Психолог за КОНТРОЛА на онлайн съдържанието, което детето гледа! от Искра Ангелова по Алисън Шейфър

Нали ви разказах за моята Ани, която се е научила, че при посещение в ресторант може да използва телефона ми неограничено? Ние си говорим необезпокоявани, Ани е потънала в някаква паралелна реалност, и… по време на обяда чувам звук – това вече не е звук от игра, а някакъв механизиран и дори зловещ „детски“ електронен ритъм. Издърпвам телефона от ръцете на Ани, а тя ми виква: „Е, гледам малко „глупости“, какво толкова?!“ А какво нарича „глупости“ Ани?

Ето тук вече е време да започна да се притеснявам. Тя се е научила да търси съдържание в youtube и дори когато го деинстралирам от телефона си, тя влиза в него през видеата на мъркащото коте Токинг Том – друго приложение за деца. Дълго мога да разказвам колко не ми харесват обноските на самия Том, който хич даже не говори, а само издава нечленоразделни звуци, главно мърка като го галиш, но и пръцка, повръща, оригва се и въобще се държи безобразно. Той дори дава да го удряш, което намирам за наистина скандално. Но ето че прави и друго – дава достъп на по-развитата техническа мисъл до целия нецензуриран и необятен youtube, който пък ще показва на малкото ви съкровище всякакви видеа, каквито вие самите сте гледали наскоро. Т.е. ако вие гледате новини и джаз – няма да има кой знае какви проблеми. Но между тях може да се промъкне всичко. Затова трябва винаги да знаете какво гледат децата ви. Как? Като поне го чувате. 

Засега Ани гледа… е, само „глупости“. 

„Глупостите“ са малки видеа, заснети най-често от деца, но понякога – и от родителите им, на които други деца си играят с играчки. Това звучи много невинно. Но не е. Вместо да излезе да играе с приятели или само да си измисли игри и по този начин да развива въображението си, детето ви живее в някаква виртуална (често заснета безобразно и озвучена много зле) реалност, в която игрите често стават „лоши“, непозволени, недостойни. Виждала съм и подобни анимации, в които с любимите детски герои – да кажем от филм на Дисни – се гаврят по неприятен начин. Бият ги или те самите стават злодеи и се държат „лошо“. 

Няма лошо в лошите емоции, казват специалистите и те категорично трябва да намерят израз. Всяко дете трябва да може да бъде и „лошо“ понякога. Но дали гледането на непроверено интернет съдържание, създадено от кой знае кой и кой знае с каква цел е точно тази врата към освобождаване на психиката на детето ви? Надали.

Канадската психоложка Алисън Шейфър съветва:

„Днешните деца сякаш се раждат с вродена способност да се оправят с дигиталния свят. Родителите често предприемат драконовски мерки – пълно изключване – за да осигурят собственото си чувство за контрола над живота и заниманията на децата си. Забраните би трябвало да са ни научили, че политиката на нулева толерантност и издигането на стени само учат децата да се катерят по-нависоко, да копаят или да заобикалят. 

Стигнала съм до заключението, че най-добрата политика е да сме с отворени очи и нащрек. Предлагам просвещаване и неспирен диалог с децата. Повече от всякога те трябва да могат се облегнат на нашите съвети, да уважават нашите граници и да дойдат при нас, когато нещата се объркат. 

Много често децата не казват на родителите си, когато видят нещо лошо, когато непознат ги заговори в мрежата или станат обект на онлайн агресия, защото се страхуват, че ще си навлекат допълнителни неприятности. Ако възпитаваме чрез наказания, ние поставяме децата в риск.

Така че оставете заплахите на медиите, ние трябва да научим децата на нов вид сигурност, трябва да сме информираните родители, които умеят да поставят границите, които децата съзнателно ще спазват.

„Подгответе, вместо да предпазвате“ е мотото. Вие не можете да промените света, но можете да подготвите децата да се движат безопасно из него.“

„Мамо, няма повече да гледам „глупости“, обещавам! – дояжда салатата си Ани. – Само ще си пусна „Опа, гангнам стайл“ в изпълнение на Елза и Ана! Много е смешно! И край!“, намига ми съучастнически тя. И целият ресторант чува това – честно казано – отвратително парче в още по-ужасяващ аранжимент. Всички погледи се обръщат към нас. Ани подскача радостно пред екрана, а засрамените ѝ родители ровят в чиниите си. 

„Оп, оп, оп оп оп“ викат от екрана танцуващите на това долнопробно парче Елза, Ана и Олаф… А защо децата нямат вкус? Тема на друг разговор. Дълго е за обясняване.:-)