Какво да правим, ако детето не може да спи само? от Искра Ангелова по Алисън Шейфър

„Лишаването от сън се използва за мъчение на военнопленници. Може би и вие се чувствате леко измъчени в момента…“

Алисън Шейфър

-Няма да заспя, ако и ти не легнеш до мен, – започва дългата си вечерна увертюра Ани, а очите ѝ се затварят за сън. Само в най-лошите си сънища съм си представяла да заспивам до леглото на малко дете, седнала на твърдия под, умряла за сън, след твърде дълго четене, което го е ободрило още повече… 

Но ето ни пак – аз неусетно съм заспала на пода до леглото ѝ, а Ани е пълна с още хиляди въпроси и желание за живот. Някои деца са такива – стоят до последно, за да не изпуснат купона, но когато заспят – спят по 10-12 часа без прекъсване. Освен когато… не се промъкнат във вашето легло през нощта.

Когато нямах деца… не можех да проумея как моите приятели не можеха да наложат на своите да не спят между тях в спалнята им и това родителско малодушие ми се струваше направо безобразно. Сега мисля по съвсем различен начин – истината е, че след целия ден – прекаран между работата и детето – човек е готов на всичко, само и само да поспи – дори на посрещането на неканени пришълци в собственото си легло. 

Ето я – спи в поза Х по средата на спалнята – а двамата ѝ родители са се присвили към краищата и внимават да не паднат. Вчера обеща, че повече няма да го прави, но разбира се – това си беше само за вчера.

Според канадската психоложка Алисън Шейфер проблемите са няколко:

• Не заспива, докато някой от родителите не легне при него
• Буди се по няколко пъти нощем
• Промъква се в леглото ви нощем
• Има нощни страхове и сънува кошмари
• Има страх от тъмното
• Измъква се от леглото след приспиване.

Да видим как можем да се справим с тях?

Алисън Шейфер препоръчва категорично да откажете на детето заспиването заедно с родител или спането му във вашето легло. Разбира се, тя предлага известно време за адаптация, разговори по темата, убеждаване с разумни доводи, но ако всичко това не помогне – тя настоява дори да се заключите в спалнята си, за да не може детето да влезе при вас. 

За мен този метод е малко краен, но общият извод е един – не оставяйте малкото си съкровище да победи в това, защото си навличате още един негов траен навик, който няма да можете да изкорените с години. Детето на мои приятели не можеше да заспива без друг човек в леглото си до 18-тата си година… Ето какво казва тя:

„Децата са напълно способни да заспиват (и да спят) сами…, но родителите трябва да поставят разумни граници и да се придържат към тях. Не смятам, че децата се чувстват изоставени, когато ги упражняваме както трябва. Те могат да научат, че мама и тати ги обичат, че родителите са сигурни, предвидими и любящи възрастни, които се грижат за тях плътно и неотклонно през активната част на деня, но не е необходимо да предлагате ненужни приспивни услуги цяла нощ.“

Много от нас, любящите майки, се опитват да намерят решение на проблемите без сълзи – струва ни се, че всеки път, когато детето плаче, нещо в него се пречупва, наранява го и го прави несигурно. Алисън е категорична: „Наскоро четох за двегодишно детенце в Тайланд, което пушело по 40 цигари на ден. Родителите му обясняват, че ако не му ги дадат то започва да плаче – идиотско, нали?“  

Изключително важно е да научите детето си да спи здрав сън през нощта, без да се буди. Така мозъкът му ще се развива правилно, хормонът на растежа ще се синтезира и нервната система ще се стабилизира, обработвайки впечатленията от деня. Ако негов проблем са кошмарите – то тогава трябва да стоите с него и да го успокоявате, докато заспи отново. Но ако то просто иска да ви контролира и през тъмната част на денонощието – спрете това.

…

–Какво става, Ани, защо пак скачаш? – питам уморено аз, докато се опитвам да се измъкна незабелязано и много тихо от стаята ѝ. 

–Мамо, дебна те да не излезеш! – казва категорично тя и аз пак се връщам до леглото ѝ.