Детето ви пишка на неподходящи места? Работещи насоки как да го научите правилно от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Случвало ли се е да проверите дали малката ви сладка принцеса се е събудила от следобеден сън и да я заварите със свален памперс, обилно размазано “ако” не само из цялото легло, но и по физиономията, а тя доволно да смуче наплесканите с изпражнения ръчички? Звучи отвратително, нали?! Но се случва, при това съвсем не е рядкост. 

Друга, почти толкова неприятна ситуация е да седите в градината на лъскав ресторант, а невръстното ви синче както си играе тихо и кротко наоколо, да си събуе панталона и боксерките и да се изпишка между масите. Това може да се случи и в магазина, препълнените щендери с дрехи пък се оказват чудесно скривалище за хлапетата, които обичат да акат на скрито и усамотено място. 

Ходенето по малка или голяма нужда на неправилни места е един от най-неприятните проблеми, с които се сблъскват родителите. В действителност малко са детските навици, които могат да са толкова ужасяващи и отблъскващи като този да намерите детето си да джапа и рови с ръце в изпражненията си или да пишка скрито зад дивана в хола.

Децата по принцип са изследователи и искат да опознат всичко, което се случва около тях. Обикновено на възраст от година и половина до две години и половина са склонни да играят с изпражненията си, защото това е времето, в което са силно впечатлени и очаровани от отделните функции на собственото им тяло, които откриват всеки ден. 

Така че, ако мъничето ви все още е с памперс и не е приучено да ползва тоалетната, не се учудвайте, ако го намерите със свален памперс и изследва съдържанието му, което изглежда много интересно. 

Да не говорим за вечерната баня, когато приятната топла вода по време на къпане във ваната стимулира детското коремче. Ако се обърнете за миг, с ужас можете да заварите детето си щастливо и доволно да маже с изпражненията си стените на ваната или да побутва “акото”, все едно е лодка във водата.

Пишкането на грешните места обичайно пък е типично за малчуганите от 2 до 4-годишна възраст. Освен че се случва изненадващо да се събуят и изпишкат на средата на детската площадка или на улицата, те истински се забавляват да насочват струята в различни посоки, включително върху обувките на мама или татко. Същото въртене на струята се случва и в тоалетната, струва им се далеч по-забавно, вместо да целят дупката на чинията, да мокрят стените наоколо. 

При повечето деца гореописаните ситуации не продължават дълго и не са често явление. Не задълбавайте в тях прекалено, защото са обичайна проява за определената възраст и с времето изчезват. Колкото и да се ядосвате или да сте втрещени в момента, след години със смях ще си спомняте за тези истории. 

И все пак, ако ви е трудно да търпите въпросните инциденти и искате по-бързо да останат в миналото. 

Има различни начини, с които да ускорите процеса:

• Преди да започнете да правите опити да махнете памперса, уверете се, че мъничето разпознава частите на тялото, знае думичките, свързани с ходенето до тоалетна и може да следва прости инструкции. Важно е също да има сравнително добра за неговата възраст координация и контрол на чревната система и пикочния мехур. 

• В началото ще ви се налага да реагирате доста бързо. Познавайки добре хлапето си, вие неминуемо ще разпознавате сигналите на тялото му, когато иска да пишка или ака. Видите ли ги, светкавично го сложете на гърнето или го заведете в тоалетната. 

Заварите ли го да пишка не където трябва или да рови из памперса си, омазано до ушите, с твърд и категоричен тон му кажете: „Не, не прави така!“.

• Обличайте го с дрехи, които ще може само да свали и се старайте да не го изпускате от поглед. Веднага след сън – сутрин и следобед, го слагайте на гърнето или на тоалетната чиния.

• Това, че детето вече е привикнало с тоалетната, съвсем не означава, че няма да ви поставя в неудобни ситуации или да заварвате пълна бъркотия. 

В началото подхождайте като към случаен инцидент. Ако детето се е напишкало на неподходящо място, напомнете му, че това може да се случва единствено и само в тоалетната. В случай че го хванете да разглежда обстойно изпражненията си, със спокоен, но твърд тон му кажете това повече да не се повтаря.

• Някои хлапета наистина имат нужда да създават бъркотия около себе си и да се забавляват с пакости. Ако сте случили точно на такъв малчуган, дайте му поле за изява, но в друга посока. Вместо да се забавлява като опикава стените в банята или „полива” любимата ви орхидея, предложете му алтернатива. 

Сложете му по-голям лигавник, за да се запазят дрехите му, дайте му голям лист хартия или сложете някаква мушама на масата и го оставете да рисува с пюрето от моркови или шоколадовия крем, колкото си иска. Това със сигурност много ще го зарадва и ще задоволи потребността му да прави щуротии.

• Има дечица, които съвсем нарочно не целят дупката на тоалетната чиния или се крият по стаите да пишкат, за да ядосат родителите си. 

За да се справите с това е важно всеки път да игнорирате поведението на хлапето си. Колкото повече му се карате, толкова то ще го прави по-често. Липсата на реакция от ваша страна ще намали ентусиазма му и накрая ще спре, защото усилията му не дават желания резултат.

• Изисквайте да почиства след себе си. Това е един от най-работещите методи, с които да накарате миничето да цапа стените или ака в средата на хола. Накарайте го под ваш надзор за измие всичко, а ако не се справя добре, върнете го толкова пъти, колкото се налага. 

Следващият път, в който реши, че докато пишка, може да насочи струята към стените, със сигурност ще си спомни колко време е трябвало да търка при последната беля.

Репетирайте ходене до тоалетната и пускането на водата, като помолите детето да го прави, тръгвайки от различни стаи в дома ви. Видите ли, че вече използва тоалетната чиния правилно, не пропускайте да го похвалите.