Преглеждания: 2005
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
Децата търсят внимание и искат да са сигурни, че чувате всичко, което ви казват. Не е необходимо обаче всеки път да отговаряте с „да“, за да покажете, че уважавате желанията му. Вероятно можете и искате да го направите, но ще се сдобиете с едно лигаво и непоносимо разглезено хлапе.
Когато поиска нещо конкретно, отговорете му по следния начин: „Сега няма възможност да получиш това, което искаш, но ще го запомня и когато дойде рожденият ти ден, ще го имаш като подарък“.
Ако направите списък с желанията му, ще се чувства спокойно, че го слушате внимателно, в същото време ще имате готов набор от идеи за подаръци за следващи поводи. Така желаната вещ може да работи във ваша полза.
- Търсете съдействие от близките си. Някои баби са много строги, но други са в състояние да направят чудеса, за да угодят на внучето. И често се получават семейни сблъсъци по отношение на възпитанието на малкото сладко човече, на което никой нищо не може да му откаже.
Когато решите да се научите да казвате „не“, потърсете съдействие и от всички близки, които помагат в отглеждането на детето. За да се справите с непрестанното искане на подрастващия манипулатор, всички трябва да сте единни в поведението си.
Обсъдете какъв е проблемът и действайте заедно – не изпълнявайте всяка прищявка. В противен случай ще чуете репликата: „Ти като не искаш да ми го купиш, ще ми го купи тати или баба!“.
- Поставете детето, което не спира да иска, в задънена улица. Когато се задава проблемна ситуация, побързайте да определите конкретни правила. Отивайки до супермаркета например, предварително информирайте детето си, че ще купите само продуктите, които са в списък, изготвен от вас.
Повторете същото изречение, когато наближите опасната зона около касите в магазина и след като платите сметката. След това го похвалете, че ви е помогнало да изпълните списъка и не е поискало нищо допълнително.
- Игнорирайте „атаката“ на вечно искащото човече. Използвайте твърд тон, за да откажете да купите нещо, за което сте преценили, че не е сега моментът. След това съвсем невъзмутимо продължете да слагате в количката само нужните ви продукти, платете сметката и излезте от магазина, без да обръщате внимание на писъците.
Правете всеки път това, докато успеете да премахнете нежелания от вас модел на поведение. И всеки път отказвайте само веднъж, не влизайте в спорове.
Другият вариант, който можете да приложите е, няколко пъти да повторите с едно и също изречение, че няма да можете да купите това, което детето иска. В крайна сметка ще разбере какво точно му казвате.
- Използвайте наказания. Понякога децата се оказват по-упорити, отколкото сте предполагали и се налага да подходите твърдо. Ако въпреки всичките ви усилия до момента, продължава често да иска да му купувате различни неща, при следващото ви планирано пазаруване го оставете вкъщи с детегледачката или с ваш роднина.
Но му обяснете съвсем подробно защо се налага да остане у дома, докато вие сте в магазина. В случай, че се налага да го вземете със себе си и то изпадне в истерия, излезте веднага от магазина и стойте навън или в колата, докато не се успокои.
- Поощрявайте положителната промяна. Когато хлапето започне да се съобразява с вашите откази и да ги приема спокойно, не пропускайте да го похвалите и да му покажете, че оценявате неговото държание. Обикновено, когато децата станат на 2 години влизат във фазата, в която искат да занесат всичко от магазина вкъщи, е безмислено да се опитвате да ги разубедите.
Разбира се, не можете да изкупите всички рафтове, но можете да задоволите желанието му с пакет бонбони, да речем. При по-големите е различно и на тях можете да им обясните дадена ситуация предварително и да му обясните, че е напълно нормално да изрази разочарованието си, но без да изпада в истерични изблици.
„Искам“ беше се превърнало в истински кошмар. Граничеше с емоционален тероризъм. Мислех, че отглеждам чудовище. И всеки опит за отказ или дисциплиниране претърпяваше пълен крах – най – често през баби се постигаше пробив.
В един момент толкова ми писна, че реших да използвам нейните методи. Поиска кукла – аз без да коментирам купих три и настъпи щастие. Тогава обаче я оставих без никакви занимания, които харесва – кино, срещи с други деца. Като попиташе „Какво ще правим?“, винаги отговарях с истински ентусиазъм, че ще играем с куклите. Така около седмица и половина – до пълно втръсване. Поиска разходка в парка. Нормално се съгласих след 10 дни у дома. Поиска сладкарница „Неделя“. Казах, че е много горещо, не е време за сладко – тя в неин стил настоя. Съгласих се. Вместо едно парче торта поръчах всички, за които се поколеба. Имахме пълна маса с пасти. И разбира се останахме почти 3 часа, за да се изяде всичко. На мен накрая ми се повдигаше от сладко, на нея не мисля, че и беше по – добре. Не вечеря, спа лошо и на другия ден я събудих нарочно в обичайното време недоспала. Отидохме на море, повтаряха се подобни случки. Не иска да излиза от водата – оставаме до залез слънце. Прибираме се късно, имаме само плодове, вечерята е минала и лягаме полугладни. След морето започна да внимава и подбира желанията си, започна да се интересува какво мисля по темата и стана значително по – сговорчива. Далеч сме от перфектното, но има огромен напредък.