Какво да правим, ако детето не може да спи само? от Искра Ангелова
„Лишаването от сън се използва за мъчение на военнопленници. Може би и вие се чувствате леко измъчени в момента…“ Алисън Шейфър -Няма да заспя, ако и ти не легнеш до мен, – започва дългата си вечерна увертюра Ани, а очите ...Въпроси и отговори по тази тема (1)
Имахме този проблем. В началото ни се струваше нормалн детето ни да иска близост с нас. После започна да ни пречи като се върти или застава по диагонал на спалнята. Започнахе с тактиката като заспи да го местим в неговото легло. До известна степен проработи. Имаша нощи, в които се връщаше при нас, но не всяка нощ. Това бе първа стъпка и частична победа. После започна да заспива в собственото си легло и ние да сме там. Отново понякога с връщаше при нас или ни търсеше през ноща. Отново напредъл=к, но в никакъв случай траен резултат. Нямаше нищо обезпокоително, но трябваше да се намери начин това да приключи. Ясно беше, че с времето ще стане, но ние бяхме твърдо решени да ускорим процеса. Нощите след по-зает ден или по-бурни емоции винаги бяха без проблем. Ако сме ходили на разходка някъде и има умора, ако сме били на детски рожден ден или нещо такова, винаги спеше по-дълбоко и нямаше „движения“. Тогава си поставихме за цел да няма ден без голяма активност. Започнахме всеки делничен ден след детска градина да ходим на спорт – плуване или на разходка в парка поне 1,5 часа. Така изкарахме пролетта и лятото. Заспиваше по-дълбоко и нямаше сили да ни търси. От тогава проблемът изчезна. Просто нов навик.
Имахме този проблем. В началото ни се струваше нормалн детето ни да иска близост с нас. После започна да ни пречи като се върти или застава по диагонал на спалнята. Започнахе с тактиката като заспи да го местим в неговото легло. До известна степен проработи. Имаша нощи, в които се връщаше при нас, но не всяка нощ. Това бе първа стъпка и частична победа. После започна да заспива в собственото си легло и ние да сме там. Отново понякога с връщаше при нас или ни търсеше през ноща. Отново напредъл=к, но в никакъв случай траен резултат. Нямаше нищо обезпокоително, но трябваше да се намери начин това да приключи. Ясно беше, че с времето ще стане, но ние бяхме твърдо решени да ускорим процеса. Нощите след по-зает ден или по-бурни емоции винаги бяха без проблем. Ако сме ходили на разходка някъде и има умора, ако сме били на детски рожден ден или нещо такова, винаги спеше по-дълбоко и нямаше „движения“. Тогава си поставихме за цел да няма ден без голяма активност. Започнахме всеки делничен ден след детска градина да ходим на спорт – плуване или на разходка в парка поне 1,5 часа. Така изкарахме пролетта и лятото. Заспиваше по-дълбоко и нямаше сили да ни търси. От тогава проблемът изчезна. Просто нов навик.