Детето ви се отнася небрежно към задачите в училище? Как да промените това! от Д-р Мариан Гарбър
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман Когато подготвя домашните си, детето ви разполага ли с достатъчно време, за да се справи внимателно с тях? Бърза ли непрекъснато, за да приключи бързо и да започне ...
Неглижирането на учебните задължения, писането на домашни в стил „през куп за грош“ е част от човешката природа. При децата е за училище, при възрастните е на работа. За това изходите са мотивация и искрено осъзнаване, че това са важни и приоритетни неща, които не може да се пренебрегват.
За да повярва детето, че това е важно негово задължение е необходимо то да си смени приоритетите. Тази нагласа я създаваме ние родителите – обясняваме колко е важно образованието, интересуваме се какво се случва на училище, помагаме и учим заедно.
Никога не лишавам детето си от игри и предпочитани от него занимания. Винаги обаче обсъждаме какво имаме да свършим (забележете заедно да свършим) и анализираме колко време за удоволствия ще ни остане след това. Планираме деня си и така в организиран порядък знаем как ще протече деня ни. Да има план за работа и почивка е 50% от успеха.
Неизбежно тази прилежност води до добри и отлични резултати в училище. Ние се радваме на тези успехи, поощряваме ги, а няма дете, което да не обича да успява и да не се радва на похвали. Това става естествен мотиватор за малките да са прилежни с училищните си занимания, за да успяват още. Това е най – силния стимул за детето да се развива и да бъде прилежно.
Запомнете – няма деца лоши ученици, има родители, които не са ги научили как да се подготвят за училище.
Неглижирането на учебните задължения, писането на домашни в стил „през куп за грош“ е част от човешката природа. При децата е за училище, при възрастните е на работа. За това изходите са мотивация и искрено осъзнаване, че това са важни и приоритетни неща, които не може да се пренебрегват.
За да повярва детето, че това е важно негово задължение е необходимо то да си смени приоритетите. Тази нагласа я създаваме ние родителите – обясняваме колко е важно образованието, интересуваме се какво се случва на училище, помагаме и учим заедно.
Никога не лишавам детето си от игри и предпочитани от него занимания. Винаги обаче обсъждаме какво имаме да свършим (забележете заедно да свършим) и анализираме колко време за удоволствия ще ни остане след това. Планираме деня си и така в организиран порядък знаем как ще протече деня ни. Да има план за работа и почивка е 50% от успеха.
Неизбежно тази прилежност води до добри и отлични резултати в училище. Ние се радваме на тези успехи, поощряваме ги, а няма дете, което да не обича да успява и да не се радва на похвали. Това става естествен мотиватор за малките да са прилежни с училищните си занимания, за да успяват още. Това е най – силния стимул за детето да се развива и да бъде прилежно.
Запомнете – няма деца лоши ученици, има родители, които не са ги научили как да се подготвят за училище.