Как да науча детето да казва БЛАГОДАРЯ, МОЛЯ, ИЗВИНЯВАЙ? Съвети от Искра Ангелова
„Моля те, Ани, кажи вълшебната думичка!“ Мълчание. „Хайде, Ани, кажи вълшебната думичка, защото иначе няма да ти изпълня желанието! Знаеш ли коя е вълшебната думичка, Ани?“ „Знам. Вълшебната думичка е „веднага“. Ние се смеем на тази шега, но работата хич ...Въпроси и отговори по тази тема (0)
И трите дими „благодаря“, „моля“ и „извинявай“ са част от възпитанието. Ако детето е възпитано в дух на толерантност, коректност и спокойствие е вероятно тези думи да са естествена част от речника му и най-вече да част от нормалното му поведение и възприятие за отношенията с хората.
Разбира се, че можете да програмирате трите думички като безусловен рефлекс и те да са изричани винаги на подходящото място. Човекът е успял да дресира много по – слабо умствено развити същества, така че да научите едно дете да благодари, поздравява и да се извинява не е много трудно. По – дълбокият въпрос е как това да стане житейско кредо. Ако не постигнете това, хората ще гледат поотраснолото дете и ще коментират обноските му в стил „малък лицемер“.
За да възпитаме детето си е изключително важен личния пример. Ние предеваме нашето светоусещане на детето си. То опознава света и възприема околните хора през нашите очи. Ние като възрастни и осъзнати хора можем да анализираме по – задълбочено оведението си и отношенията си с околните и съответно да имаме известна доза самоконтрол. Много хубав въпрос, който трябва да си задаваме ежедневно е „Как ще възприеме тази постъпка малкият човек до мен?“. Това е базисен ориентир, който винаги ще нанася корекции в нашето поведение и ще ни прави по – добри и по – осъзнати хора. А ако всички сме такива, то ще живеем по – спокойно и ще гарантираме по – нормална среда за децата си. Тогава и те ще станат по – толерантни, по – добри. Това е инвестиция във времето, инвестиция в бъдещето.
И трите дими „благодаря“, „моля“ и „извинявай“ са част от възпитанието. Ако детето е възпитано в дух на толерантност, коректност и спокойствие е вероятно тези думи да са естествена част от речника му и най-вече да част от нормалното му поведение и възприятие за отношенията с хората.
Разбира се, че можете да програмирате трите думички като безусловен рефлекс и те да са изричани винаги на подходящото място. Човекът е успял да дресира много по – слабо умствено развити същества, така че да научите едно дете да благодари, поздравява и да се извинява не е много трудно. По – дълбокият въпрос е как това да стане житейско кредо. Ако не постигнете това, хората ще гледат поотраснолото дете и ще коментират обноските му в стил „малък лицемер“.
За да възпитаме детето си е изключително важен личния пример. Ние предеваме нашето светоусещане на детето си. То опознава света и възприема околните хора през нашите очи. Ние като възрастни и осъзнати хора можем да анализираме по – задълбочено оведението си и отношенията си с околните и съответно да имаме известна доза самоконтрол. Много хубав въпрос, който трябва да си задаваме ежедневно е „Как ще възприеме тази постъпка малкият човек до мен?“. Това е базисен ориентир, който винаги ще нанася корекции в нашето поведение и ще ни прави по – добри и по – осъзнати хора. А ако всички сме такива, то ще живеем по – спокойно и ще гарантираме по – нормална среда за децата си. Тогава и те ще станат по – толерантни, по – добри. Това е инвестиция във времето, инвестиция в бъдещето.