Преглеждания: 3963Емоционалната интелигентност е тема, която от сравнително скоро е предмет на дискусия. До преди трийсетина години се смяташе, че човешките чувства и контролът върху тях се придобиват сами в процеса на развитие и не изискват допълнително обучение.
Учените обаче си задали въпроса защо хора с много високо IQ не могат да постигнат успех в развитието си.
Изследвания установили, че около 80% от успеха в социалната и личната сфера идват именно от това доколко е развита емоционална интелигентност. Този важен проблем трябва да залегне в основата на домашното възпитание и обучението в училище, както и в методите за развиване на емоционална интелигентност при децата.
Какво е емоционална интелигентност и защо е важна
Емоционалната интелигентност (EI) представлява умението да се научиш да разпознаваш чувствата, както и да ги изразяваш, и най-важното – да можеш да ги овладяваш. Съотнесено към човешките емоции, всичко това означава да успееш да се справиш сам с разочарованието, обидата, стреса и другите неприятности, които животът може да ти поднесе.
Същевременно понятието EI включва възможността да общуваме с хората около нас, да зачитаме мнението им, да ги подкрепяме, както и да поискаме тяхната подкрепа, когато е нужно, като не забравяме за емпатията, която е в основата на всичко това.
EQ може да бъде измерен чрез тест за емоционална интелигентност. Точните EQ тестове са дълги и се състоят от стотици въпроси, но когато трябва да се приложат към подрастващите, се подбират опростени кратки варианти.
Емоционална интелигентност при децата
Емоционалната интелигентност при децата е въпрос, по който все повече се дискутира през последните години.
Много родители са склонни да се фокусират върху развиването на академични знания и умения. Повечето от тях смятат, че за децата им е по-важно да умеят да извършват правилно аритметични действия, отколкото да отгатнат навреме, че някой ще се разплаче.
Учените обаче установяват, че емоционалната компетентност играе решаваща роля за академичния успех. Учениците с развита емоционална интелигентност са по-добри в концентрацията и в изграждането на взаимоотношения в училище.
Децата с висок EI стават лидери в компании, а емоционално по-слабите деца са инстинктивно привлечени от тях. Те са в състояние да организират социални дейности, да решават проблемите на екипа, не се страхуват да поемат отговорност.
Роля и значение
Нивото на емоционален интелект е тясно свързано с психологическото здраве. Човек е толкова по-балансиран, колкото по-високо е това ниво. Тогава и вероятността да развие някое психическо заболяване е по- малка.
Изследванията по въпросите на различните видове емоции и емоционална интелигентност продължават. Д-р Сюзън Дейвид, психолог в медицинския факултет на Харвард, е автор на концепцията за емоционална пластичност.
Емоционално пластичните хора са динамични. Те проявяват гъвкавост във взаимодействието си със сложния, бързо променящ се свят, понасят високи нива на стрес и преодоляват неуспехите. Те разбират, че животът не винаги е лек, но продължават напред, водени от ценностите, в които истински вярват.
Когато детето още в ранна възраст се научи да владее емоциите си като част от емоционалния интелект, то ще може да разпознава и приема чувствата си такива, каквито са. Малките също може да се приучат да контролират своите емоции и чувства, влияейки съзнателно върху тях.
Още в ранна възраст детето трябва да усвои умението да общува ефективно с околните, предлагайки им своята взаимопомощ. Много важно за всички деца, колкото и големи да са те, е умението им да разпознават и уважават чувствата на другите, да съчувстват на човека до тях, поставяйки се на неговото място.
Както всички сме убедени, децата ни са нашето огледало. Ако EQ-то на родителите е високо, то ще бъде високо и у децата им. При възникване на проблем именно родителите с личния си пример трябва да покажат на детето какво е да съпреживяваш, съчувстваш на другия, проявявайки силна емоционална отзивчивост.
Детето трябва да се научи да бъде отзивчиво както към своите преживявания, така и към преживяванията на другите.
Според специалистите, на това умение детето трябва да се научи до своите 7 години. Отложи ли се този процес във времето, на малкия човек ще му бъде трудно да усвои всичко това.
По тази причина е необходимо, още докато детето расте, постепенно да развиваме у него не само качества като аналитичното мислене и логика, но наред с тях и емоционалната му интелигентност. Няма съмнение, че ако бащата е емоционално интелигентен, детето му също има вероятност да развие такива емоционални умения.
Научен анализ е установил, че когато човек придобива жизнен опит, с него се повишава емоционалният интелект, развивайки се при това през целия живот.
Видове емоционална интелигентност
За по-добро разбиране е нужно да разгледаме и някои примери за емоционална интелигентност.
Вътрешноличностна интелигентност
Името само показва какво означава това понятие. Това е да умееш да познаваш и да разбираш собствените си емоции. Човек трябва да е способен да се вглежда в себе си, за да се знае какво мисли, знае, вярва и чувства. Това е способността да разбираме самите себе си и как функционираме.
