Преглеждания: 2963Много родители са изпадали в положение, когато усещат, че не могат да запазят спокойствие. Те се чувстват ядосани, объркани, често дори и безпомощни, когато детето крещи, хвърля, хапе и удря и прави всичко възможно да ни изкара от равновесие. Всички опити да се справим със ситуацията удрят на камък.
Да натискат бутоните ни, или да се опитват да ни ядосат със своите нервни изблици, са прояви, срещани при всички възрасти на децата – от най-ранната, до пубертета. Колкото и деца да имаме, независимо на каква възраст, винаги можем да бъдем изненадани от неприятни ситуации.
Фиксирайте рамка и лимит за тестване
Ние трябва преди всичко да не забравяме, че в най-ранната си възраст детето се държи по начин, който ни разстройва, не защото иска да ни ядосва целенасочено. Просто малките същества имат свои желания и нужди, но не познават друг начин, по който могат да ги изразят, освен чрез плач и тръшкане. Така те показват какво искат.
Затова, ако престанем да приемаме лично тези прояви, ще престанем да се гневим на поведението на детето. Необходимо е първо ние да се научим да се владеем в подобна ситуация, като контролираме емоциите си.
Това обикновено изисква във всяка отделна ситуация да налагаме правила и граници. Те ще изградят пример за детето и ще му помогнат да преодолее напрежението и трудностите, пред които се сблъсква.
Вашите думи и мисли могат да играят важна роля в създаването на граници
Не бива да се налагат твърди забрани, както и не трябва да отстъпваме постоянно в името на спокойствието. Ако постоянно уточняваме нашите граници и границите на детето, ние ще му помогнем да премине по-бързо периода на истериите и да се оформи като хармонична личност.
Това е една трудна и двустранна роля – да ограничаваме и едновременно да успокояваме и подкрепяме детето. Същевременно нашето съдействие ще му помогне да развие емоционалния си интелект и да успява да реагира адекватно при различни ситуации.
Често на родителите се случва да изпитват голямо неудобство, срам и дори вина при проява на истерия. Тези чувства на практика са пречка за осъществяване на контакт с детето по време на истерията. При такива случаи, най-вече на обществено място, положението е изключително напрегнато. Присъстващите хора гледат с неодобрение, с което напомнят, че вашето дете е отражение на семейството.
Какво да направим в момент, в който и на нас ни се иска да викаме, да крещим?
Някои от ценните съвети, които да запомните по време на кризисна ситуация, са:
- Колкото и малко да е детето, то винаги разбира какво му говорим. След като го прегърнем и успокоим, е необходимо непременно да поговорим с него. Не е достатъчно само да го прегръщаме, за да го успокоим.
- Необходимо е спокойно и търпеливо да му кажем как се чувстваме, да обсъдим нежно и с любов критичната ситуация. Желателно е да говорим тихо и ясно, да предадем емоционално послание, което да му помогне да се справи с изблика на нерви.
- Когато детето дойде на себе си, е време да започнем комуникацията с него. Трябва да го насочим да се ориентира в случващото се и да го приеме. Но не бива да го отблъскваме, като го критикуваме и даваме оценки.
- С кратки фрази описваме ситуацията, като подчертаваме, че разбираме какво изпитва. Много е важно да установим коя фраза предизвиква отклик и спиране на плача. Очакваният резултат – да излезем от истерията – е постигнат, ако успеем да прекратим хлипането и започнем разговор.
Естествено, спокоен разговор няма да се получи веднага, а ще ви отнеме доста време, понякога час. Едва тогава ще имаме възможност да обсъдим съвместно и спокойно случката и заедно да търсим варианти на адекватна реакция, за да не се стига отново до подобно състояние.
Натискането на Вашите бутони е знак за нужда от връзка
За нас, родителите, е много важно да осъзнаем, че под каквато и форма да се изяви неприемливото поведение на детето, то цели едно и също нещо – детето иска да привлече нашето внимание, да ни каже нещо.
