Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
Плаче ли всяка сутрин детето ви и отказва да тръгне на училище? Колко пъти синът ви се е обаждал по време на час с оплакването, че го боли глава? Дъщеря ви ходи ли всяка седмица при училищната лекарка, защото я свива корема?
Вероятно в началото сте се паникьосвали и сте излизали от работа, за да приберете хлапето си. Някои от вас сигурно са стигали и до болница, за да проверят какъв е проблема. И в крайна сметка става ясно, че в повечето случаи няма истински здравословни причини, а само опити на малчуганите да си останат вкъщи.
Рано или късно всеки ученик измисля някакво извинение, за да си спести поне ден от часове. Едва ли и вие не сте го правили. Но когато тръшкането стане повече от нормалното, родителите се чувстват в пълна безизходица и нямат идея как действат.
Хлапето може да не иска да ходи на училище по много причини:
- възможно е да е забравило да се подготви за предстоящ тест
- да се е скарало със съученици
- да е направило нещо нередно в училище
- да се страхува от група агресивни малчугани от съседния клас
Децата все още нямат натрупан опит, който да им помага да се справят с различни социални ситуации, така че бягството от тях им изглежда най-добрият вариант.
Понякога обаче проблемите се коренят у дома:
- болен член на семейството
- родители, които се развеждат
- други стресови ситуации
Те могат да доведат до там, че детето не иска да излиза от вкъщи.
Но дори и да нямат никакви домашни тревоги, има хлапета, които изпитват сериозна трудност и притеснение от факта, че трябва през деня да са отделени от дома и родителите си. И дори тези страхове да изглеждат ирационални в очите на възрастните, те са реален проблем не само за най-малките, но и за тийнейджърите.
Каквито и да са причините детето да не иска да ходи на училище, при всички положения се изисква бързата ви и адекватна намеса.
Разберете какви са причините. Повечето деца отказват да споделят защо не искат да ходят на училище, затова и измислят главоболие, болки в корема, някои дори започват да повръщат от напрежение.
Старайте се всеки ден да намирате време за разговори с хлапето си, за да го научите да разказва как минава денят му. Така ще е по-склонно и да признае, ако има някакъв проблем, който го притеснява. Тонът ви трябва да е спокоен, защото в противен случай детето ще мине в защитна позиция и ще премълчи истината, особено, ако среща трудности с уроците или има дразги със съученици.
Помолете сина си да ви каже какво най-много харесва и какво най-малко му допада в училище. Говорете с брат му или сестра му, ако са в същото училище или с негови съученици дали са присъствали на ситуация, неприятна за детето или пък дали знаят какво може да го тревожи в клас.
Учителите на сина ви също могат да ви помогнат с информация как се чувства той в училище. Общувайте с други родители и ги разпитвайте какво споделят децата им.
Хлапетата са по-склонни да разказват у дома за поведението на съучениците си, отколкото за своето собствено. Така бихте могли да получите по-пълна информация какво се случва със сина ви.
Конкретизирайте ситуациите, в които може да се отсъства от училище. Важно е от самото начало да дадете на детето съвсем ясно да разбере, че не може да ходи на училище, само когато иска. Обяснете му, че всеки в семейството има ангажименти и трябва да ги изпълнява. Дайте за пример, че на вас също понякога не ви се ходи на работа, но не си оставате вкъщи.
На този етап, неговото задължение е да посещава часовете и това е неотменимо правило. Разяснете му, че вкъщи може да остава само, ако има реални симптоми, които показват, че се разболява.
Ако не виждате такива и все пак дъщеря ви настоява, че се чувства зле, предлага да си остане вкъщи, за да се възстанови по-бързо, съгласете се с нея. Нека да не мърда от дома ви ден, два или три, като освен училището, пропусне и спортните си занимания, ако ходи на такива, както и срещите с приятели навън.
Дръжте се така, сякаш дъщеря ви наистина е болна. Правете й чай по няколко пъти на ден, накарайте я да лежи, за да се оправи по-бързо, не разрешавайте да гледа дълго телевизия и да рови в телефона си, за да отшуми главоболието, от което се оплаква. Бъдете сигурни, че бързо ще й доскучае и желанието да се „разболява”, за да не ходи на училище, ще изчезне.
Създайте увереност у детето. Ако синът ви е разтревожен и притеснен от възникнала в училище ситуация, покажете му своята подкрепа и се постарайте да му вдъхнете увереност. Това ще му помогне да върне самочувствието си и доброто настроение.
Когато дъщеря ви се скара с приятелките си и категорично заяви, че не иска повече да бъде в този клас, обсъдете заедно създалия се конфликт. Не обвинявайте винаги другите деца, дори когато вашето е виновно. Бъдете реалисти и показвайте грешките в поведението на хлапето си.
Ако е сбъркало, убедете го да се извини и му обяснете, че затова се иска смелост и стойностните хора винаги признават грешките си. В случай че вината е в друго дете, нека да го игнорира за известно време, в някакъв момент то също ще осъзнае, че е сбъркало. Ако не го направи, значи не бива да са приятели.
Направете нещата интересни и вълнуващи. Отбележете в календара важните училищни събития. Присъствайте на тях и предлагайте помощта си като доброволец, когато има нужда от такова съдействие от страна на родителите. Така ще придадете допълнителна стойност на училището в очите на детето.
Предложете му да се запише на спортни занимания и извънкласни дейности, за да стимулирате интереса му. Канете приятелите на хлапето си у дома за неделна игра или пижамено парти. Така ще се уверите, че създава приятелства сред съучениците си, а и ще сте наясно с какви деца общува.
На Вас ходи ли Ви се на работа? Винаги ли е приятно на работа? Винаги ли сте доволни от заплатата си?
Вероятно отговорите не са винаги „да“. По същия начин стоят нещата с детето на училище. И то расте, и то се сблъсква с действителността, с наличието на задължения, с наличието на не дотам приятни занимания, както и не винаги усилията му да се възнаградени или оценени по достойнство.
Както решавате този проблем за себе си, така трябва да подходите и към решението на проблема на детето. В никакъв случай не преекспонирайте проблемите, анализирайте ги и мислете за най – рационалните решения.