Всеки човек е пълен с емоции, присъщи на човешкото състояние. Именно така вашата вътрешноличностна интелигентност ви дава възможност да идентифицирате тези емоционални състояния, така че да можете да ги управлявате ефективно.
Прост пример за този тип интелигентност е, че някой е наясно, че е тъжен и няма да може да вземе правилните решения. Следователно, за да се справи с това състояние, той започва някаква връзка или дейност, която му помага да се справи с различните видове чувства, които го връхлитат.
Междуличностна интелигентност
Според теорията на EI, междуличностната интелигентност касае възможността един човек да разпознава и приема емоциите на хората около него.
Според различни научни изследвания този тип емоционална интелигентност може да се придобие, като човек се тренира да я проявява, прилагайки на практика емпатия, комуникация и междуличностни умения.
Когато се научите да разпознавате външните емоции, ще можете да вземате по-добри решения въз основа на вашата социална група, за да разберете света около вас.
Относно емоционалната интелигентност е добре да се подчертае, че хората е добре да свикнат да управляват емоциите си по отношение на всеки друг човек.
Компоненти на емоционалната интелигентност
Концепцията за EI е разработена от американския психолог Даниъл Голман. Според него това е вид социална интелигентност, която дава възможност на човек да възприема и назовава емоциите си, да прави разлика между видовете емоции и използва тази информация.
От гледна точка на американския психолог се посочва, че в емоционалната интелигентност се различават 5 основни елемента. Повече за тях разказваме в редовете по-долу.
Самоосъзнаване
То се отнася до способността човек да разбира своите собствени емоции. Наред с това ни позволява да имаме представа как емоциите и действията на другите хора влияят на нашето настроение.
Това включва и осъзнаване на нашите ограничения и силни страни, за да се отворим за нови преживявания.
Саморегулация
Това е самосъзнанието, което човек притежава. Саморегулацията ни позволява да познаваме и контролираме емоциите си, както положителни, така и отрицателни.
Целта е да можем да избираме поведението си във всички области на живота, за да избегнем негативния подход към проблемите и събитията, които ни се случват.
Емпатия
Ако човек притежава способност да усеща и разбира чувствата на другите, тоест да се постави на тяхното място, за да подобри социалните отношения от всякакъв вид – ето това се нарича емпатия.
В междуличностните отношения е много важна проявата на съпричастност и съчувствие. Трябва да разберем, че нашите действия и емоции могат да повлияят на другите.
Мотивация
Мотивацията се отнася до вътрешния стремеж, който трябва да ви стимулира да постигнете определена цел.
Този копнеж най-вероятно идва от нуждата от признание, слава или успех. Всяка мотивация е индивидуална и отговаря на определена ценностна схема. Тя помага и за придобиване на по-голяма самоувереност.
Социални умения
Това е компонентът, свързан с това как взаимодействате с други хора. Изразява се в способността да знаете как да се отнасяте към другите, за да укрепите социалните връзки, а също и в разбиране и приемане на чуждото мнение. Това е практика на активно слушане, комуникационни умения, емпатия и лидерство.
Примери за емоционална интелигентност
Има много примери за хора, които не са развили емоционалната си интелигентност и по тази причина не успяват да разпознаят истинските причини за нежеланите си емоции.
Емоционалната интелигентност включва умението да се поставиш на мястото на другите и така да разбереш поведението им. Например, ако сте ръководител и някой от работниците не работи ефективно, не е особено интелигентно веднага да решите, че е мързелив.
Вместо това е добре първо да се потърси друга причина. Може да се окаже, че човекът е разсеян, защото член на семейството му има здравословни проблеми. Тогава, поставяйки се на негово място, вие бихте взели по-правилно решение по отношение на проблема.
Ако детето ви не иска да ходи на хор, не бива да го обвинявате в незаинтересованост и леност. Ако си поговорите откровено, което е емоционално интелигентна постъпка, може просто да се окаже, че детето е притеснително и се страхува да не се изложи, ако излезе пред публика. Вие можете да помогнете за развитието на детето, като го окуражите и то почувства, че вярвате в него.
Емоционално интелигентният човек не търси винаги причината за неуспехите и конфликтите си у другите. Ако сте се скарали с приятел или с половинката си, ако не се разбирате с колегите или шефът ви е направил забележка, ако съседите ви гледат накриво, помислете първо дали причината не е във вас. Опитайте се обективно да оцените ситуацията и пръв да подадете ръка, ако осъзнаете, че и Вие грешите.
Обяснете на децата си, че емоционално интелигентният човек не се радва на чуждото нещастие. Сигурно сте чували фразата „така му се пада”, ако на някого, когото не харесват, му се е случило нещо лошо. По-естествената човешка реакция е да проявите съчувствие, дори и ако не сте приятели с този човек.
