Преглеждания: 3747
Вечната дилема за всеки родител е свързана с поощренията и наказанията
Въпросът е сложен, но съществува достатъчно литература по въпроса, която може да се приложи на практика с голяма степен на ефективност. Преди да стартираме с използването на определена тактика, е добре да се замислим как ние сме били наказвани и поощрявани като деца, и дали искаме да приложим тези тактики и към нашето дете.
Има една концепция, която е базирана на теоретичните идеи на Алфред Адлер – изтъкнат психиатър и създател на индивидуалната психология. Според Адлер човекът е социално животно и неговото основно желание е да принадлежи към група. Също така той разглежда поведението на човека като продиктувано от цел и казва, че не е възможно да разбереш едно поведение, докато не разбереш целта, към която то се стреми. В типичния си стил, Адлер твърди, че „Всички ние искаме да принадлежим, да намерим нашето място в групата. Всяко действие на детето е усилие да намери това място”.
Преди да опишем техниките, нека засегнем две важни условия, които често пренебрегваме. Последиците от детството на детето в зряла възраст са следните: „ Ако детето живее в среда, която го приема, то ще се научи да обича”, „Ако детето живее със срам, то ще се научи да живее във вина”, „Ако детето живее с враждебност, то ще се научи да се бие”.
В тази връзка стиловете на поведение, които използваме, е подходящо да се развиват по следния начин: от така наречения „заповеднически маниер” да вървим към „стила, използващ поканата”. Или „доминацията” да се превърне в „пътеводител”, а ”критичността„ – в „окуражаване”.
Неизбежен е въпросът кое е поведението, което би могло да се счита за добро при едно дете? В конкретната парадигма можете да използвате набор от критерии, които биха могли да се наблюдават в едно дете, което се счита за такова с добро поведение: То трябва да има чувство на принадлежност, социално приемливи цели, да може да мисли за „ние“, а не само за „аз“, да проявява отговорност и т.н. Много важен момент за разбирането на поведението на детето е казаното от Динкмайер: „Ако вие се интересувате от промяна на поведението, независимо в училището или в къщи, вие трябва да търсите и установите връзка между вече съществуващите мотиви на детето и целите на обучението. Вие трябва да приведете в съответствие онова, което то иска да прави, с това какво то е способно да направи.“
И това е много точно казано, защото когато се сблъскаме с непослушание при децата, трябва да сме наясно, че то означава, че те са обезкуражени и се опитват да намерят своето място. Действията им са продиктувани от невярна логика – те вярват, че непослушанието ще им даде социалното приемане, което заслужават. В тази връзка имайте предвид установеното от Уилям Гласер: че възрастта, когато е възможно най-много да се влияе на детето, е между 5 и 10 години.
В заключение: всяко поведение подлежи на промяна, но от родителя зависи чрез какви методи и средства ще се предизвика тази промяна. В същото време ние трябва да бъдем водени от въпроса при всички наши действия – какъв човек искаме да стане нашето дете? Вследствие на отговора на този въпрос ще знаем и пътя, който трябва да извървим при възпитанието на детето.
Поощрение, наказание или смъмряне е част от общуването между родители и деца. Най-важното, смятам аз, е да има ясно очертани граници за добро и лошо и да се комуникира винаги, че за лошите постъпки няма толерантност. Освен това свръх тежки наказания или много остри реакции не са препоръчителни. Те могат да насадят чувство за вина у децата, може да ги направи по-прикрити и да усвоят до съвършенство прикриването на лошите постъпки.
Най-важната „тактика“ е да сте откровени към децата си. Да им казвате открито какво харесвате, да цените техните постижения и да ги поощрявате. Положителната оценка и одобрението от най-близките хора са много окуражителни, карат детето да се чувства важно и обичано. Ценете децата си и винаги им казвайте всичко, което харесвате у тях, винаги им казвайте че ги обичате.