Преглеждания: 2297
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
Децата трябва да имат свобода на действията си, но това съвсем не означава, че могат да растат без контрол и правила. Вероятно сте чували реплики: „То е още малко и не разбира, остави го да прави каквото си иска“. Съветът е грешен и рано или късно, ако се съобразявате с него, ще има последствия, които изобщо няма да ви харесат.
Да налагате правила и ограничения съвсем не ви прави лош родител. Напротив, още от бебешка възраст хлапетата трябва да се учат да не прекрачват границите, които сте им определили.
Добре е да знаят кое е позволено и кое е забранено, кое поведение не толерирате. Оставите ли това за по-късна възраст, ще ви бъде много по-трудно да постигнете целите си, а и ще отнеме значително повече време.
Говорете точно и ясно
Бебетата започват да разбират езика, на който им говорим, когато навършат осем месеца. Това обичайно се случва дори преди те да започнат да различават тоналностите на гласа. Затова, когато казвате „не“, произнасяйте думата спокойно, но категорично.
В началото детето ще се инати сякаш не ви е чуло, но вие също бъдете последователни и настойчиви. Дори и много да ви е омръзнало да повтаряте едно и също нещо, не се отказвайте.
Всеки път, когато видите, че бебето повтаря забраненото действие, не пропускайте да кажете „не“. Ако проявявате непостоянство, независимо, че детето е съвсем малко, то ще схване, че понякога номерът му минава и все ще пробва да направи своето.
Въвеждайте правила от самото начало. Има неща от ежедневието на бебето, които първоначално могат да ви се сторят безобидни и безвредни за него, но в действителност да не е точно така. Такъв пример е оставянето пред телевизора. Определете допустимото време, което мъничето може да прекарва пред малкия екран и избягвайте да го увеличавате, дори и когато ви се налага да свършите нещо.
Научи ли се, че може да гледа анимации по-дълго време, може да се стигне до там, че да отказва да се храни, да речем, ако телевизорът не е пуснат. Имайте предвид също, че рано или късно все ще се намери някой, който да позволи на детето да стои дълго с таблет в ръчичките или да прави нещо, което вие не одобрявате, защото в конкретния момент това ще е най-лесното решение. Затова винаги информирайте хората, които ще се налага за кратко да гледат хлапето, какви са правилата ви и настоявайте да не излизат от границите им.
Определете местата и игра
Бебето, което започва да пълзи или вече се учи да ходи, трябва да има определена среда, която е изцяло обезопасена за неговото безпроблемно придвижване. Желателно е да покажете докъде може да стига и къде не бива да бъде без присъствието на възрастен. Със сигурност няма да се научи от първия път, нужно е търпение от ваша страна. Всеки път, когато се озове в забранената зона, връщайте го на мястото му за игра.
Бъдете подготвени за по-голямото дете, за да не се учи да прави бели
Освен че често трябва да напомняте за правилата, ваше задължение е да намирате интересни занимания за детето си, когато излизате от дома си и не искате да прави пакости. Носете играчка, книжка или комикси за оцветяване заедно с цветни моливи, отивайки на гости на приятели, на преглед при доктор или докато пътувате с колата. Така няма да скучае и намалявате шансовете да счупи, надраска или нарани без да иска чужда вещ.
Във всеки удобен момент хлапето ще ви изпитва
Това е неписано правило в живота на родителите. Когато синът ви настойчиво иска някаква забранена за него вещ, като остра ножица например, кажете му твърдо и категорично „не“ и ако е необходимо хванете и задръжте ръчичките му да стоят неподвижни за няколко секунди.
В никакъв случай не отстъпвайте, дори да се тръшка, плаче и крещи. Обикновено върши работа отклоняването на вниманието с нещо друго интересно. Покажете му любима играчка или измислете някакво забавление, в което да участвате заедно. Ако се наложи, изведете детето от стаята.
Въведете ограничителен подход
Този метод е подходящ, за да откажете детето си да пипа контактите вкъщи и други потенциално опасни за живота и здравето му неща. Щом видите, че дъщеря ви се насочва към контакта или фурната, хванете я здраво за ръчичката, посочете контакта и кажете ясно и категорично: „Там не се пипа“.
Повторете същото действие пет поредни пъти. Ако след ден-два детето отново се опита да бръкне в контакта, повторете отново гореописаното. Когато порасне достатъчно, за да може добре да разбира всичко, което казвате, обяснете подробно какво ще се случи, ако успее да направи тази беля. По-добре да уплашите хлапето малко повече, отколкото да стане инцидент.
Използвайте „тайм аут“ техниката
Когато детето навърши две години, ще можете ефективно да прибегнете до този подход. Ако синът ви настойчиво иска да вземе някаква вещ, която му е забранена и никой от другите методи не вършат работа, сложете го да седне на определен от вас „тайм аут“ стол и му обяснете защо се налага да седи там неподвижно няколко минути.
Броят на минутите зависи от възрастта на детето – ако е на 3 години, седи на стола 3 мин. и т.н. Когато за първи път използвате техниката, трябва да се погрижите детето да разбере каква е идеята на този метод и да не му разрешавате да става от стола за определеното време, в което трае наказанието. Ако въпреки това се опитва да стане, застанете зад стола и поставете ръцете си на раменете му.
Показвайте одобрението си
Всеки път, когато детето реагира правилно, не пропускайте да го похвалите и да покажете, че сте доволни. Поощрявайте го, че се справя добре, за да има стимул да продължава да следва правилата ви.
Детето е като бял лист хартия – каквото напишете на него, това е. Те не знаят какво може и какво не може. Не знаят кое е правилно и кое е не е, нямат ценностна система, която да определя кое е добро и лошо. Това е огромна отговорност, която е пред всеки родител – от възпитанието зависи дали ще имаме добри и морални хора или престъпници.
Аз следвам мои лични правила за поведение пред децата ни и се надявам, че това е достатъчно, за да бъдем добри родители:
1. Винаги съм последователна – ако днес нещо е лошо и неприемливо, утре по никакъв повод не се прави компромис с него. Лошите маниери или постъпки са лоши винаги;
2. Следвам правилата и те са за всички в семейството – ако наказвам децата за лоша постъпка или лъжа, то по никакъв повод не толерираме подобни неща при възрастните;
3. Ако определено правило съм настоявала да се прилага вчера или преди седмица, то по никакъв начин не следва да е смекчено или да се прави компромис с него утре;
4. Уважаваме малките хора, не им налагаме силово волята си, а винаги им обясняваме спокойно и категорично какво следва да правят, къде са сбъркали и как трябва да постъпват в бъдеще;
5. Личния пример е от ОГРОМНО значение. Ако аз не спазвам добри маниери, обществени норми и подобни обществени ограничения, как да очаквам децата ми да го правят?