Методи за развиване на емоционалната интелигентност при децата
За да развиваме емоционалния интелект у детето, може да подходим по два начина. Може да се работи пряко с него, а може и косвено – чрез изграждане на свързани с него качества.
Вече е доказано, че върху формирането на емоционалния интелект влияе насърчаването на личностни качества като емоционалната устойчивост, положителното отношение към себе си, емпатията. Когато развиваме тези качества у детето, ние повишаваме емоционалния му интелект. Могат да се постигнат отлични резултати, прилагайки различни техники за емоционална интелигентност.
Съществуват специално разработени програми за деца, които в малка група се учат да преживяват различни емоции. Под формата на игра децата откриват както своите преживявания, така и преживяванията на другарчетата си, и започват да търсят начин заедно да намерят изход от положението.
Така малчуганите се научават да открива и създават нови и уникални неща. Попаднали в подобни групи, децата по-лесно повишават емоционалния си интелект и подобряват комуникативните си навици.
По-долу говорим за няколко метода за това как можете да развивате емоционалния интелект на децата си.
Игри за емоционална интелигентност
Може да организирате игри за емоционална интелигентност, които да се играят от цялото семейство и с другите деца.
Вземете например магнитчета Емоджи, сложете ги в една торбичка, разбъркайте ги и теглете всеки поред. Целта тук е детето да „изиграе“ чувството, което вижда на изтегленото емоджи, без обаче да го показва на другите. Останалите деца трябва да познаят какво изобразява то.
Когато децата успеят да отгатнат какво чувство показва играещият, той разказва на всички за нещо, което го е накарало в живота да изпита същото чувство. И така всеки поред.
Играта е много интересна за децата, защото им помага сами да се осъзнаят, да преживеят и да преминат през набор от емоции. Учи ги да изразяват тези свои чувства, споделяйки ги с останалите, и така да ги преодоляват по-лесно. Освен това тя сближава и вие можете да научите много нови неща за вътрешния свят на своето дете, а и то за вас.
Може да организирате куклено шоу с любимите играчки – кукли, камиончета, къщички, кухненски пособия и т. н. Детето трябва да участва в представлението, като озвучава един или повече герои. Домашната театрална постановка на приказки с играчките като герои ще даде възможност на детето да изкаже свободно своите чувства, а Вие ще наблюдавате неговите емоции и поведение.
Детското въображение не познава граници. Затова покажете на детето картина или серия от картини или снимки. Оставете го да измисли история по тях, като разкаже какво се е случило с героите и как се чувстват. Може би детето дори ще я нарисува. Слушайте внимателно и посочвайте грешките му, обяснявайте защо греши. Не забравяйте накрая да го похвалите.
Поощрявайте детето си да играе с други деца, още по-добре ако е на открито.
Споделяйте с другите случващото се с вас, около вас и в живота ви
Ако сте прочели някой разказ или сте гледали филм, попитайте кой от героите се е харесал на детето и на кого би искало да прилича то. Обсъдете какви чувства е предизвикало произведението – тъгували ли сте заедно с героя, ядосвали ли сте се на онези, които са го предали или сте се радвали за успехите му.
Опитайте се максимално емоционално да привлечете детето в това, което се случва около него. Като вървите по улицата и срещнете майка, която се кара на детето си, попитайте вашето дете как се чувства, когато става свидетел на такива неприятни караници и недоразумения.
По-често се интересувайте от настроението на детето. Обсъждайте събитията, случили се в градината или училището. Така ще му помогнете при трудности в общуването, а Вие ще можете да получите обратна връзка.
Непрекъсната комуникация
Психолозите препоръчват непрекъснат разговор с детето от първите му дни. Не принуждавайте децата да крият или игнорират чувствата си. За да се научи как да управлява емоциите си и да разбира другите, детето трябва да знае какво чувства във всеки момент от живота си.
Опитайте се да използвате по-рядко фрази като „Не плачи“, „Не е страшно, „Не си измисляй, вкусно е“. Не пренебрегвайте чувствата и желанията на детето. Бъдете откровени и честни, оставете детето да научи за несъвършенствата на света. Не се опитвайте да го предпазите от всички неприятности, но го научете да търси положителни моменти във всичко.
Занимания с изкуство
От най-ранна възраст разказвайте на детето приказки, четете стихове, пейте песни. Добро упражнение за емоционална интелигентност е музиката. Тя може да докосне най-дълбоките струни на душата ни.
Постепенно започнете да запознавате детето с класиката. Особено подходящо за това е нежното звучене на Вивалди в „Годишните времена“. Пуснете музиката и помолете своето дете да започне да слуша със затвори очи, представяйки се какво ли е времето навън в този момент.
Интересно, че децата по-бързо от възрастните познават сезона. Можете да предложите на хлапето да рисува, докато слуша музика, или да запише мислите си за творбата. Накрая може всеки да сподели своите преживявания. Разкриването на чувства пред други хора спомага за сближаването и съпреживяването.
Снимки: Pixabay.com
Коментари на читатели