Преглеждания: 3174
Коя е първата асоциация, която правите, когато чуете думата дисциплина? Всеки я приема по различен начин и това е вследствие на възпитанието, получено в детска възраст. При някои тази представа остава за цял живот, други я променят с годините, развивайки собствени представи за добро поведение, различни от тези на родителите им.
Възрастните могат да дадат доста разнообразни определения за дисциплина. Определяне на граници, точни правила, послушание, дневен режим, наказание, постоянство и обучение са само част от примерите. За съжаление, не са малко и тези, които са привърженици на суровите мерки за възпитание, а за тях думата е равносилна на тежко наказание и дори раздаване на шамари.
За децата думата дисциплина обикновено означава наказание. Единствено от вас зависи да промените тази асоциация в главата на малкото човече, за да не звучи толкова плашещо, а да има градивно и позитивно значение. Непрекъснато си повтаряйте, че дисциплината е всъщност проява на добро поведение и се постарайте да предадете същото значение и на своите наследници, които един ден също ще станат родители.
Няма идеални деца, както няма и идеални възрастни. Дори най-послушните хлапета излизат от „правия път” и се случва да правят бели. Когато чашата на търпението им е преляла могат да ударят приятелчето в детската градина, да се скарат за кофичка и лопатка със съседското момченце, да хвърлят пясък върху главата на някое момиченце или да нагрубят братчето си.
Ако вниманието ви изцяло е насочено към лошите постъпки, те ще ви „вадят” очите непрекъснато, а честотата им със сигурност ще ви изкарва от равновесие. Колкото и да е трудно понякога, старайте се да запазвате самообладание и да се опитвате да премахвате лошото поведение, заменяйки го с добро. Стопирането в момента на лоша постъпка няма да има трайни резултати.
Винаги давайте пример как може момченцето или момиченцето ви да реагира положително в дадена ситуация, вместо да прави беля или да изпада в гневни изблици. Личният пример също е от изключително значение. Ако вие губите контрол пред детето си и то ви вижда да крещите истерично или да захвърляте някакви предмети, не се учудвайте, когато видите същата реакция и от него.
Ефективният резултат за промяна на поведението идва с поощряването на добрите постъпки. Вниманието ви трябва да е насочено именно към тях, за да се превърнат в обичайно държание.
Няма универсална рецепта за изграждане на дисциплина. Всяко дете има различен характер и ако при едно даден подход работи, това съвсем не означава, че ще свърши работа при друго. Дори родителите, които имат две, три и повече хлапета, са се убедили, че едно и също възпитание дава различни резултати и се налага да променят действията си.
И още нещо – не винаги една и съща тактика оказва желаното влияние два пъти. Първият път може и да успее да постигне целта си, но при следващ път да се окаже, че има точно обратното въздействие. Затова, създавайки дисциплина у дома, подхождайте индивидуално към всеки от малките членове на семейството си.
Изграждайки дисциплина обаче, не може да разчитате само на думи. Представете си ситуацията – 2-4 годишното ви дете лежи по гръб по средата на супермаркета, удря главата си в земята, маха с ръце и крака на всички посоки и пищи неудържимо, защото сте отказали да му купите някакви бонбони. Дали ще успеете в този момент да го успокоите само с говорене? Нямате никакъв шанс.
Същият резултат ще постигнете, ако само с думи се опитате да накарате сърдит първокласник да си напише домашното, когато той се е заинатил, че трябва да си довърши играта на телефона. Еднократният разговор, след като бурята е отминала също няма да доведе до дълготраен ефект. Може би ще има полза при следващата такава проява, но след седмица-две разговорът вече няма да се помни.
Затова винаги думите ви трябва да са свързани с истински действия. И не използвайте само заплахи, защото децата много бързо се научават, че когато няма реални последствия, а само обещания за такива, всеки път неприятностите могат да им се разминават леко. Без да прекалявате, прилагайте както поощрителни методи, така и наказания, без разбира се да са твърде тежки.
/Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман/
„Каквото си видял у дома, това правиш навън“. Това е простичко правило, което важи във възпитанието. Детето е бял лист хартия. Родителите пишат там. По-късно ще допишат малко и учителите…
Ако сте научили детето, че семейството е важно, там се уважават всички един друг, говорят помежду си, хранят се заедно, обсъждат успехите и неуспехите си, помагат си, детето ще стане такъв родител.
Ако детето вижда, че родителите работят усърдно, грижат се за децата си, отговорни са към близките си, съвсем естествено детето ще следва същия модел в поведението си – ще бъде упорит ученик, ще се отнася отговорно към домашните си задължения.
Не бъдете и твърде строги към детето си – понякога това може да бъде разчетено като тормоз. В края на краищата по-важно е детето ни да е щастливо, а не да е дисциплинирано до степен „войник“. Редът е важен, трябва са се знае какво е позволено и какво не, но това не бива да става самоцел.