Детето ви не задава въпроси? По материали от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Децата по природа са любопитни

Когато са съвсем малки и тепърва опознават света около тях, те непрекъснато задават въпроси. Питат за всичко. Защо млякото е бяло? Къде отиде снегът, който снощи беше покрил всичко? Слънцето спи ли? Защо трябва да се яде? 

Без значение какви са въпросите, дали са смислени, дали отговорите ще им дадат конкретни знания или просто питат едно и също нещо непрекъснато, важно е да им отговаряте. Много родители се изморяват или изнервят от непрекъснатото „Защо?” и в някакъв момент просто игнорират въпросите. Но това е абсолютно погрешно, защото така детето ще спре да пита, а в бъдеще това може да се окаже проблем.

Ако участвате в някаква дискусия с група хора, но отказвате да задавате въпроси или да споделяте вашето мнение, вие практически не сте част от този разговор. Това не винаги представлява проблем, но за активното участие на детето в училище може да е сериозна пречка. 

Ако детето не задава въпроси в клас или не отговаря на тях, въможно е да срещне трудности да се справя добре с училищните си ангажименти. Няма да попита, когато не разбира нещо, ще се притеснява да се обърне към учителя да повтори, ако не е чуло какво е домашното. От друга страна, учителят ще бъде затруднен да оцени обективно неговите знания, дaже може да ги подцени и съответно това да се отрази негативно на крайната оценка на сина ви.

Понякога децата просто се притесняват да не зададат глупав въпрос или се тревожат, че ще сбъркат с отговора. На по-късен етап тези опасения и чувство за несигурност могат да прераснат в паника и страх от говорене пред публика. Без значение дали става дума за тревожност, свързана с това как детето ще се представи пред другите или стремежът му към перфеционизъм, важно е да се идентифицира конкретната причина, която го спира да участва в социални ситуации. 

Важно е да помогнете на детето си да се чувства по-уверено в себе си. Понякога многочислеността на групата може да е проблем, друг път то просто няма желание да говори. 

За да го окуражите да говори уверено и спокойно пред група хора, вижте съветите по-долу:

Не пренебрегвайте въпросите

Независимо колко сте уморени или сте заети, винаги отговаряйте на питанията на детето. Не убивайте любопитството му и желанието на научава нови неща. 

Стимулирайте го непрекъснато да задава въпроси и му обяснявайте, че това е начинът да се развива и да трупа знания. Учете го, че е много по-добре да попита, когато нещо не му е ясно, отколкото да се чуди как да реши проблема или да се озове в неприятна за него ситуация.

Перфекционизмът не винаги е здравословен

Ако детето не взема участие в час, защото иска да отговори перфектно, а се притеснява, че може да сбърка, трябва да го убедите, че има погрешни представи. Първо, предложете му да отговори на няколко въпроса, направете дискусия като му давате насоки за разсъждения и обсъдете всички възможни грешки, които могат да бъдат допуснати в тази ситуация. 

По време на вечеря направете играта „Кой ще зададе най-глупавия въпрос?“ и покажете на детето, че няма нищо страшно в това човек да всякакви въпроси. И никога не се подигравайте или възмущавайте, ако попита нещо, което ви се струва нелепо. Защото следващия път няма да зададе въпрос, дори и да е важен или смислен.

Семейните разговори са важни!

Използвайте масата за вечеря като място за споделяне. Нека всеки член на семейството да споделя история от деня си. Ако детето ви не иска да разкаже нищо, задавайте му въпроси, които изискват в отговорите по-дълги изречния. Похвалете го, когато успее да състави кратък разказ. 

Проявяването на жив интерес и внимание от ваша страна също ще окуражат детето да споделя с вас. Водете такива разговори и когато го водите или вземате от училище. Изслушвайте всички истории с интерес и не реагирайте само с: „Аха”. Децата не са глупави, много бързо разбират, че не ги слушате и нямате отношение към преживяванията им.

Стимулирайте самоувереността им. Избирайте отговорите си така, че да ги окуражавате да продължават да ви разказват неща, които са важни за тях. Задавайте въпроси и поддържайте разговора със следващи въпроси. И разбира се, хвалете децата си за подробните разкази.       

Научете детето на релаксиращи техники

Покажете му подходящи упражнения и техники за дишане, с които да се успокоява, когато преминава през трудни и напрегнати ситуации. Когато усвои добре упражненията, покажете му такива, които може да прилага, когато е навън и в компанията на малка група хора. 

Потърсете помощ от преподавателя

Ако той изяви желание, би могъл да отделя малко време след часовете и да говори с детето, така че то да започне да се чувства по-сигурно и спокойно в клас. Освен това ще обясни на дъщеря ви защо е важно тя да взема участие в час – да задава въпроси и да споделя мнението си.  В началото учителят може да измисля въпроси, които изискват отговор само „да“ или „не“, така че да е сигурен, че детето няма да се затрудни и ще отговори правилно. 

Ако вашето дете не е изолиран случай и в класа има и други по-затворени и необщителни деца, тогава учителят може да събере тези ученици в малка група и да води дискусии с тях след училище, докато се увери, че те могат да общуват по-свободно със съучениците си. Може да ги поощрява при всеки въпрос или коментар: „Тони, страхотен въпрос, благодаря ти за него“, „Еви, радвам се, че зададе този въпрос“ и т.н.

Вече в много училища има практика в часовете да се правят дискусии по различни теми. Това развива мисленето на децата, учи ги да се аргументират добре, да защитават тезите си, да приемат мнението на другите и да се чувстват спокойни да разговарят с голяма група хора.

Стимули за участие в час

Помолете учителката да записва промяната в поведението на детето. При всяко участие в час, синът ви може да получава стикер с усмихнато личице. Първоначално дори отговорите „да“ или „не“ могат да се броят за участие, но впоследствие преподавателят трябва да изисква от детето коментари или пък да вдига ръка, за да отговори на въпрос, за да получи поощрителен стикер. 

Когато децата навършат 9 години, вече сами могат да записват прогреса си, свързан с участието им в клас. Всяка сутрин давайте на детето си по една карта, изрязана от картон, на която да записва колко пъти е вдигнало ръка, колко пъти е изразило мнението си и колко пъти е задало въпрос. 

Изисквайте да записва тези неща след всеки час. А когато виждате, че има напредък, използвайте някакви награди за поощрение.