Преглеждания: 28419
Бронхитът е заболяване на дихателната система. Бронхите са всъщност въздушните канали между устата, носа и белите дробове. Те са вид тръбички, които пренасят въздуха от устата до белия дроб.
За съжаление, когато има възпаление, то може да бъде продължение на инфекция от гърлото или следствие на хрема, вирусни или бактериални инфекции. Когато те дадат усложнения, се получава бронхит. Механизмът е прост – всъщност има свиване на въздухоносните тръбички, тоест бронхите имат спазъм.
Освен това лигавицата, която тапицира вътрешната страна на бронхите се възпалява и надува, и секретът, който се съдържа по принцип в бронхиалното дърво става по-гъст и по-трудно се отхрачва. Това са трите механизма, чрез които се получава бронхит.
Причините, както казах, могат да бъдат различни, и възрастта може да бъде различна. Когато детенцето е от нулева до 2 годишна възраст, говорим за бронхиолит, защото техните бронхи са много мънички и се наричат бронхиоли; когато се възпалят, казва се бронхиолит. А когато са по-големи човечетата – говорим за бронхит.
Започва обикновено с температура, но имаме бронхити, които започват и без температура. Най-типичното за тях е кашлицата. Кашлицата е спастична, мъчителна е пристъпна.
Обикновено е не непрекъсната, а на пристъпи; когато се влоши, кашлицата става почти непрекъсната. Затруднено е и дишането – обикновено е затруднено издишването, а не вдишването. И когато процесът се е задълбочил, даже родителите при издишване чуват една изсвирване. Много често хлътва югуларната ямка и детето диша с корема – това е, което родителите могат да забележат с просто око и да чуят с просто ухо. Много трудно се стига до сериозни усложнения, но когато се появи посиняване около устата, също можем да мислим за тежка форма на бронхиолит.
Много често детенцето отказва да се храни, много често даже повръщат храна и храчки, имат главоболие, задух, запушен нос, дрезгав глас – това са симптоми, които могат да придружават като цяло вирусната инфекция.
Видовете бронхит са остър бронхит и хроничен бронхит. Острият бронхит протича в рамките на седмица, максимум до две и отзвучава със симптоматични средства или в краен случай с антибиотично лечение. Докато за хроничен бронхит обикновено говорим при възрастните; при децата той е изключително рядко явление.
Причините за бронхита могат да бъдат и сезонни. Обикновено са следствие на вирусни инфекции, но бронхитите могат да бъдат предизвикани и от изпарения, газове, смог, замърсен въздух, пасивно тютюнопушене, а за съжаление все още и това често се среща. Хората, особено дечицата, със срив в имунитета също могат да заболеят.
Като цяло диагностицирането на бронхита не е трудно за един общопрактикуващ лекар или педиатър. Диагнозата се поставя след преглед на детето, след преслушване и запознаване с анамнезата, съобщена от майката. Понякога се налага да се направи рентгенова снимка, когато лекарят се колебае дали има чист бронхит или има и насложена пневмония. Тъй като бронхитните хрипове са много силни, понякога те припокриват пневмоничните хрипове и тогава се налага вашето дете да бъде снимано, така че, когато лекарят ви каже, че е необходимо – направете снимка на детето. Микробиологичните изследвания, тоест взимането на носен и гърлен секрет, се правят когато се предполага бактериална инфекция като причинител на бронхита или бронхиолита.
За лечението в съвременни условия е най-добре да се прилагат инхалации с физиологичен разтвор или със специални разтвори, които подобряват дишането, развлажнпват секрета, за който казахме, че е гъст и лепкав и по-лесно водят до отхрачване. За същата цел се използват и муколитици, тоест сиропчета, които имат отхрачващ ефект. Най-важното средство за лечение при бронхита и бронхиолита са бронходилататорите, тоест лекарствата, които разширяват бронхите. Ние отпуснем ли тази тръбичка, през която минава въздухът, детето ви започва да диша по-лесно, затова се прилагат бронходилататори. Те не са опасни, когато са инхалаторни и затова е желателно да се приемат чрез инхалация.
Противовъзпалителни лекарства и антибиотично лечение се прилагат тогава, когато вече е доказано наличието на бактериална инфекция, тоест след като направите кръвна картина с утайка и CRP. Ако имаме завишени показатели на СУЕ, CRP, левкоцити или олевяване в диференциалното броене, се налага и антибиотично лечение. А ако не – не е необходимо всеки бронхит и бронхиолит да се лекуват с антибиотици.
След прекаран бронхит трябва по-дълго време вашето дете да не ходи на детска градина или на училище, за да може да се възстанови добре белодробната тъкан и да не се стигне до повторяемост. А ако се установи някаква нокса, някакъв друг причинител освен изпарения, газове, прах, тютюнев дим, тя трябва максимално да бъде отстранена, по възможност, от средата, в която живее вашето дете, за да не се повтарят честите бронхити. Едно често повторение на бронхити за съжаление води до астма – детска астма или астма при възрастните.
Бронхитите могат да бъдат и хронични, както казахме, но те са обект на действие вече на пулмолозите – лекарите, които се занимават с лечението на бял дроб.
Ние често боледуваме и до бронхит стигаме почти при всяко застудяване. Започнах да си мисля, че това е една от „екстрите“ на детските градини. Вече усещам кога са първите симптоми, как се развива и кога да потърся лекар.
Ние третираме „първата фаза“ с традиционни методи – топъл чай, инхалации с физиологичен разтвор, промивки на носа и противоалергичен сироп. Въпреки, че вече имам опит, винаги съм „на тръни“. При най-малките признаци за влошаване – температура, по-упорита кашлица или свирене при дишане, веднага се консултирам с лекар – винаги „чуването с една слушалка“ от опитен специалист е от полза.