Енцефалит при децата от Д-р Захаринка Гочева

Какво представлява енцефалитът?

Енцефалитът е възпалително заболяване на която и да е част на главния мозък, гръбначния мозък или малкия мозък. Може да се причини от бактериални инфекции, вирусни инфекции, гъбички, включително и паразити. 

Но може да има енцефалит, предизвикан неинфекциозно от тумори, които притискат мозъчни тъкани. Може да е при мултиплена склероза, при вариола, естествено при беса, за който ще говорим по-късно, саркоидоза и левкемия. Тоест етиологията е много различна, но симптомите в повечето случаи се припокриват.

Симптоматиката на енцефалита може да бъде и много дискретна, което е изключително рядко, и да протича само с дискомфорт, световъртеж, замайване, но и с нарушение на мозъчните функции.

В повечето случаи обаче пациентите стават сънливи, мудни, освен това имат нарушена координация, ажитират и постепенно „потъват”, както се казва на медицински език, и се стига до състояние на кома.

Първоначалните симптоми с главоболие, световъртеж и отпадналост могат да бъдат свързани и с някаква обикновена вирусна инфекция. Но започне ли пациентът да се влошава с изразените по-горе симптоми, винаги трябва да се мисли в посока енцефалит.

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата се поставя по клиничната картина. Освен това изключително важни са кръвните изследвания и за да бъдем сигурни, че диагнозата е енцефалит, задължително трябва да бъде направена и лумбална пункция, тоест изследването на ликворея – течността, която се намира между гръбначния мозък и обвивките му и не само, а и в главния мозък по същия начин.

За най-точно диагностициране освен изследването на ликвор трябва задължително да се направи компютърна томография, тоест скенер, ядрено-магнитен резонанс и ЕЕГ – професионално изследване на мозъка.

Лечението на енцефалита е в зависимост от причинителя му. Като цяло първоначално винаги се започва с имуностимулатори, имуноглобулини и антибиотично лечение, докато се стигне до източника на заразата, до причината за енцефалита.

Когато се касае за бактериален менингит, винаги се включва, продължава лечението с антибиотици, но вече след като излезе антибиограмата, която може да се получи и по кръвен път, ако говорим за хемокултура, ако е взета, или от извора, ако ситуира причинителя. 

Но това изисква време, изисква поне 2, 3, 5 дни, докато се появи на антибиограмата, с която може да бъдат назначавани антибиотици. Затова се стартира с широкоспектърен антибиотик, наслагва се втори, трети, задължително венозно.

Ако говорим вече за херпесен енцефалит, който е по-тежко заболяване, тогава има специфично лечение с препарати, които са за херпес-вируси. Казват се Типовир, има и други аналози, които имат различни търговски наименования, това е генеричното наименование. И всъщност обаче, независимо от неговото прилагане, вирусните менингити завършват със смърт или тежки последствия като парализи и промяна в интелектуалното ниво на пациента след преболедуване, за съжаление.

Не толкова рядко срещан е и енцефалит, причинен от бяс, вируса на бяса. Различното в случая е, че винаги има анамнеза за ухапване от животно и съответно може да се свърже с това. И за съжаление, ако се стигне до разгърната форма на бяс, лечение почти няма, то е симптоматично. Но има ваксина против бяс. Малко по-късно ще си поговорим за това.

Кърлежовият енцефалит, който за България не е чак толкова често явление, но в Западна Европа е по-разпространен. Например в Австрия има даже ваксина, която се прави на децата задължително – срещу кърлежов енцефалит. 

Там това заболяване е много по-често явление. В случая пак имаме анамнеза за ухапване от кърлеж, тоест пациентът съобщава, ако бъде попитан естествено, защото много често някои от колегите може и да не се досетят, че има такъв проблем.

По принцип може да започне пак с грипоподобни симптоми – с отпадналост, дискомфорт, с температура и някъде около 10% обаче от заболелите се влошават. При една част от тях заболяването протича безсимптомно. Но тези, които се разболеят, продължават с повръщане, фотофобия, по-нататък има симптоматика с гърчове и се стига до парализа.

За съжаление смъртта на вече усложнилите се е много висока. Тя е 30%. Затова е изработена ваксина срещу кърлежов енцефалит, за която споменах преди малко.

В България има риск от този енцефалит основно при работници в гората, при лесничеи; при хора, които обработват паркове. За съжаление има опасност и за посетителите на парковете, ако не бъде пръскан парка с препарати срещу кърлежи. Естествено, в парковете и в градинките има и кърлежи, които причиняват лаймска болест, но това е тема за друга лекция.