Съвети, ако детето изобщо отказва да ползва тоалетна извън дома от Искра Ангелова
Tова е централен проблем в малката ви вселена – още от опитите да приучите малкия си наследник да използва главата си и да тича до тоалетната всеки път, когато има някаква „нужда“. А сега той се е задълбочил – детето ...Въпроси и отговори по тази тема (1)
Имаме подобен проблем. В детската градина ходим само по малка нужда. Тръгнем ли да пътуваме, сменим ли тоалетната от в къщи с друга и ходенията по малка нужда се разреждат, а по голяма нужда спират за няколко дни. Стиска се и дори не ни информира.
Започнахме да обръщаме внимание на целия „процес“ след като един следобед, след два дни „въздържание“ с рев обяви, че го боли стомах. Беше с издут корем. Разбрахме какво става и започнахме топъл чай с мед. След първото изхождане се подобри, а след 12 часа беше в нормално състояние.
Решихме частично въпросите така. За ежедневието с детска градина „обърнахме“ режима и по голяма нужда се ходи след градината. Вече дори и частът е един и същ.
При пътуване подходите са два. Храненето винаги включва нещо, което подобрява перисталтиката – грозде, круша, сливи, прясно мляко, чай и много вода. Ходенето до тоалетна не е когато „има нужда“, а всеки път, когато има тоалетна. Казваме мини през тоалетна и продължаваме. Така пишка редовно, а когато се установим в хотел казваме „седни да се изакаш“, без да питаме ходи ли ти се или не. Така първите един или два дни имаме променлив успех, но детето се „пречупва“ и свиква с новото място. Освен това дори и да не сме в правилния тайминг, отложеното ходене се случва. След втория ден всичко влиза в ритъм.
Иначе по отношение на препоръките на Алисън – искам да видя среща с БГ директор или учителка, които ги молите за преместване в друг клас, защото има психологически проблем, който резултира в нередовно акане…
Имаме подобен проблем. В детската градина ходим само по малка нужда. Тръгнем ли да пътуваме, сменим ли тоалетната от в къщи с друга и ходенията по малка нужда се разреждат, а по голяма нужда спират за няколко дни. Стиска се и дори не ни информира.
Започнахме да обръщаме внимание на целия „процес“ след като един следобед, след два дни „въздържание“ с рев обяви, че го боли стомах. Беше с издут корем. Разбрахме какво става и започнахме топъл чай с мед. След първото изхождане се подобри, а след 12 часа беше в нормално състояние.
Решихме частично въпросите така. За ежедневието с детска градина „обърнахме“ режима и по голяма нужда се ходи след градината. Вече дори и частът е един и същ.
При пътуване подходите са два. Храненето винаги включва нещо, което подобрява перисталтиката – грозде, круша, сливи, прясно мляко, чай и много вода. Ходенето до тоалетна не е когато „има нужда“, а всеки път, когато има тоалетна. Казваме мини през тоалетна и продължаваме. Така пишка редовно, а когато се установим в хотел казваме „седни да се изакаш“, без да питаме ходи ли ти се или не. Така първите един или два дни имаме променлив успех, но детето се „пречупва“ и свиква с новото място. Освен това дори и да не сме в правилния тайминг, отложеното ходене се случва. След втория ден всичко влиза в ритъм.
Иначе по отношение на препоръките на Алисън – искам да видя среща с БГ директор или учителка, които ги молите за преместване в друг клас, защото има психологически проблем, който резултира в нередовно акане…