Преглеждания: 618Всеки родител иска най-доброто за своето дете, като се стреми се да го подготви за живота и да направи житейския преход по-лек. Няма как да олекотим напълно товара на битието, което рано или късно ще се стовари върху крехките плещи на нашите деца.
Можем да сме максимално полезни за тях и да се опитаме да реагираме адекватно в ключови за тяхното развитие етапи. Несъмнено такъв етап в първите години от развитие на детето е тръгването на училище. Преходът е труден, дори плашещ за родители и деца, но не е невъзможно да бъде посрещнат с усмивка.
Каква промяна носи училищният живот в ежедневието на детето?
Училището представлява един напълно нов и непознат за детето етап в неговия жизнен път. До този момент малчуганът се е радвал на безгрижно детство, макар че в предучилищна възраст образователната програма е изготвена съгласно плавния преход към училищната действителност.
Въпреки това, много начални учители споделят, че първият срок на учебната година в първи клас, преминава в научаване, че на чина се стои седнал и се учи.
Звучи странно, но за едно дете, което е свикнало със свободата на движение и за което активността е нещо нормално, това ограничение може да се окаже стресиращо.
Консервативната училищна среда много често се оказва неспособна да се справи с физически по-активните деца и така родителите много бързо и рано се сблъскват с първите проблеми, съпътстващи живота с първолак.
Пред невръстния малчуган се изправя стена от толкова високи очаквания, че е по-лесно просто то да нарушава всички ограничения, бързо влизайки в ролята на непоправимото дете. Няма непоправими деца, но има такива, с които се общува недостатъчно.
Както при всички други форми на човешки взаимоотношения, така и при тези с децата, ключов е моментът с общуването. Говорете на детето за училище още в предучилищна възраст. Споделяйте с него истории от вашия училищен живот. Говорете за учителя с любов, а не с ненавист, защото вашият малчуган попива вашите възгледи за света и ги превръща в свои.
Ако доскоро сте хулили училището и всички проблеми, свързани с него, на висок глас пред детето, не се чудете защо то не иска да ходи на училище. Запомнете, че всяка промяна тръгва от семейството, ето защо вие сте ключът към истинската готовност на детето за училище.
Как и защо се прави оценка на готовността на детето за училище
Както вече споменахме, семейството е най-важно в развитието на всяко дете. Следващият градивен елемент е училището и всичко свързано с него. Тук е важно да се подчертае, че връзката, която трябва да се осъществи между началното училище и предучилищната институция, е жизнено важна.
Тази приемственост, чрез която педагозите ще се запознаят с профила на детето, би била спасителен пояс както за тях самите, така и за детето.
В повечето учебни заведения от предучилищен тип се изготвя портфолио на детето, в което са включени характеристики, изготвени от наблюдаващите го учители и педагогически специалисти. Така тази подготовка и готовност на детето за училище е една идея улеснена.
Съществува набор от знания, умения, които всеки един бъдещ първолак трябва да притежава, за да бъде готов да се влее в реалността на училищния живот. Тези умения се отнасят до конкретни сфери на детското развитие и могат да бъдат наблюдавани в обикновени ежедневни ситуации.
Разглеждането им изисква конкретни педагогически аспекти, чрез които да се направи т.нар. диагностика на училищна готовност. Това ще даде обратна връзка на родителя дали неговият малчуган е готов да поеме новата социална роля, която му е отредена.
Тези скрининг процеси имат за цел да съберат максимално повече информация за детето – дали чрез директно наблюдение или чрез разговор с възрастен, които се е грижил най-активно за малчугана. На детето се дават различни задачи, чрез които се изследват фината и грубата моторика, език и комуникативни компетентности, внимание и концентрация, базови умения по български език и математика.
Такава оценка на децата се провежда с помощта на скрининг теста DESK 3-6 R, който е стандартизиран за България. Това е т.нар. тест за училищна готовност.
Той се провежда в предучилищна възраст, когато децата вече имат набор от общи познания и умения. Този тест е в състояние да направи по-лесен прехода от реалността на едната институция към другата, но също така и да се избегнат евентуални бъдещи специфични образователни потребности при подрастващите.
Ако такива са налице, специалистът назначава терапия, за да може проблемът да бъде превъзмогнат от детето. Често срещан в днешно време е проблемът с говорните дефекти. В този случай е добре да се обърнете към логопед, който да работи с детето до премахване на този проблем. Ето защо това изследване на училищна готовност е толкова полезно.
Критерии за готовност на детето за учебния процес
Няколко са критериите, според които вашето дете е готово да поеме нагоре по стълбицата на образованието.
В следващите редове ще разгледаме и тези видове готовност, за да ви предоставим максимално много информация по темата.
Интелектуална готовност
Интелектуалната подготовка най-общо се определя като набор от знания и умения, според които се преценява дали детето е готово за училище. Но основният момент остава развитието на познавателния процес, прилагането на методи за сравнение, анализ, обобщение.
Готовността за училище на детето може да се оцени по два фактора – диференцирано възприятие и аналитично мислене. Детето трябва да започне да прави разлика между фантазия и реалност.
Шестгодишното дете трябва да развие както логическо запаметяване, така и интерес към знанието и желание за учене. При проверка на интелектуалната готовност учителите обръщат внимание на овладяването на говоримия език от детето – езикова готовност, способността за разбиране и използване на символи – речево развитие. Изследва се и зрително-моторната координация на първокласника.
