Съветите на д-р Гайдурков: може ли детето да яде захар? – 1 част от Д-р Георги Гайдурков

Може ли детето да консумира захари?

Захарите са вид въглехидрати. Въглехидратите принципно ги делим на прости и сложни – захарите са от така наречените „прости“. Те биват обвинявани в това, че повишават бързо кръвната захар, вдигат инсулина по този начин и обмяната отива към масти и към всичките тези негативи, които следват от повишеното мастно ниво и в кръвта и в съдовете и в органите. 

Нека не забравяме обаче, че глюкозата, която е вид проста захар, е основен енергиен източник на органите ни

Мозъкът, сърцето, бъбреците, а и другите органи консумират много, много захар. Захарта задвижва обмяната; захарта всъщност е основният двигател на организма. 

Откъде следва това противоречие, че природата предвижда захарите и в частност простите захари – глюкозата, фруктозата – да бъдат основни енергийни източници на тялото и съответно хранителни вещества, които са основно потребни за тялото, а от друга страна ние да ги обвиняваме в основни нокси и основни фактори за основни заболявания в нашия социум? Проблемът идва оттам, че човекът в своята история и с развитието на индустрията започва да обработва технологично храната. 

Процесът, който ние многократно споменахме, в частност за захарите – опитваме се да екстрахираме една част от контекста, в които се съдържат тези захари, да ги изолираме, и след това пък да конструираме нови, изкуствени контексти; тоест да създаваме нео-храни, каквито всъщност в природата няма и с каквито организмът никога еволюционно не е влизал в досег, за да може да се адаптира към тях. 

Откъде идва това противоречие, че природата от една страна предвижда простите захари и в частност глюкозата да бъде основен енергиен източник за нашето тяло и основен двигател на обмяната, а от друга страна тези захари биват обвинявани за основната патология в нашия съвременен свят? 

Причината е, че природата дава тези прости захари винаги в определен контекст, в определен природен контекст на храни, които правят, които конструират с тези захари цялостен биохимичен пъзел – цялостни органични съединения, които имат различна обмяна. Ние изолираме една част от цялото, както човекът се е старал да направи в своята индустриална революция, така да се каже. 

Знаем, че всъщност ние приемаме много преработени храни, много процесирани храни, в които измъкваме дадена част и след това правим и нещо повече – ние я включваме в други нео-храни, тоест образуваме някакви своего рода неологизми, с каквито всъщност тялото ни никога не се е срещало в своята дълговековна еволюция и няма адаптивните механизми да се справя с тях.

Как можем да ползваме захарите без никаква опасност за нашето здраве, а напротив, те да бъдат наша първа потребност, каквато природата предвижда всъщност да са, а в същото време да няма опасност от заболявания? Защото, нека кажем отново – когато ползваме преработени храни, когато ползваме голи, изолирани прости захари, те вдигат твърде много захарното ниво, имат висок гликемичен индекс. 

Тази висока захар предизвиква отделянето на много инсулин от панкреаса и обмяната отива към масти, които плуват в кръвта, натрупват се в органите, натрупват се като излишна мастна тъкан и така започва т.нар. метаболитен синдром, за който много пъти вече сме говорили.