Преглеждания: 2395
Наднорменото тегло при децата, това е един съществен проблем. Това е популярно и всеки го знае, дори неспециалистът. Дори ако се обърнем към близкото минало от личен опит аз си спомням, когато бях ученик в началните класове, имахме един-двама шишковци, но това беше.
Сега статистиката дава друго – поне половината от съвременните младежи имат наднормено тегло.
Следващата степен е и затлъстяването. Но нека подчертаем и друго – не само индикацията „наднормено тегло“ означава недобро физическо здраве по отношение на килограмите. Защото пък при останалите деца ще видим обратното – те са акселерирали, те са тънки и високи, едва ли не като растение, което е расло на тъмно и е станало крехко, високо и чупливо – това също не е здраве. И в съвременността много специалисти говорят за скрит метаболитен синдром – за деца, които привидно са даже слаби, но те имат затлъстели вътрешни органи – скрит метаболитен синдром.
Тоест не само простото число на килограмите е индикация за проблема „наднормено тегло на децата“. Детето може да е дори с леко поднормено тегло, да изглежда слабо и с недоразвита мускулатура, а да има силна обложеност на вътрешните органи с масти.
Всъщност дефиницията на затлъстяването е повишен процент мастна тъкан, но тя не винаги е очевидна. Всъщност когато по-силният организъм успее да отдели мазнината в подкожието, това е своеобразен защитен механизъм, защото организмът градирайки изтласква тази мастна тъкан в подкожието, където е безопасно.
Защото е все още твърде силен организмът, силни са центробежните сили, както море изхвърля петрола на брега, ако има силни вълни, така организмът успява да маргинализира проблема и го изпраща в периферията, където е безопасно.
Но организмът, ако е слаб, той трупа в центъра – около сърце, бъбреци, сплахникус, въобще около вътрешни органи. Натрупва в съдове, а подкожната тъкан е недобре изразена – ето го скритият метаболитен синдром при децата, който обаче, за съжаление наблюдаваме все по-често.
Тоест при това дефективно израстване от една страна имаме недохранване и организма е слаб, и от друга страна – натрупване на излишни вещества в лицето най-вече на въглехидратите, които се трансформират в масти, това ще го обясним след малко. И по този начин организмът трупа във вътрешността, няма силата да избие навън, няма силата да го депонира в подкожието.
Така че винаги трябва да сме много внимателни по отношение на това, защото наднормено тегло и затлъстяване при децата не винаги е свързано с увеличено телесно тегло сумарно. Затова би трябвало да изследваме процент мастна тъкан, вода в тялото, мускулна маса.
Това се измерва на най-обикновени кантарчета, дори домашни – всеки може да го направи. Но по-важното е какво да направим профилактично и по-натам какво да направим, ако вече този проблем е наличен.
Как да направим така, че да не се стига до наднормено тегло, до затлъстяване при децата и при младежите? Както многократно повтаряме, началото се залага още преди раждането и след това върви още в най-ранно детство.
Тоест най-важно е да коригираме собствения модел. Нека да кажем още веднъж, че децата копират нашите модели едно към едно и чак по-късно те са в състояние да ги ревизират и да ги променят творчески. Но ние сме еталонът, ние сме бащата и майката. Това е еталонът за света, еталонът за доброто.
Високите килограми при децата са огледало на това как живеем. Причините за тях са две – променят се начините на хранене и храните и променя се начина на живот при хората. Ще дам сравнение с нашето поколение (сегашните майки) и поколението на децата ни.
Начин на хранене – по наше време бързата храна беше скара – бира – разбирайте кюфтета, кебапчета и хляб. С една дума месо. В сладкарниците можеше да си поръчаш принцеси. Сега всичката храна на улицата е сандвичи и бургери – много химия, много тесто, майонеза и подобни. Просто е много по – вредна. Пица при нас почти не съществуваше. Чипс и подобни бяха екзотика – нашия чипс бяха слънчогледови и тиквени семки. Газираните напитки ги имаше, но в никакъв случай не бяха толкова разпространени.
Начин на живот – спортът на улицата беше по – достъпен. Най – малкото играехме навън, което си е своеобразно спортуване. Ходехме пеш много повече – до училище, до кръжок и т.н. Родителите ни не се страхуваха да ни пускат сами. Според мен дете сега и дете от онова време имат около 50% разлика в броя извървени крачки на ден. Сегашните деца ги караме с коли на всичко, защото се страхуваме да ги пуснем сами и защото искаме да става по – бързо. Да си спомняте да имаше училищен бус? Не, имаше градски транспорт и ходене пеш. В училище имаше спортен полуден, имаше почистване на двора и почти всеки уикенд нещо се правеше – физически труд. Ако някое дете искаше да тренира определен спорт беше напълно достъпно за всеки, и като места (лесна логистика), и като пари (такси и оборудване не бяха проблем). Уви, сега не е така.
Когато се храним по – лошо, движим се по – малко е нормално да ставаме по – дебели. Живеем по – лошо. Преди не се говореше за здравословен начин на живот – той просто се случваше.