Гневни изблици при децата! от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Гневните изблици са знак за израстване и първи опити за постигане на самостоятелност при децата, даже и в случаите, в които се налага заедно да се надвиквате. Най-важното е, вие като родители да не живеете в страх от ядосаното ви хлапе. 

Вашата реaкция към гнева му има съществено влияние върху времетраенето и интензитета на истеричния пристъп. Зад всеки гневен изблик стои конкретно намерение или причина. Когато целта е постигната или причината отстранена, кризата утихва.     

Най-общо казано има четири вида гневни изблици при децата и много малко родители, които успяват да избегнат всичките четири. Малчуганите се тръшкат, защото са изморени или разстроени по някаква причина, защото искат да ви привлекат вниманието, защото така реагират на вашето „не“ или за да избегнат да направят нещо, което искате от тях. 

Не е задължително истериите да започнат, когато детето навърши две години, нито пък внезапно да изчезнат в нощта, в която празнува третия си рожден ден. Когато някой нервно тропа с крака, крещи, рита най-близкия стол или хвърля чиния, това си е чиста проба гневно избухване. 

Има деца, които често се тръшкат, избухват и ядосват, а има и такива, на които почти не им се случва да са в лошо настроение. 

Ако детето ви е от първата категория, ето няколко насоки, които ще ви помогнат да го откажете от гневните му изблици:

• Бъдете конкретни. Когато искате детето да изпълни някаква задача, давайте му точни, ясни и кратки обяснения. Мъничетата, които се чувстват несигурни и неуверени са по-склонни да избухнат. 
• Не се опитвайте да водите дискусии. Не разубеждавайте и недейте да спорите с дете, което се тръшка, крещи и плаче. Безсмислено е! Няма да ви чуе изобщо, по-скоро ще се изнерви повече и истерията ще стане още по-голяма. Изчакайте да мине бурята и тогава се опитайте да проведете разумен разговор. 
• Избягвайте честите предупреждения и заплахи. Вие самите действайте според думите си и говорете точно за това, което смятате да направите. Ако детето ви нарушава правилата и прецените, че искате да приложите например „тайм аут“ техниката, не го заплашвайте, а го направете наистина и го изпратете за кратко в съседната стая.
• Не се отказвайте. Винаги отстоявайте позицията си. Обръщайте по-сериозно внимание на случаите, в които знаете, че може да се повиши напрежението, което пък да доведе до гневен изблик на сина ви. Често родителите забравят или директно се отказват от задачата, която са поставили на детето си, докато се занимават с това да потушат бурята покрай бушуващите му емоции. След като детето се успокои, с ведър тон го помолете да довърши задачата. 

За да се справите с истериите на публични места:

Планирайте в аванс 

Ако позволите на детето да си мисли, че сте безпомощни срещу неговите крясъци и плач, когато сте навън, то винаги с радост ще се възползва от този факт. Ключът към вашия успех е генерално да се справите с гнева на детето, без значение дали сте вкъщи или в магазина. 

Доколкото е възможно избягвайте ситуации, които могат да го изморят твърде много, да го разстроят или отегчат. Ако ви предстои по-дълго ходене по магазините и се налага да го вземете със себе си, подсигурете се с няколко играчки в чантата. От време на време правете кратки паузи за сладолед, сок или купуване на книжка.

Не се притеснявайте от околните

Обичайна гледка в супермаркета е тръшкащо се на пода дете, докато майка му се опитва да нареди покупките на лентата. Като родител вероятно си мислите, че всички наоколо са ви зяпнали. 

Дори и да е така, хората ви гледат със съчувствие. Придържайте се към плана, който имате, изграден за справяне в такива ситуации, напълно игнорирайте детското избухване, платете сметката и държейки хлапето за ръка, излезте от магазина колкото се може по-бързо. Бъдете сигурни, че родителите наоколо наум ви поздравяват и се възхищават на търпението ви.

Приложете „тайм аут“ техниката веднага

Не отлагайте за по-късно. Ако детето избухне навън, веднага го заведете на някое по-уединено място, на крайната пейка в парка или директно го качете в колата. Кажете му, че ще стоите там, докато не се успокои и спрете да обръщате внимание на писъците.

Когато пищи, за да привлече вниманието ви:

Правете се, че не го забелязвате

Някои деца са се научили, че когато викат много силно или ритат всичко наоколо, ще привлекат вниманието на родителите си и ще постигнат каквото искат. Най-добрият вариант е да игнорирате напълно крясъците и тръшкането. Постепенно ще разреди избухванията си и накрая ще се откаже от тях, защото ще разбере, че не вършат работа.

Прилагайте системно игнориране

Когато детето започне гневно да крещи, заведете го в другия край на хола или пък в друга стая, а вие се заемете със свои задачи – измийте чиниите, изчистете с прахосмукачката или си пуснете да гледате филм. Не обръщайте никакво внимание на изблиците, имайте предвид, че само един ваш поглед може да задълбочи и удължи кризисната ситуация.

Засичайте времетраенето и честотата на детското избухване

 Преди детето да разбере, че с крясъци не може да постигне това, което иска, със сигурност ще изпита търпението и здравината на нервите ви до краен предел. В началото, когато си поставите задача да се справите с избухванията на дъщеря ви, водете си записки за времетраенето и честота им, за да проследите дали с времето постигате успех. Когато установи, че гневните й пристъпи вече не работят, в началото ще се ядоса още повече, но в следващите дни честота и дължината на избухванията ще намаляват. 

След като бурята премине, дръжте се все едно нищо не е станало

Върнете се към това, което сте правили преди детето да започне да се тръшка и избягвайте коментари от сорта на: „Не беше ли глупаво, че така избухна?“. Така ще придадете излишна значимост на ситуацията.