Детето се тръшка: Искам! – част 2 По материали от Д-р Мариан Гарбър
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман Децата търсят внимание и искат да са сигурни, че чувате всичко, което ви казват. Не е необходимо обаче всеки път да отговаряте с „да“, за да покажете, че ...Въпроси и отговори по тази тема (1)
„Искам“ беше се превърнало в истински кошмар. Граничеше с емоционален тероризъм. Мислех, че отглеждам чудовище. И всеки опит за отказ или дисциплиниране претърпяваше пълен крах – най – често през баби се постигаше пробив.
В един момент толкова ми писна, че реших да използвам нейните методи. Поиска кукла – аз без да коментирам купих три и настъпи щастие. Тогава обаче я оставих без никакви занимания, които харесва – кино, срещи с други деца. Като попиташе „Какво ще правим?“, винаги отговарях с истински ентусиазъм, че ще играем с куклите. Така около седмица и половина – до пълно втръсване. Поиска разходка в парка. Нормално се съгласих след 10 дни у дома. Поиска сладкарница „Неделя“. Казах, че е много горещо, не е време за сладко – тя в неин стил настоя. Съгласих се. Вместо едно парче торта поръчах всички, за които се поколеба. Имахме пълна маса с пасти. И разбира се останахме почти 3 часа, за да се изяде всичко. На мен накрая ми се повдигаше от сладко, на нея не мисля, че и беше по – добре. Не вечеря, спа лошо и на другия ден я събудих нарочно в обичайното време недоспала. Отидохме на море, повтаряха се подобни случки. Не иска да излиза от водата – оставаме до залез слънце. Прибираме се късно, имаме само плодове, вечерята е минала и лягаме полугладни. След морето започна да внимава и подбира желанията си, започна да се интересува какво мисля по темата и стана значително по – сговорчива. Далеч сме от перфектното, но има огромен напредък.
„Искам“ беше се превърнало в истински кошмар. Граничеше с емоционален тероризъм. Мислех, че отглеждам чудовище. И всеки опит за отказ или дисциплиниране претърпяваше пълен крах – най – често през баби се постигаше пробив.
В един момент толкова ми писна, че реших да използвам нейните методи. Поиска кукла – аз без да коментирам купих три и настъпи щастие. Тогава обаче я оставих без никакви занимания, които харесва – кино, срещи с други деца. Като попиташе „Какво ще правим?“, винаги отговарях с истински ентусиазъм, че ще играем с куклите. Така около седмица и половина – до пълно втръсване. Поиска разходка в парка. Нормално се съгласих след 10 дни у дома. Поиска сладкарница „Неделя“. Казах, че е много горещо, не е време за сладко – тя в неин стил настоя. Съгласих се. Вместо едно парче торта поръчах всички, за които се поколеба. Имахме пълна маса с пасти. И разбира се останахме почти 3 часа, за да се изяде всичко. На мен накрая ми се повдигаше от сладко, на нея не мисля, че и беше по – добре. Не вечеря, спа лошо и на другия ден я събудих нарочно в обичайното време недоспала. Отидохме на море, повтаряха се подобни случки. Не иска да излиза от водата – оставаме до залез слънце. Прибираме се късно, имаме само плодове, вечерята е минала и лягаме полугладни. След морето започна да внимава и подбира желанията си, започна да се интересува какво мисля по темата и стана значително по – сговорчива. Далеч сме от перфектното, но има огромен напредък.