Как да се справим с непослушното дете в 6 стъпки от Искра Ангелова по Алисън Шейфър

1 стъпка – Концентрирайте се върху един проблем

Разрешаването на много проблеми накуп, свързани с възпитанието, е като носенето на няколко дини под една мишница – усилията отиват напразно. В резултат на това, освен че се оказвате емоционално изтощени, опъвате допълнително вашите нерви и тези на детето ви. 

Подходът: “Стегни се и действай!”, който често се прилага в състояние на безсилие, не е ефективен. Той може да доведе до моментна промяна, но тя няма да бъде дълготрайна и следва разочарование. 

Първата стъпка, която трябва да направите, е да не сте твърде фокусирани върху проблемите и да не показвате, че сте афектирани. Концентрирайте се само върху един от тези проблеми.

• Държи се лошо със сестра си или брат си
• Безотговорно е 
• Отказва да се съобразява с дневен режим
• Изпада в истерични писъци
• Не проявява уважение или непрекъснато прекъсва разговорите на възрастните
• Не иска да заспива само
• Не иска да си мие зъбите

Това са само част от всекидневните детски прояви, с които родителите се сблъскват. Можете да започнете с най-сериозната, или пък с тази, която ви се вижда най-безобидна, за да промените поведението на хлапето.

2 стъпка – Обяснете ясно кое е лошо и кое е добро поведение

Когато говорят за дисциплина, обикновено родителите имат предвид ликвидирането на проблемно поведение. Това обаче е частично справяне със ситуацията. 

Ефект се постига, ако детето се научи да замества лошите прояви с добри. Когато се налагат само забрани, неминуемо детето ще се върне към старите си навици. 

Обръщания от типа: “Не бъди лош/а!”, “Дръж се прилично!” не вършат работа при най-малките. И причината е съвсем проста – те все още не разбират прилагателните, които възрастните използват, или не по начина, който си представяме. Дори и да показва разбиране, съгласявайки се с майка си и баща си, малкото човече няма никаква представа как да реагира в дадената ситуация, за да се реши проблема. 

За да отстраните истеричните изблици например, трябва да покажете как би трябвало да реагира в конкретния момент. Много ясно дефинирайте кое е лошо и кое е добро поведение. Непрекъснатото разхвърляне на играчки из всички стаи може да обясните като безотговорна проява. 

И да добавите, че не искате да виждате това всеки ден. Положителната реакция, която трябва да замести лошата е, детето да прибира всички вещи по местата им, след като са приключили игрите. 

3 стъпка – Изправете се заедно с детето срещу проблема

Контрол и противопоставяне на контрола са основните сблъсъци при възпитанието, което се прилага във всяко семейство. Едва ли има родител, който да не е изпадал в невъзможната ситуация да накара детето си да направи нещо, което то не желае. А мисълта, че едно толкова малко човече успява да окаже изумителна съпротива, често води до истински гняв от безсилие. 

Подобна ситуация може да се разреши съвсем лесно. Застанете срещу проблема заедно с детето си. Вместо да повтаряте ден след ден да подрежда куклите или камиончетата си, опитайте да обясните какво не ви харесва. 

Кажете, че за вас също е неприятно, че все се карате заради бъркотията вкъщи. Влезте му в положението и проявете разбиране, че играчките са твърде много, и е наистина трудно да бъдат прибрани. 

Но го молите заедно да разрешите този проблем. Отделете старите и изпочупени вещи, другите  подредете старателно по местата им. След това може заедно да ги свалите и отново да ги върнете по рафтовете. Така ще види, че усилието съвсем не е толкова голямо и няма да отнеме много от времето за други забавления.

4 стъпка – Правете малки стъпки, за да окуражавате хлапето

Опитът на повечето родители показва, че децата не могат да променят трайно поведението си само след един разговор. Нужни са много търпение, постоянство и упоритост. 

Нещата се случват с малки крачки. Една от първите битки с невръстното хлапе е да го научим да се храни правилно, без да омазва всичко около себе си. Ако подчертаваме пред него само моментите, в които е разсипало купичката, то ще има усещане за провал.

Много по-ефективно би било да започнем да отбелязваме заедно с него как разлива все по-малко и по-малко. Следващата стъпка е да започнем да броим храненията, при които то е успяло да запази масата чиста. Малките стъпки на успеха окуражават не само родителите, но и стимулират децата да продължават в правилната посока.

5 стъпка – Използвайте често похвали

Много родители правят грешката да критикуват децата си, когато са сгрешили, но забравят да ги похвалят, когато са постъпили добре. Забележките вършат работа и не бива да се спестяват. Много по-голям ефект за възпитанието обаче имат поощренията. 

Ако единственият вариант детето да привлече вниманието ви е като прави неща, които не одобрявате, за него дори негативната ви реакция ще е по-добра, отколкото да не получи никаква. С такъв подход от ваша страна, след време ще се окаже, че отглеждате класически хулиган. 

Вашият пораснал тийнейджър вече ще е свикнал, че може да ви накара да му обърнете внимание, само когато направи беля. Старайте се да използвате често похвали, които може да са под формата на думи, някаква награда или привилегия. Внимавайте да не прекалявате. Рискувате да започне да се престарава или да отиде в другата крайност – да спре да се впечатлява от тях. 

6 стъпка – Бъдете последователни, не се отказвайте

Когато сте изправени пред проблем, първо направете план за действие и след това се придържайте педантично към него. Доста хора се отказват точно, когато планът е започнал да действа, защото не виждат бързия прогрес, който са очаквали. Промените при възпитанието стават бавно и се изисква търпение. 

Не очаквайте, че нещата ще се случват с магическа пръчка. За да може да отчитате резултатите, започнете да си водите дневник, в който отбелязвайте промените. 

Ако проблемът е свързан с истерични писъци и тръшкане, старайте се да не обръщате внимание на тази реакция. И винаги използвайте похвала, когато детето е приело „Не” за отговор, без да плаче. Следвайки този план, започнете да засичате колко време продължават истеричните писъци. Те няма да спрат изведнъж, но времетраенето им ще намалява все повече и повече. Засичайки времето, можете да прецените дали има промяна. Ако подходът ви не работи, трябва да го преосмислите и да опитате по друг начин.

/Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман/