Преглеждания: 2179
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
Ако детето ви бърза да напише домашните си, веднага след училище, вие сте истински късметлии. Имате си вкъщи добре организирано и вероятно много мотивирано хлапе.
Няма значение дали се отнася сериозно към задълженията, защото гони високи резултати заради предстоящи изпити, държи да е сред първите в класа или иска да си освободи време за други занимания. Крайната цел е постигната – да изпълнява стриктно и съвестно задълженията си, което неминуемо води до успехи.
Но не всички деца се отнасят с такъв ентусиазъм към домашните. Разсейват се, случайно или нарочно забравят за тях, опитват се да шикалкавят или категорично отказват да научат урока и да решат поставените задачи. Нека си го кажем направо, писането на домашни не е забавно, даже е точно обратното.
След дълъг ден в училище кое дете няма да иска да си играе и да си почива? Само че смисълът на писането на домашните е да помогне на хлапето да приложи наученото в училище, както и да развива умението си за самостоятелно обучение.
В много семейства ученическото домашно е повод за всекидневни караници между децата и родителите. Често малчуганите толкова не харесват писането на домашни, че най-редовно гo отлагат до последната секунда или буквално си отбиват номера, колкото да могат да кажат на родителите, че са гo направили.
А дори и домашното да е подготвено добре, случва се да не стига дотам, където трябва и учителите чуват чудатите, но и креативни обяснения, като – „Кучето го изяде“, „Хамстерът се скри с него под леглото“, „Забравих го в багажника на колата на татко“ и т.н.
Ученето и писането на домашни са основните и най-важни задачи на всеки ученик, ако искате той да има стабилна или поне сравнително добра подготовка, за да продължи първо в добра гимназия, а след това и в престижен университет.
За да се справите с отказите на детето да учи у дома, опитайте някои от следните подходи:
- Вижте дали няма някакъв конкретен проблем. Много деца директно се отказват, ако не могат да се справят с конкретна задача. Притесняват се, ядосват се или пък направо неглижират затруднението с деленето на числа, неразбирането на ново граматическо правило.
Вместо да потърсят помощ от родителите си, те „замитат проблема под масата”, затварят тетрадката и минават на следващия предмет.
Настоявайте пред детето винаги да се допитва до вас, ако среща затруднения. И когато това се случва не го отпращайте с думите: „Това не го помня” или „В момента имам работа”, защото ще се откаже да търси помощ.
Ако забележите, че детето често има проблеми по някой предмет, тогава задължително говорете с учителя и обърнете сериозно внимание, за да навакса с пропуснатото.
- Съобразете се с персоналните качества и нужди. Някои деца имат нужда от кратка почивка след като се приберат от училище, но не бива и да отлагат твърде дълго сядането на бюрото.
При други пък набраната инерция от часовете помага бързо да се справят с домашните. Вие най-добре познавате хлапето си и можете да прецените кой вариант е по-добър за него.
- Помогнете в организацията на по-сложните задачи. Някои домашни отнемат повече от една вечер за подготовка. Голяма част от учениците обаче се сещат за тях точно вечерта преди предаването на домашното и настава суетене, нервничене, че липсват нужните материали, че няма време.
И цялата нощ отива в четене и писане. Случва се и в късните часове да се чудите откъде да намерите празен кашон или кутия от бонбони, ако малкият ви син трябва да направи мини копие на детската си стая за часа по Технологии и предприемачество, например.
За да не обикаляте по съседите в късни доби или да търсите денонощни магазини за да купувате някакви материали, изисквайте детето винаги да предупреждава по-рано, когато трябва да прави подобни проекти. Същото се отнася и за сложните писмени домашни.
Помогнете му да организира работата си, така че да успее навреме с написването. Съставете график, в който по дни да опишете отделните задачи, които трябва да изпълни, както и крайната дата за предаването на домашното.
Например, ако дъщеря ви трябва да напише есе за конкретна книга, отделните стъпки могат да включват – посещение в библиотеката за набавяне на книгата, определяне на период от една седмица за прочитането й, писане на чернова на есето и предвиждане на още ден или два за допълнителни редакции.
И накрая – още два дни за оформяне на финалната версия и предаването й в училище.
- Учете на самостоятелност. В усилията си да бъдат максимално полезни, някои родители създават лоши навици у децата си. Още от първите класове висят през цялото време над главите на хлапетата с идеята да помагат, но и да следят изкъсо, че учението върви добре.
С времето обаче мъничето свиква, че задължително някой трябва да е до него, да го напътства и няма никаква самостоятелност. И така, в един момент се оказва, че синът ви вече е 5,6, та дори 7 клас и вие не можете да го накарате да учи, ако не седите до него.
За да прекратите тази порочна практика, категорично заявете, че от този момент нататък очаквате сам да подготвя домашните. За да не се разсейва, разхожда и измисля куп причини да отлага писането, задайте конкретно време.
Определете, да речем, 40 минути, за да реши задачите по математика. Ако се справи с времето, разрешете му да използва телефона си 10 минути повече. Така, изпълнявайки всичките си домашни в срок, би могъл значително да увеличи времето за игра.
Ако обаче излиза от стаята, за да пие вода, да хапне нещо и т. н. и не е приключил в срок със задачите, забранете да пипа телефона си до края на деня или да излиза да играе навън.
- Винаги хвалете усилията. Не очаквайте чудеса и винаги перфектно изпълнени домашни, но не пропускайте да похвалите сина си всеки път когато се справи добре. Не забравяйте, че една от водещите причини хлапетата да се стараят е, за да получат одобрението ви и да ви зарадват.
- Подгответе споразумение. По-големите деца обичат договорите. Съставете документ с име „Договор за домашните работи“, включвайки следните графи – Детето трябва да изпълнява следните задачи; Мама/татко трябва да направят; Позитивни последствия от добре свършената работа; Негативни последствия от неизпълнение на домашното; Дата на сключване на договора; Подпис на детето; Подписи на мама и татко.
- Използвайте наказания. Някои деца наистина отказват категорично да пишат домашните си. Тогава вече трябва да проявите твърдост. Започнете да налагате рестрикции и ограничения.
Например, кажете на детето, че няма да гледа телевизия и няма да има достъп до телефона си, докато не приключи с домашното си. Изберете наказание, което да има незабавен ефект.
Ако се налага, дори удължавайте периода на седмица или даже месец, за да накарате упоритото дете да започне да заляга над учебниците.
Домашните работи освен затвърждаването на наученото в училище имат няколко психологически аспекта – създават чувство за отговорност у детето, работят за създаване на постоянство и последователност на характера и не на последно място приучват към трудолюбие.
У нас излишно е да споменавам, но не са много обичано занимание. Електронните игри и приятелите са по-важни. Освен, че уважаваме личните предпочитания, следим дали и задълженията са изпълнени. Винаги даваме един и същ пример и за сега сработва – ние като родители имаме задължение да се грижим за децата си, да работим и да им осигуряваме най – доброто докато растат, брат му като студент има задължение да учи задълбочено, за да стане добър в професията си, а най – малките имат училищни задължения. Щом всички у дома спазват своите задължения, няма как най – малкия човек да не го прави.
За сега тази солидарност работи и мисля, че е справедлив подход.