Гневните изблици не спират, а игнорирането не помага? от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Някои хлапета се оказват много по-упорити, отколкото родителите им предполагат и тръшкането не спира, независимо от разнообразните похвати, които се използват срещу тях. Трудно ще се справите и ако вече доста се позакъснели с вземането на мерки и малката ви дъщеря е съвсем наясно, че с крясъци може да постигне всичко, което пожелае. Не се отчайвайте, когато дори игнорирането не помага, все пак вие сте възрастните и зрели хора, и независимо от ината на малкото човече все ще успеете да се справите със сложната задача.

Използвайте конкретна фраза всеки път

Когато виждате, че въпреки всичките ви усилия да успокоите детето, истерията става още по-голяма, започнете да използвате едно и също изречение, с което да спрете бурята. Например кажете на сина си: „Георги, няма да ти дам повече бонбони, но ако спреш да плачеш, веднага ще продължим да играем“. Игнорирайте детските писъци и тръшкането колкото се може по-дълго време. Когато видите, че се опитва да се успокои макар и временно, отново повторете: „В момента, в който спреш да плачеш, веднага ще продължим с играта“.

Покажете му алтернативни реакции

Научете хлапето си на подходящите и приемливи според вас начини, с които да привлича вниманието ви или да изразява недоволството си. Разигравайте предварително потенциално критични ситуации и научете детето си да използва фрази като: „Мамо, не мога да се справя с това, имам нужда от помощ“ или „Мамо, ядосан съм и съм много тъжен, моля те ела при мен“.

Бъдете модел за поведение

Децата винаги копират родителите, използвайте това, за да постигнете желаната цел. Дъщеря ви може да се научи да се справя с гнева си по същия начин, по който вижда, че вие го правите. 

Споделяйте на глас пред нея вашите решения в такива ситуации: „Блузата, която исках да облека има петно. Разочарована съм, защото много исках да изляза днес навън точно с нея. Но всеки проблем има решение и ще избера друга“. Ако често чува, че успявате спокойно и бързо да излезете от неприятна ситуация, съвсем скоро ще сте приятно изненадани от негови подобни на вашите реакции.

Облекчете ситуацията, доколкото е възможно

Ако видите, че детето ви наистина е много разстроено в конкретна ситуация, намесете се. Обърнете внимание дали някаква задача (нещо, което искате да направи вкъщи или пък образователно занимание) не го затруднява сериозно в този момент. Ако е така, вероятно задачата не е подходяща за възрастта му, така че я оставете за по-нататък във времето. 

Ако пък смятате, че с малко помощ от ваша страна детето ще се справи, предложете му я. При всички положения – или бързо сменете стратегията, или намерете начин да предотвратите напрежението като предложите съдействие, но е важно само да помогнете, а не изцяло сами да свършите задачата, която сте поставили.

Прекратете дадено занимание преди хлапето да се преумори

Игрите и боричкането с чичо Влади са много весели, но ако синът ви се превъзбужда от тях и после дълго не може да заспи, предложете на чичо Влади следващия път да дойде следобед на гости или да измисли по-кротки игри.

Похвалете детето си, когато използва друг подход вместо да избухне

Никога не обръщайте специално внимание на избухването на хлапето, но побързайте да го похвалите всеки път, когато успее да намери друг начин да се справи с дадена ситуация, например: „Наистина много ми хареса, че този път ме послуша. Много добре се справи като първо обмисли ситуацията и след това спокойно реши как да действаш“.   

Обръщайте специално внимание на мъничето, когато то спазва правилата и ви съдейства

Ако доскоро детето се е опитвало да привлече вниманието ви с помощта на гневните си изблици, постарайте се да го обгрижвате и дарявате с любовта и вниманието си колкото се може повече, когато е спокойно. 

Награждавайте добрите прояви

Когато гневните изблици на дъщеря ви наистина са проблем, изградете план за действие за промяна на нежеланото поведение и в него задължително включете награди. Първо, много точно дефинирайте поведението, което искате да постигнете. Обяснете й, че очаквате от нея да ви обясни какъв е проблемът, а не да крещи и да се тръшка. Работете също и върху това дъщеря ви да приема „не“ за отговор, както и да следва ваши указания. 

Ако е на повече от две години, обяснете й, че ако крещи, плаче и се тръшка, когато иска нещо, няма да й обръщате внимание. А когато ви съдейства и успява със спокоен тон да ви обясни какво я тревожи или ядосва, използвайте похвала и я наградете с подаръче – дребна фигурка или стикер.      

Потърсете допълнителна помощ

Ако нито един от съветите по-горе не помага за справяне с гневните изблици на детето ви, ако избухванията му са наистина крайно емоционални и смятате, че могат да му навредят по някакъв начин, задължително се обърнете към детски психолог.