Проблемът е, че не знае как точно да го направи и използва своите начини. То се затруднява да овладее своите чувства и затова изпада в неконтролируемо истерично състояние на гняв, обида, отчаяние, като показва с цялото си поведение недоволство и несъгласие. Затова не бива да караме детето да мълчи, а да го научим да споделя нещата, които го вълнуват и са важни за него.
Нашата задача е да го научим това да става по един спокоен, разумен и приемлив за двете страни начин. Когато сме добронамерени и търпеливи, резултатът няма да закъснее. Именно този резултат ще му помогне да се адаптира в детската градина, в училище и в живота.
Прости трикове, които да използвате, когато децата ви натискат бутоните
Важен момент за овладяване на критичните ситуации е да се стараем да ги ограничим, преди да са достигнали своя връх.
Ето няколко идеи как да направите това:
- Изградете си правила, които да бъдат модел за поведение, и се постарайте да убедите всички членове на семейството да ги спазват.
- Инструкциите, които давате, трябва да бъдат ясни и точни. Старайте се да говорите тихо, с малко думи.
- Стойте близо до детето. Ако трябва, клекнете до неговото ниво.
- Оставете време на детето да реагира и го похвалете дори и при малко подобрение.
- Давайте на детето възможност за избор, дори и когато му е трудно да го направи.
- Опитайте се да пренасочите вниманието му към нещо друго, като използвате малко думи.
Ако все пак истерията е достигнала своя връх, детето не чува, не вижда и не може да реагира на казаното от нас. В този случай рационалното поведение е просто невъзможно. Колкото и да имаме желание, трябва да избягваме прегръдки и целувки, защото детето счита, че винаги ще го обичаме и ще му прощаваме.
В тези ситуации по-добре е да го преместим на безопасно място, където то ще се успокои и после можем да обсъдим проявата. Важно е да го приучим да говори за емоциите си. Ако детето удря други деца, застанете между тях като преграда. В случай, че замеря Вас или други деца, вземете предмета, но не го стискайте за ръцете.
Изпробването на лимитите е само върхът на айсберга (има много РЕАЛНА причина за изблиците)
Ние сме наясно, че при критични ситуации не трябва да удряме детето и да му крещим, колкото и да ни се иска. За да изградим доверие и разбирателство, трябва да поговорим спокойно и разумно, да не го унижаваме и обиждаме.
Чак след като детето се успокои, ще му покажем къде е сбъркало и по какъв начин трябва да промени държанието си. Добре е известно, че наказанията и обидите създават агресивни деца, тъй като те копират нашето поведение и у тях се заражда желание също да нагрубяват, да бият и да обиждат.
Истината е, че на теория сме наясно какво да правим, но често се случва да сме уморени, изнервени и да не успяваме да реагираме адекватно. Затова много е важно да запазим самообладание, защото, ако ние не сме спокойни , и детето няма да се успокои.
Един изпитан начин за успокояване на емоциите и отпускане на тялото, когато трябва да постигнем баланс спешно, е техниката на дишане. Вдишвайте и издишвайте бавно и шумно, като си представите, че с всяко издишване напрежението напуска тялото ви. Опитайте се да не мислите за друго, докато усетите спокойствие.
Важното е не само да се успокоим, но и да се опитаме да намерим начин да не стигаме до подобни ситуации. За да не водите безполезни и продължителни разговори с детето на тази тема, просто му обяснете как това Ви изнервя и натоварва и подчертайте нуждата от спокоен подход в подобен момент. Кажете му, че сте до него и го обичате и ще го научите да отстоява желанията си без истерии.
Поставянето на по-строги граници НЕ Е решението
Когато едно малко дете проявява неприемливо поведение, задачата на родителите е да му помогнат и като го научат как да се справи. Тъй като ние сме всекидневно с децата, ние се явяваме пример и модел за подражание – включително що се отнася до развитие на емоционална интелигентност.
Откъде ще черпят сили малките хора, ако не от позитивни и мотивирани родители? За да могат да се справят в живота и да правят точния избор, децата трябва да са уверени в себе си. Затова ограниченията и наказанията трябва да се прилагат в краен случай, тъй като те никога не водят до нищо положително.
Снимки: pixabay.com
Коментари на читатели