Детето ви има затруднения с ученето? от Д-р Мариан Гарбър
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман „Синът ми се справя по математика много добре, с географията и физиката е на средно ниво, но оценките му по български и химия са направо катастрофални”, подобни оплаквания ...
Затрудненията с ученето или по – скоро с възпроизвеждането и прилагането на определени знания могат да се разделят (поне според мен) на две групи – личностни заложби и обществена среда.
Ще ги засегна по отделно на база на моя личен опит.
Личностни заложби – ние не сме еднакви и дори не се раждаме еднакви. Едни от нас са по – високи, други са по – дебели. Същото е и с нашите умения – някои от нас могат да пеят, други имат силна зрителна памет, трети имат развити двигателни умения. Ако ни липсва някоя заложба, с много труд можем да я развием, но освен, че ще ни коства огромни усилия, то и вероятността да достигнем топ ниво е много малка. Както клиширано в училище се казва, че някои деца имат заложби за точните науки, други за хуманитарни. Естествено не трябва да загърбим или тотално изоставим трупането на знанията по предмети, които ни се отдават по – малко. По – скоро в тези области трябва да придобием обща интелигентност, висока средна култура и в останалото време да развиваме силните си страни. Ясно е, че и блестящият пианист трябва да може да изчисли колко струват 350 грама сирене…
Обществената среда е фактор, който би могъл да ни повлияе негативно в много и различни посоки в периода на личностно развитие. Съществуват обществени нагласи, които налагат стереотипи и дори стигми над определени области на личностно развитие. Красноречив пример за това е как някои умения и занимания са станали носители на негативен оттенък и са се превърнали в част от фолклора, пословиците и поговорките в народното творчество – „Музикант къща не храни“.
Обществената конюнктура също е сериозен ограничител, който често упражнява натиск върху бъдещото развитие на децата. В годините и хода на икономическия цикъл се появяват професии, които са търсени и престижни в определено време. Тези нагласи, често „амбицират“ родителите и те започват работа по насочване на своите наследници към развитието на определени умения и знания, без значение какви са реалните интереси на детето. Струва си на тези кариерни „треньори“ да зададем няколко въпроса:
1. Придобиването на определени умения и знания е многогодишен процес и какво Ви гарантира, че избраното от Вас „престижно“ занимание ще е все толкова престижно след 5 или 10 години?
2. Вие как бихте се чувствали ако цял живот трябва да вършите нещо, което не харесвате?
Обществената конюнктура има и странно отражение върху образованието и в частност върху образователната система. Актуалните занимания „окриляват“ много преподаватели и те стават амбициозни, твърде взискателни и травмиращи учениците, просто защото тяхната дисциплина е актуална и те имат обществено одобрение. Естествено ние нямаме нужда всички след 5 години да станат програмисти, но те не го осъзнават и превръщат в кошмар училищното битуване на недотам заинтересованите от точните науки ученици. Съществува и още един свързан с това феномен. Заради обществения интерес и одобрение, преподавателите на дисциплини с по-малка конюнктурна актуалност са демотивирани и с по – малко възможности за научно напредване и развитие. Като резултат от това техните предмети влизат в една спирала надолу или в най – добрия случай застой, което води до бъдещ обществен дефицит.
В заключение можем да кажем, че никоя крайност не води до личностно щастие и обществен просперитет. Децата е нужно да бъдат възпитавани в дух на любопитство, което ще им открие набор от избори и възможност да изберат сами своя път.
Затрудненията с ученето или по – скоро с възпроизвеждането и прилагането на определени знания могат да се разделят (поне според мен) на две групи – личностни заложби и обществена среда.
Ще ги засегна по отделно на база на моя личен опит.
Личностни заложби – ние не сме еднакви и дори не се раждаме еднакви. Едни от нас са по – високи, други са по – дебели. Същото е и с нашите умения – някои от нас могат да пеят, други имат силна зрителна памет, трети имат развити двигателни умения. Ако ни липсва някоя заложба, с много труд можем да я развием, но освен, че ще ни коства огромни усилия, то и вероятността да достигнем топ ниво е много малка. Както клиширано в училище се казва, че някои деца имат заложби за точните науки, други за хуманитарни. Естествено не трябва да загърбим или тотално изоставим трупането на знанията по предмети, които ни се отдават по – малко. По – скоро в тези области трябва да придобием обща интелигентност, висока средна култура и в останалото време да развиваме силните си страни. Ясно е, че и блестящият пианист трябва да може да изчисли колко струват 350 грама сирене…
Обществената среда е фактор, който би могъл да ни повлияе негативно в много и различни посоки в периода на личностно развитие. Съществуват обществени нагласи, които налагат стереотипи и дори стигми над определени области на личностно развитие. Красноречив пример за това е как някои умения и занимания са станали носители на негативен оттенък и са се превърнали в част от фолклора, пословиците и поговорките в народното творчество – „Музикант къща не храни“.
Обществената конюнктура също е сериозен ограничител, който често упражнява натиск върху бъдещото развитие на децата. В годините и хода на икономическия цикъл се появяват професии, които са търсени и престижни в определено време. Тези нагласи, често „амбицират“ родителите и те започват работа по насочване на своите наследници към развитието на определени умения и знания, без значение какви са реалните интереси на детето. Струва си на тези кариерни „треньори“ да зададем няколко въпроса:
1. Придобиването на определени умения и знания е многогодишен процес и какво Ви гарантира, че избраното от Вас „престижно“ занимание ще е все толкова престижно след 5 или 10 години?
2. Вие как бихте се чувствали ако цял живот трябва да вършите нещо, което не харесвате?
Обществената конюнктура има и странно отражение върху образованието и в частност върху образователната система. Актуалните занимания „окриляват“ много преподаватели и те стават амбициозни, твърде взискателни и травмиращи учениците, просто защото тяхната дисциплина е актуална и те имат обществено одобрение. Естествено ние нямаме нужда всички след 5 години да станат програмисти, но те не го осъзнават и превръщат в кошмар училищното битуване на недотам заинтересованите от точните науки ученици. Съществува и още един свързан с това феномен. Заради обществения интерес и одобрение, преподавателите на дисциплини с по-малка конюнктурна актуалност са демотивирани и с по – малко възможности за научно напредване и развитие. Като резултат от това техните предмети влизат в една спирала надолу или в най – добрия случай застой, което води до бъдещ обществен дефицит.
В заключение можем да кажем, че никоя крайност не води до личностно щастие и обществен просперитет. Децата е нужно да бъдат възпитавани в дух на любопитство, което ще им открие набор от избори и възможност да изберат сами своя път.