Детето ви преписва в училище? от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Независимо колко строги мерки вземат учителите по време на тестове, винаги има изобретателни ученици, които успяват да препишат. Не помага нито разделянето на чиновете на голямо разстояние един от друг, нито събирането на телефоните. 

Колкото и да са наблюдателни преподавателите, не могат да се взират внимателно във всяко едно от децата и все ще се намерят поне две-три хлапета, които ще успеят да си помогнат или с „пищови”, или надзъртайки в листовете на някой съученик. 

Децата преписват по различни причини. Интересното е, че често писането на „пищови” отнема много повече време, отколкото би им отнело научаването на въпросния материал, върху който ще е контролното. А защо избират рисковото поведение вместо да седнат и да учат? 

Една от причините е ниска самооценка, част от тях не вярват в способностите си. Други избират „пищовите” заради тръпката да надхитрят учителите, трети са свикнали да получават ниски оценки и с по-опростени тайни записки се надяват да вържат тройката. 

Но понякога се случва и отличници да прибегнат до преписване. Правят го, защото този тест е изключително важен за срочната оценка, не им е достигнало време да успеят да научат всичко или си правят записки за всеки случай, ако „зациклят” в някакъв момент. 

Не са редки случаите и когато съучениците на отличниците им оказват натиск да оставят листовете си напълно открити и в позиция, от която може да се препише. 

Когато преписването е част от модел на поведение и лъжите са част от ежедневието на детето, това са индикации за сериозни психологически проблеми, които трябва да бъдат преодолени с помощта на специалисти.

Важно е да покажете на детето си, че преписването не е в негова полза. Категорично заявете, че това не е приемливо и предложете ясни и приложими алтернативи. 

Обяснете, че е важно да постига добрите си резултати само чрез честни усилия и по-добре да изкара по-ниска оценка, но да се е потрудило за нея, отколкото с лъжа да получи по-висока. Пък и тя няма да му донесе истинско удовлетворение. 

Като съвсем малки децата се опитват да лъжат, за да си спестят караницата заради някоя беля. Стопирайте още в началото тези опити като им заявите, че ще ги наказвате много по-сурово, когато се опитват да скрият истината, отколкото, ако си признаят, че са направили нещо нередно. 

Учете детето си да бъде честен човек. Преиначаването на истината за дребни и незначителни неща, както и стремежът да се спечели на всяка цена, понякога могат да се тълкуват неправилно от малчуганите. Така те си създават погрешното впечатление, че „целта оправдава средствата“. 

Старайте се и вие да не лъжете децата си, дори и благородно, защото хванат ли ви, неминуемо ще ви натрият носа с: „Защо ми се караш, че те излъгах, като ти също ме излъга миналата седмица?!”.

Обяснете какво точно имате предвид под „честност“. Например, по време на тест детето трябва да отговори на зададените въпроси единствено на базата на собствените си знания, а не да взема наготово отговорите от свой съучник, който се е потрудил сериозно, за да се подготви за изпита. 

Също така е важно да обясните каква е разликата между това директно да препише текст на някой автор и да интерпретира неговата идея със свои собствени думи. Обяснете на детето, че плагиатството е много сериозен проблем. 

Още повече, че интернет позволява с използването на няколко ключови думи преподавателят за секунди да открие чуждия текст, който е преписан едно към едно. Конкуренцията може да е колкото полезна, толкова и вредна. Не сравнявайте детето си със съучениците му или с по-голямата сестра. 

Не използвайте примери като: „Виж приятелката ти Рая колко добре се е справила на контролното, а ти се издъни” или „Сестра ти е отличничка, не можеш ли и ти да си толкова старателна като нея?!”. 

Вместо да подтикнете така дъщеря си да учи повече, има опасност да я демотивирате или пък да се впусне в нездраво съревнование с идеята да спечели на всяка цена. Имайте реалистични очаквания. 

Когато детето е под сериозно напрежение, защото от него се изисква да е на ниво, което е твърде високо за моментните му способности, то търси начини да си помогне и прибягва дори до нечестни методи като преписването. 

Не го превръщайте в „бележкар”, обяснете му, че са важни знанията, които има по даден предмет, а не толкова оценката, която е получило на последното контролно. Когато има стабилни знания, то ще може да повиши успеха си с допълнително изпитване, ако годишната оценка му трябва за кандидатстване. 

Започнете да му помагате пък, в случай че има затруднения с учебния материал или наемете за известно време частен учител. Виждайки, че синът ви сериозно се подготвя за теста, не пестете похвалите си. Покажете, че оценявате старанието и усилията, които полага, независимо каква оценка е получил на изпита. 

Прегледайте къде са грешките и обсъдете заедно върху какво още трябва да се упражнява. Детето трябва да знае, че може да ви показва резултатите от контролните спокойно и без страх от наказания. 

Първият път, в който разберете, че детето е преписвало по време на тест, разиграйте истинска драма. Много родители смятат, че не трябва да обръщат твърде много внимание на първото подобно провинение и могат да го пропуснат с лека ръка. Това определено е грешка. 

Размине ли се веднъж, преписването ще се превърне в практика. Говорете с учителя и накарайте детето да се извини. Наложете и някакво наказание, което смятате, че е подходящо в случая. 

Например, вместо да гледа телевизия, ще преговори задачите, които са го затруднили на теста и заради, които е преписвало от свой ученик. Приберете му телефона поне за седмица, ако в него направило записките си.