоявайте категорично позицията си и купувайте нещо само когато вие прецените.
- Не компенсирайте отсъствието си с подаръци. Ако често или винаги носите подарък на детето си като компенсация, затова че се отсъствали от вкъщи за по-дълго време, помислете дали този ход е полезен и за двете страни.
В един момент ще ви изиграе много лоша шега. С времето хлапето ще започне да чака да се връщате заради изненада, а не заради вас. Знаете ли израза: „Гледа ме като стодоларова банкнота“?
Точно така ще се чувствате, когато вашият наследник порасне, ако не сложите границите навреме. Най-важното нещо за малчуганите е да сте до тях, затова съсредоточете усилията си върху това да намирате повече време за общуване и игри, да ги дарявате с безусловната си любов и внимание. Така ще свикне да расте щастливо, че има емоционална връзка с вас и материалното няма да е от толкова голямо значение.
Ако детето силно желае нещо и се стига до истерии, значи сте го „меркантилизирали“ (така го наричам аз). Всъщност толкова често сте си купували спокойствие, че се е изгубила размила границата на разрешено и неразрешено. Стигнало се е до там, че всичко може да се купи. Сега идва време за Вас като родители да предприемете тежки разговори, убеждения и обяснения. Това, което сте отлагали преди сега ще го платите с лихвите – спокойствието, което сте си купували с лесни подаръци, гузната съвест за пропуснати важни за детето неща, която сте откупували сега се връща като бумеранг. Най – лошото е, че детето Ви не разбира защо Вие се държите непоследователно – до вчера не отказвахте нищо, а днес неочаквано казвате „не“. Разбира се то е объркано, не открива логика и последователност и реагира прекомерно. Неговото поведение е последователно – вчера с малко натиск е постигало успех, днес малкото натиск не сработва и нормално то прилага по – голям натиск, за да получи желаното. В неговите представи то се труди по – упорито днес. Това, че усилията са деструктивни го разбирате Вие, но то не, защото предходното му поведение е било сходно.
Разбира се има и добра новина. Детето е много мотивирано да получи желания от него предмет или каквото е там. Тази мотивация може да бъде тласната от деструктивни усилия (тръшкане, рев и подобни) в позитивни усилия ((да прочете нещо, да научи нещо и други). Вие определяте какви да са усилията и в каква посока да бъдат насочени. Не давайте твърде дългосрочни задачи или непосилни задачи – детето ще загуби интерес „по пътя“ и Вие ще се провалите като педагог.