Какво не знаем за яйчниковия резерв, болестите и вирусите, които ни пречат да забременеем? от Д-р Татяна Арабаджи

За да се оцени яйчниковия резерв при жената, се назначават хормонални изследвания – това са базални хормони на яйчниковата функция и един много важен хормон, който показва какъв е капацитетът на яйчниците – това е т.нар. антимюлеров хормон. 

Изследва се в определен ден от хормоналния цикъл, и задължително се прави ехографско изследване на матката и на яйчниците при жената. Оценява се състоянието на яйчниците, броя на антралните фоликули – това са мехурчета, в които зреят яйцеклетките – оценява се броят на тези фоликули, защото те определят и капацитета, и потенциала на тези яйчници. 

Дори и да са занижени някои от хормоните, този преглед ни показва дали би могло да се работи, дали би могло да се приложи някаква хормонална терапия, с която можем да постигнем някакъв резултат. Но това се прави не само с лабораторни изследвания, задължително е да се направи ехограф в кабинета специалист. 

Но всъщност броят на яйцеклетките, които отделя жената в своя живот, е заложен генетично. Той (ЯР) може да свърши – при някои по-рано, при други – по-късно, затова е хубаво тези изследвания да се направят още при започването на полов живот. 

Яйчниковият резерв и здравословното състояние на жената

Освен, че трябва да се правят редовни гинекологични прегледи, жената трябва да следи здравословното си състояние, (говорим за здравната култура на една жена) – освен обичайните гинекологични прегледи, може да се направи проверка какъв ѝ е яйчниковият резерв и с какво количество време разполага, за да може да планира своите репродуктивни намерения във времето. 

Но има случаи, има състояния и заболявания, които са непредвидими, от които никой не е застрахован – говорим за онкологични заболявания, които могат да наложат допълнителна терапия, която потиска и намалява яйчниковия резерв, (например химиотерапия) и те всъщност намаляват изключително тази функция. Да, с времето, когато приключи тази терапия, може да се възстанови функцията, но трябва да минат години и колкото по-млада е жената, толкова по-възможно е да се възстанови. 

Хламидиалната инфекция, ако не се излекува, води до стерилитет, дори ако не се хване на време и не се излекува, може да доведе до сраствания. Въобще всички болести, предавани по полов път, са опасни за репродуктивната функция, инфекциите могат да предизвикат и такива възпалителни процеси в малкия таз, които освен че могат да запушат маточните тръби, нарушават и функцията на яйчниците, а също потискат и яйчниковия резерв. 

Затова дори и при едно вагинално течение, което може да изглежда съвсем безобидно, трябва да се потърси причина, да не се оставя така във времето, за да може да се изясни има ли проблем или няма и да се приложи съответното лечение. 

Защото има заболявания – дори една хламидия понякога много подмолно протича, затова може да нямате никакви оплаквания и тя да се открие съвсем случайно при тест за хламидия. Но когато се установи, трябва задължително максимално бързо да се лекува. И е хубаво след проведеното лечение да се провери състоянието на маточните тръби.

Въпрос: Има ли модни заболявания? Защо вече никой не говори за хламидия, дори за СПИН?

Отговор: Има такива вълни и в нашата област. Преди беше хламидията. Сега напоследък е Хюман папилома вирус (HPV), много се говори за него. Правят се всевъзможни изследвания, тестове. Той безспорно е важен, но най-важното при него е да се правят редовно онко-цитонамазки и да се следи състоянието на маточната шийка. Защото Хюман папилома вирусите (HPV) са над 200 вида. Дори едни брадавички по тялото или по ръцете също се дължат на HPV. 

Но това не означава, че от това се умира или ако жената има HPV – дори и oт високорисковите видове – това не означава, че ще развие рак. Има профилактика, трябва да се правят редовно цитонамазки, както и колпоскопия с биопсия, да се огледат засегнатите участъци от този вирус и да се третират. Дали медикаментозно, дали с някакво оперативно лечение – вече по преценка на лекаря. 

Хубавото е, че при HPV организмът има тенденция към самоочистване. При поддържане на имунитета и при здравословен начин на живот има възможност до една-две години да се очистим от този вирус, но това не означава, че трябва да спрем да си правим профилактика. Защото може да се изчистим от един вирус, а да се заразим с друг. Заразяването може да стане дори при контакт с кожа. 

А пък, ако говорим за високорисковите, които се предават по полов път, разбира се, те са свързани с половите контакти. Това вече е въпрос на здравна култура и на информираност при младото поколение – както при момчетата, така и при момичетата – още в пубертета, още в училище трябва да се набляга на тази тема. Когато се говори за всичко, което се предава по полов път, трябва да им се обясни и какви са опциите за диагностика или най-малкото – при кой специалист да отидат.

Има мода и с ваксините срещу HPV – тези ваксини са, за да се направи профилактика. Ваксината се прави срещу отделни видове, предимно срещу 3 или 4 вида, а те са над 200. Ние няма как да се ваксинираме срещу всичко, което може да ни застигне в околната среда. Но тази ваксина се прави срещу тези видове на вируса, които имат значение за патология на маточната шийка и могат да доведат до рак.