Мотивационна готовност
Психологическата подготовка крие в своята основа именно мотивацията на детето в предучилищна възраст и неговата готовност за училище. Родителят е длъжен да научи какво е това, което привлича неговото дете да ходи на училище.
Важно е то да е наясно, че започва нов етап от своето развитие, да знае какво го очаква и какви ще бъдат новите му отговорности.
Друг важен момент в мотивирането на децата в предучилищна възраст е опознаването на емоционалния свят на детето, а именно как то изразява своите чувства. Емоционалната интелигентност е от особена важност за всеки индивид. Тук отново ролята на мама и тате е ключова. Комуникацията с детето е онази част от процеса на мотивация, която е незаменима.
Говорете с детето за новостите, с които ще се сблъска. Поднесе информацията без да го стресирате, с подходящи акценти, с които знаете, че ще го впечатлите – нови приятели, игри в училищния двор, нов учител, нови книги и тетрадки.
Разкажете на детето за очакванията, които ще имате спрямо него, защо е важно да набляга на своето обучение в училище, защо е важно да слуша своя учител, а накрая го изненадайте с новината за лятната ваканция.
Емоционално-волева готовност
Важен елемент от психологическата готовност на детето за училище е нивото на развитие на доброволната воля. Всеки родител сам може да определи доколко детето му има воля, дори проследявайки ежедневните неща, с които трябва да се справя то.
Ако детето проявява търпимост в трудни ситуации, готовност да се постарае да се справи само, старание и желание да довежда нещата, които е започнало до край, то явно притежава вече тези качества. Ако обаче все още не се е научило на търпимост и упорство, то важно е да се заемете с тези елементи от емоционалната интелигентност на малчугана, защото именно търпението, волята и упоритостта са ключът към успеха в живота.
Не е трудно да се работи върху тези качества с децата. Поставяйте ежедневни задачи, които в края на деня трябва да бъдат изпълнени. Надграждайте по трудност всеки ден.
Децата са с егоцентрична природа, но също така те са като пластелин, който е готов да бъде оформен, но с правилните движения. Детските заведения също играят ключова роля, защото там детето осъзнава, че е част от множество, в което всеки е равен с другия, а в такава обстановка търпението и упорството се пораждат от самосебе си.
Социално-психологическа готовност
Първият 15 септември на вашето дете е денят, в който то навлиза в един нов, неизследван свят на знания и нови задачи, ден за среща с учители и връстници.
Смята се, че възрастта между 6 и 7 години е идеална за детето за започване на училище. Въпреки това, много деца, които са достатъчно големи и имат уменията, необходими за училище, изпитват трудности по време на ученето. Тяхната психологическа подготовка за училище е недостатъчна, така че реалността на училищното ежедневие тежи на тези деца и тяхното ниво на развитие не отговаря на изискванията.
Социално-психологическата готовност за училище е набор от психически качества, от които детето се нуждае, за да започне успешно училище. Тези деца, които вече са завършили психологическа подготовка за училище, са привлечени най-вече от идеята да се обучават, да научават нови неща, защото децата са любопитни по природа.
Децата, които не са психологически готови, изграждат един нереалистичен образ на училището и при сблъсъка с реалността, те претърпяват сериозни емоционални и дори понякога психологически сривове.
Има деца, при които социалните умения не са толкова развити, тъй като са по-свенливи и не умеят да се впишат бързо в нова среда. Такива дечица имат нужда от подкрепа от страна на родители и учители, за да могат да пречупят ограниченията в съзнанието си и да се социализират. Понякога е нужна консултация с психолог, който също може да даде ценни съвети и да помогне на детето да се адаптира.
Физическа готовност
Предучилищната подготовка включва задължително и подготовка на физическата активност на децата. Всекидневното раздвижване на тялото на малчуганите е жизнено важно не само за подготовката за натоварване в училище, но и за узряване на тялото, за постигане на координация, за развиване на грубата и на фината моторика.
Физическата активност е важен аспект от израстването на детето, затова не бива да се подценява в процеса на обучение. Във възрастта между 5 и 7 години детето, ако е здраво физически и няма двигателни затруднения, трябва да е усвоило базови физически умения, които да доразвие в училище.
Тази физическа готовност на детето за училище е важен белег за неговото израстване.
Как можете да улесните адаптацията на детето в училищна среда?
Както вече неведнъж споменахме, комуникацията с детето е ключова. Говорете на малчугана, питайте го за неговите притеснения и страхове, питайте го как си представя училището и какво очаква да срещне там. Ако очакванията са твърде нереалистични, коригирайте ги, за да не остане разочарован.
Насърчавайте го с окуражителни думи, без да имате свръх очаквания. Поддържайте контакт с учителя на детето, за да знаете с какво можете да съдействате в домашна обстановка, защото е важно да запомните, че образователният процес не свършва в училище, той трябва да продължи и вкъщи, за да може адаптацията да е по – лесна.
Започнете да подготвяте детето за предстоящата промяна още преди първия му 15 септември. Прочетете му книжка за любим герой, който е в първи клас, гледайте заедно филм на тази тематика, пазарувайте заедно необходимите за училище консумативи, разкажете му свой любим спомен от училище.
Преживейте магията на случващото се, заедно със своето дете и така от труден и страховит за вас период, този момент ще се превърне в един от най-емоционалните, към който ще се връщате с носталгия.
Снимки: Pixabay.com
Коментари на читатели