Кога детските фантазии и „летенето в облаците“ са проблем? от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Повечето деца в ранна възраст обичат да си фантазират различни неща. Вживяват се в истории, в които те са главни герои и често приканват родителите си да се включват в тях. 

Започват също да мечтаят какви ще станат като пораснат или в краткосрочен план – как да посрещнат предстоящия си рожден ден по съвсем различен начин, как ще отидат през лятото на почивка с куп деца и вълшебните емоции, които ги очакват. 

С израстването стават по-практични, приказните фантазии отшумяват и се заменят с по-реалистични. Но някои хлапета продължават да фантазират, което е характерно за креативните личности, както и за тези, които скучаят и бързо се отегчават. 

Ако това не пречи на дневните ангажименти, няма нужда да се месите, нека хлапето развива въображението си, вероятно един ден ще развива кариера в някакво изкуство. А може да стане и учен, за да правиш открития са нужни смели мечти.

Понякога обаче, прекаленото отнасяне на детето в света на фантазиите може да е симптом за дефицит на вниманието, емоционални, физически проблеми или употреба на наркотични вещества. Наблюдавайте го внимателно, за да си дадете ясна сметка дали фантазиите излизат от рамките на нормалното и пречат за изпълняването на всекидневните му ангажименти.

Кога детето е отнесено и с блуждаещ поглед – само в клас, когато скучае, докато пише домашно? Отнесено ли е дотолкова, че не успявате да привлечете вниманието му? Преживява ли труден момент и има ли проблем в семейството, който да травмира емоционално хлапето? 

Често ли се разсейва и не успява да завърши задачите си в срок? Учителите оплакват ли се, че синът ви блуждае в „облаците” и не чува какво се говори в час? Има ли конкретни причини, които ви водят към съмнение, че може  би употребява наркотични вещества или алкохол?

Анализирайте отговорите и изберете някой от съветите долу, за да се справите с проблема.

Ако разсеяността не създава някакви сериозни затруднения във всекидневието,  давайте възможност на детето си да има своето време за мечти 

Нека да развива въображението си, оставете го да изразява фантазиите си чрез рисунки, да ги записва в тефтер под формата на приказни истории или пък да създава нови анимационни образи на компютъра, например. 

Намесете се само в ситуациите, при които фантазирането е твърде натрапчиво. Съсредоточете вниманието си върху моментите, при които пречи на задачите за училище, възпрепятства следването на указания. 

Обсъждайте проблемите у дома 

Във всяко семейство се случва да има трудни моменти, дори да се стараете да ги скриете от детето си, то ще усеща, че нещо не е наред и ще става тревожно и подозрително. Разисквайте неприятните ситуации и се старайте винаги да сте наясно какво притеснява дъщеря ви. 

Дори и да не дава израз на емоциите си, със сигурност преживява тежко развода ви, болест на член на семейството или преместването в друг град, да речем. Ако се налага, потърсете консултация с психолог, често децата предпочитат да се разкриват пред непознати, а не пред близките си. 

Не позволявайте дъщеря ви да бяга от проблемите в реалността чрез прекалено фантазиране. Мечтите по нереални неща могат да повдигнат духа й за кратко, но не решават трудната ситуация. Нещо повече, ще започнат да пречат на изпълнението на всекидневните задължения.

Когато разсеяността на детето пречи да се справя в училище, говорете с преподавателя. 

Поинтересувайте се как стимулира хлапетата да бъдат концентрирани в час. Помолете да ви изпраща имейли с информация за дните, в които синът ви е бил съсредоточен и е изпълнявал поставените му задачи. В тези случаи поощрявайте детето с похвали или награди. 

Но, когато установите, че се отегчава и упражненията са твърде лесни за него, обсъдете с учителя да му поставя допълнителни проекти, които да стимулират интереса му. 

Ако синът ви използва фантазирането като начин да се измъкне от задачите в училище, с които среща трудности и съответно го разстройват, помогнете му да навакса с материала и отделяйте достатъчно време у дома, за допълнителни упражнения.

Ангажирайте вниманието му с различни дейности

Измислете допълнителни занимания, с които да запълните свободното време. Запишете го на спорт, някакъв курс, на който да развива даден талант – рисуване, пеене, музикален инструмент, компютърни умения и т.н. 

Нека да има време за игри с приятели навън или канете деца у дома, с които да се забавлява. Образователни, тактически и логически игри на компютъра също са добра идея стига да не се прекалява с тях. Водете го на детски театър, на концерти или в музеи, които биха му били интересни.

Включвайте го в семейните ангажименти и активности и не го оставяйте да се измъква с извинението, че има да учи 

Обикновено това е най-лесния и ефикасен начин, с който повечето хлапета успяват да си спестят участието в задачите вкъщи. След като се прибере от училище, първо отделете време, за да разберете как е минал денят на сина ви. Не го превръщайте в разпит, защото ще получите кратки и неясни отговори. 

Покажете истински интерес – обсъждал ли е с приятелите си дали ще се видят през уикенда да поиграят, какво са правили в междучасието,  още ли се сърди на даден съученик, какво е разказвал любимият му учител, как се е държал преподавателят, от когото се страхува и т.н. 

Така детето ще знае, че неговият живот в училище е много важен за вас и че вие всеки път слушате с внимание и интерес за училищните му приятелства. След като обсъдите училището, помолете сина си да ви помогне сложите прането в сушилнята или да подредите масата за вечеря. 

А преди лягане поиграйте заедно на някоя настолна игра. Ако виждате, че синът ви е с блуждаещ поглед или ви е трудно да привлечете вниманието му, обсъдете проблема със семейния лекар. 

В тези детски прояви вероятно няма нищо тревожно, но посещението при педиатъра в случая няма да е излишно. Ако обаче имате опасения, че може да взема наркотични вещества, тогава незабавно потърсете помощ от специалисти.