Как да научим малчуганите на добри обноски? По материали от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

„Алекс, спри да се въртиш на стола!“, „Елена, престани да ядеш с ръце и вземи вилицата!”, „Вики, не говори с пълни уста!”, това са реплики, които се чуват в много семейства, докато детето не усвои добрите обноски. Факт е, че по нашите географски ширини не се следи особено за това държание, но все пак, за щастие, има и доста родители, които държат децата им да казват „моля”, „благодаря”, да поздравяват, да използват правилно нож и вилица още от ранна детска възраст.

Истината е, че добрите обноски на всеки човек показват отношението му към другите хора и правят комуникацията по-лесна и приятна. Отсрещната страна винаги ще реагира по-отзивчиво и приветливо, ако вие се отнасяте с усмивка и показвате добро възпитание. Както много други умения, така и добрите обноски се учат от най-ранна възраст, а гаранцията за успех е личният пример, който дават родителите. 

Ако вие не използвате салфетка, докато се храните, ровите с пръсти в чинията, по дрехите ви е цялото меню от вечерята, няма защо да се сърдите на наследника си, че е омазан до ушите и е лекьосал цялата покривка. Когато става дума за добри обноски, пропуснатото „благодаря“, прекъсването на разговор на възрастните и говоренето по време на хранене са неща, които лесно се забелязват. Но и обратното, винаги прави впечатление, когато малкото дете каже „заповядай”, „моля” и се държи уважително. 

Възпитанието зависи от вас

Много хора очакват, че като пращат децата си на детска градина и училище, там ще свършат тяхната работа и ще научат наследниците им на добри обноски. Само че там може да се обогати това, което вече вие сте постигнали. Основата се поставя вкъщи и е задължение на родителите. Освен това мама и татко са хората, които малчуганите са издигнали в култ и на които искат да подражават. 

Замислете се дали използвате вълшебната думичка „моля“, когато искате детето да ви помогне за нещо? Много често възрастните пренебрегват добрите обноски и ги демонстрират само навън или когато ситуацията го изисква. 

А е изумително колко бързо мъничетата започват да копират поведението на родителите си. Ако думи и изрази като „моля”, „благодаря”, „би ли могъл”, „извинявай”, „Добър ден”, „Довиждане”, „Приятен ден” присъстват всекидневно в речника ви, включително общувайки с детето си, то съвсем естествено ще започне да ги използва.

Учете го още в бебешка възраст

Ясно е, че бебешките ръчички се мият непрекъснато, защото пипат навсякъде, а после се пъхат в устата. И все пак, преди всяко хранене, докато отново за пореден път ги миете, обяснявайте му, че правите това, защото е време за обяд, например. И не спирайте да го повтаряте, дори и мъничето да не може да осъзнае съвсем какво точно му казвате. 

С времето това ще се превърне в траен навик и рядко ще се налага да го подсещате. Когато сяда за закуска в бебешкото столче, не му позволявайте да се измъква оттам и да пълзи нагоре-надолу. Като поотрасне малко, настоявайте да седи спокойно и изправено, докато вечеря. 

Обноските не са даденост

Никой не се ражда научен и за да се усвои всяко нещо, се изисква време и търпение. Бебето няма да може от самото начало да хване лъжичката правилно и да не хвърля с нея навсякъде от пюрето си. След като свикне, започнете да учите мъничето как да държи вилица. Като порасне още малко е време да включите и нож. 

Продават детски варианти, които не са толкова остри, в горната си част са съвсем заоблени и няма опасност да се порежат. Не се изнервяйте и не губете кураж, докато учите сина си как да използва приборите. Започнете с нещо по-меко за рязане като сирене. 

В началото ще му е трудно да хване вилицата и ножа правилно. Със сигурност ще хвърчи храна, но децата обичат да учат нови неща и ентусиазмът няма да липсва. Доста родители обаче предпочитат сами да нарежат пържолата, за да стане по-бързо и така лишават хлапето от възможността да тренира умението. В един момент ще осъзнаят, че вече порасналото момиченце не знае как да хване ножа. 

Съобразявайте се с възрастта

Не подценявайте или надценявайте детето си. Трябва да имате различни очаквания към него в зависимост от възрастта му. Ако едно 10-месечно бебе успява да хване вилицата или пък с пръсти си хапва грах, значи се справя чудесно. 

На 2-3 години вече различава храните и може да се храни с вилица. Мъникът ви ще се научи как да се държи и храни правилно на масата, ако семейните вечери са по-скоро правило, отколкото изключение. Така че, постарайте се да се храните заедно.

Когато започне да казва първите си думи, вече е време да го поощрявате да изрича и „моля”. Искайки нещо от вас, напомняйте му да използва вълшебната думичка, която прави чудеса. И за да покажете, че наистина има ефект от нея, не отговаряйте на желанието му в случаите, в които не я изрича. Но каже ли я, веднага направете това, което е поискало от вас. 

Добрите маниери поддържат и мира вкъщи

Не пропускайте да похвалите добрите обноски и можете да въведете традиция всеки от семейството да отбележи това, което го е впечатлило в другите. Например вие можете да поощрите сина си, казвайки: „Много се радвам, че успя да изядеш палачинката си с помощта на нож и вилица!”. 

Той от своя страна да отбележи, че сестричката му си е измила ръцете без никой да я подсети. Таткото може да ги похвали, че и двамата са поздравили гостите, които са дошли в дома им и са им благодарили за донесените бонбони. 

Може да добави, че гостите също са останали възхитени от маниерите на децата. Хлапетата ще се почувстват изключително горди. Освен че се радват на похвали, така ще се научат да забелязват доброто поведение и да се стараят да имат такова. 

Как да коригирате лоши навици:

• Започнете с един проблем. Концентрирайте усилията си върху това да премахнете един конкретен лош навик, вместо да се опитвате да промените цялото поведение на детето. Ако изисквате твърде много неща накуп, със сигурност ще го объркате. Когато сте решили, че трябва да научите детето да казва „моля” и „благодаря”, работете само върху това, докато не стане част от речника му. Чак след това се захванете с нещо друго.

Подчертавайте ползата от наученото. Обяснявайте на хлапето, че за да получи това, което иска винаги трябва да казва „моля”, в противен случай ще получи отказ. Казвайте, че когато се храни, е желателно да слага салфетка в скута си, защото така няма да изцапа новата си рокля. Използвайки вилица и нож, няма да изцапа ръчичките си, които току-що е измило толкова старателно.