Преглеждания: 25707
Вирусните инфекции при децата са винаги тревожещи за родителите. Винаги се притесняват дали детенцето е с хрема, кашлица, температура или с повръщане и разстройство. Особено след появата на коронавируса, нещата излязоха почти извън контрол. Слава богу, тази инфекция не засяга сериозно децата, както се доказа вече след милионите заболели в цял свят.
Изложени на най-голям риск са все пак най-малките дечица, които са новородените и кърмачетата до едногодишна възраст. Средната възраст на заболелите в света е 7 години. Т. е. между 2 и 13 годишна възраст, децата са най-често боледуващи.
Над 90% от всички деца не са имали оплаквания или са били с леки симптоми, което е добре. Средно два дни е било времето от началото на симптомите до поставяне на диагнозата, особено след като започна по-масово тестване на пациентите.
Като цяло, коронавирусната инфекция започва както всяка друга вирусна инфекция – с висока температура, хрема, болки в гърлото, умора, болки в мускулите, последвани от кашлица, съответно при някои деца има гадене, повръщане и разстройство.
Статистиката, която е направена в световен мащаб е горе долу следната: безсимптомно протичане има при около 4-5% от децата – няма никакви симптоми, просто са носители. И те обикновено са контактни на свои родители или на свои приятели. Леко протичане – някъде между 50-51% от децата са с температура, умора, както казах, болки по тялото, в гърлото, има а повръщане, разстройство, изключително лека кашлица – суха и отзвучава, даже много често без сериозно лечение.
Умерено тежкото, обаче, протичане има при около 38.8% от децата. Там вече имаме пневмония, която не е много тежка, с кашлица, естествено, с температура. Много често води до болнично лечение на бронхиолити, ларингити. Но при всички положения, оздравяването е факт.
При тежко протичащите случаи имаме отново пневмония с треска – вече говорим за много по-сериозна пневмония със задух и цианоза. Цианозата е посиняване на устните.
Задължителна е хоспитализацията. Има наличие на хрипове, някои са сухи свиркащи, други са дребни, влажни т. е. говорим си за една сериозна разгъната пневмония. Но пак е факт оздравяването. При децата смъртността е почти 0.
Критично протичащи има обаче, за съжаление, между 3 и 10 %. При децата има вече не само пневмония, но за съжаление има засягане и на други органи и системи. Т. е. говорим за енцефалит – засягане на мозъка, засягане на бъбреците – бъбречна недостатъчност.
Имаме, за съжаление, инфаркт на миокарда и говорим дефакто за полиорганна недостатъчност. Така че, в такива случаи, вече може да се говори и за смъртен изход, но до този момент, слава богу, те са сведени почти до минимум.
Има съобщения за, мисля че, доколкото знам 1 до 5 случая в световен мащаб. Като в тези случаи детето е имало и придружаващи заболявания, като диабет, като вродени сърдечни пороци и други.
Повечето деца, които са заразени, до момента са били контактни на свои родители и на свои приятелчета или приятели на семейството. Много малко от тях са заразени в обществото, т. е. в магазини или на детски площадки. Също така, все още се търси обяснение защо при децата много по-леко преминава тази вирусна инфекция.
Според една от версиите е, че те нямат достатъчно като брой рецептори, с които да хванат самия вирус – коронавируса, за да могат да се разболеят от него. Друга версия е, че тяхната имунна система не е достатъчно силна, за да направи тази цикотинова буря, от която умират голяма част от възрастните и другата причина е, че слава Богу, те нямат толкова хронични заболявания.
Изключително редки са при децата хроничните заболявания, от които може да се получат усложнения вследствие и на инфекцията с коронавирус. Като утежняващ фактор при децата са, както вече споменах, много ранната възраст – от новородени до едногодишна възраст и наличие на друга респираторна инфекция, което до тука не го казах т. е. в един и същи момент едно дете може да бъде болно както от коронавирусна инфекция, така от грип А, така може да бъде болно от руновирус или от шарка. За съжаление, в тези случаи вече трябва задължително детето да бъде хоспитализирано и да бъде лекувано от тесни специалисти.
Моето дете мисля, че го донесе в къщи. Естествено възрастните си го карахме като „по учебник“ с всички симптоми, всички фази на болестта и за щастие – без усложнения. Въпреки това е стресиращо, неприятни и изтощително. Месец след това не сме същите хора.
Обратно на детското прекарване на Covid – при нас беше 2 дни с хрема, температура от 37.3 градуса, загуба на обоняние. След това – нищо не е било. Тествахме детето и има антитела. Имаме приятели, които искат да пътуват по празниците при по-възрастни родители. Тестваха се за антитела и всички имат – цялото семейство. Родителите имат версия кога са го изкарали – имали са някакви симптоми на настинка и грип. Синът им е в трети клас и в последните 6 месеца не е боледувал от нищо. Също има антитела. Изглежда е много индивидуално кой как го кара и как протича всичко.
Не е страшен вирусът. Страшно е, че е много нов, не го познаваме и има куп неизвестни около него. Докато се натрупа статистическа извадка как протича, какви са възможните пътища и изходи, много хора ще го преболедуват и много ще пострадат… Късмет на всички.