Съветите на д-р Гайдурков – Наднормено тегло при децата, част 2 от Д-р Георги Гайдурков

Кои са основните фактори, които в ранно детство биха довели до наднормено тегло, до натрупване на повече мастна тъкан? 

На първо място това са въглехидратите. 

Не точно мазнините, както обикновено ги обвиняваме, а въглехидратите, които са с висок глекимичен индекс. В случая това не са дори точно сладкарските изделия, а това са нишестетата – това е скорбялата, която ние ползваме преработена и която ползваме под форма на тестени изделия, в това число, за съжаление и хляба. 

И нека кажем едно непопулярно нещо. Всеки лаик знае, че пълнозърнестите тестени изделия са по-добрият вариант от рафинираните бели брашна и съответно продуктите от тях. 

И въпреки това, вижте гликемичния индекс на продуктите от пълнозърнестите хлябове – около 60. Тоест, той е сравнително висок. Основното нещо е ние да предлагаме тези сложни въглехидрати във вид, в които природата предимно предвижда за нашите органи и системи. 

Тоест ако ние предлагаме на детето не толкова тестени изделия и не толкова готови тестени изделия, а предлагаме тези семена и тези зърнени култури под формата на варива – сварен ориз, царевица, елда, киноа и много, много рецепти на база на тези сварени семена.

Когато ние трансформираме това семе чрез смилане, чрез екстрахиране на една част от баластния материал, на фибри, на люспи; когато му добавим консерванти, избелители и т.н., и когато с това престояло и оксидирало, тоест гранясало брашно направим тестен продукт, ноксите са много. И тогава реакцията на тялото е тази – да може включително да задържи вода, не само да вдигне гликемичния индекс и да натрупаме маса от въглехидратите. 

Там, където има токсичност, тялото задържа вода, за да може да разреди токсичността до поносима концентрация в тъканите. Първата реакция на тялото е да разреди отровата. 

Нека да кажем и другия важен фактор, във връзка веднага с това. Това е задръжката на вода поради наличието на сол, поради добавянето на прекалено много натриев хлорид, поради добавянето на готварска сол. Това е една от първите причини за наднормено тегло при децата. 

Защото от най-ранно детство дори сладкишите се обогатяват с готварска сол. Затова нека да четем етикетите – ще видим, че в сладоледа, във вафлите се слага сол. В сладкишите се слага сол. 

В маслото, в кравето масло дори също има сол. Слага се, добавя се като консервант, но се добавя и от гледна точка на това, че солта е най-простият и най-евтин стимулант на нашите вкусови рецептори. Дразни нашите рецептори, дразни по-нататък в кръвта нашите органи, включително и центъра на апетита и тогава ние консумираме много повече. 

Натриевият хлорид има много точна концентрация в кръвната плазма, а и в тъканите. Той е основният екстрацелуларен катион, съдържа се в кръвта, а не толкова в клетките. Но когато той надскочи 0.9 в кръвта, понеже това е несъвместимо с физиологията на организма, нашият организъм разрежда тази сол. 

Тоест, появява се рефлексът за жажда, инстинктът заговаря и ние пием вода. За да може да разредим до 0.9, защото при 1.0 човекът е мъртъв. Много е тесен този физиологичен диапазон на натриевия хлорид в кръвта. 

Такава е потребността, такива са задължителните граници. И ако ние изядем едно кристалче сол, един грам допълнително, нашият организъм ще задържи около един килограм вода, което е горе долу около един литър вода, което е горе-долу около един килограм на кантара.

И когато ние съчетаем рафинирани тестени изделия – хляб, милинки, тутманици, кифли, кроасани с консерванти и т.н. със захари, когато съчетаем с млечен продукт, когато на две места имаме две лепила в лицето на казеина и глутена, тогава този конгломерат ще се задържа и дълго в стомашно-чревния тракт. 

Той ще бъде трудно разградим и ще даде токсични комплекти, спрямо които нашият организъм ще реагира най-първично чрез задръжка на вода и след това с натрупване някъде в подкожна мастна тъкан или в органите. 

Тоест, основните фактори за наднормено тегло на първо място са солта – добавената сол, натриевия хлорид. Той е потребно вещество, това е минерал, основен за нашето тяло, но той се съдържа в самите продукти. 

Дядо Господ го е предвидил да се съдържа там, особено в стъблената целина, която в много случаи вкусово и като потребности може да замести добавянето на сол. Можем да правим сосове, дресинги; ние готвим в сок, във фреш от стъблена целина – в него варим варивата и те стават много солени и ние получаваме необходимите минерали по този начин. 

При наднорменото тегло трябва на първо място да избегнем добавената сол. На второ място – да избягваме рафинираните тестени изделия. На трето – дори и пълнозърнестите ако можем да ограничим и много важно, ако решим те да присъстват като една част от нашето меню, нека те да бъдат домашно приготвени. 

Коренно различно е ние да направим едни домашни хлебчета от лимец, който в момента смиламе на кафемелачка и без да е необходим набухвател направим с вода и подправки едно тесто, едни топчета, които за 30 минути запичаме на 180 градуса и получаваме едни фантастични хлебчета. 

И този хляб няма нищо общо с купен хляб, защото той е смлян в момента, не е оксидирал, цялото зърно е там. Мазнината не е така деградирала поради престояване на брашното. Консумира се веднага. 

Коренно различен е ефектът в сравнение с купен, готов хляб. Нека да заменим тестените изделия с повече зърнени варива.

Все пак, не на последно място, нека вместо захарните изделия, готовите, които съдържат бяла рафинирана захар, да предложим домашни сладкиши, които са направени от ядки, сушени плодове, аромати и получаваме много, много домашни рецепти, които са любими на децата. 

 В синтез можем да кажем – за да предпазим нашите деца от наднормено тегло, или ако то вече е започнало да се развива, нека да направим следните неща.

• Да ограничим приема на натриев хлорид, добавен в храната. Той е най-вече в готовите храни, в преработените, в junk foods.
• Да намалим процента на тестените изделия и най-вече на тези от бял хляб.
• Да заменим със зърнени варива.
• Да ограничим сладкарските изделия и в замяна на това да предложим алтернативи. Тактиката със забраната не работи – напротив, ние трябва да дадем на децата еднакво вкусни алтернативи. И когато предложим тези домашни шоколади, торти и сладкиши, направени от естествени продукти, те ги консумират с голямо удоволствие.
• Да предлагаме винаги много плодове и зеленчуци, които можем да ги правим в различни кремове и сосове. Например, само един пример – банан, авокадо и суров жълтък, обелени и пасирани фурми; с какао или без; с рожков, с ванилия – ние получаваме невероятни кремове. 

Аз винаги така се шегувам, че можем да отворим цяла виенска сладкарница с такива продукти. И тогава, когато детето е свикнало повече с junk foods, ние можем да приготвяме неща, които са близки по форма и консистенция до готовите продукти, от тези естествени продукти. Можем да направим домашни шоколади, кремове, торти и така нататък

• Да толерираме детето да консумира повече сурови плодове, зеленчуци и зеленчукови сокове; сурови ядки също.

Но нека отбележим още един момент – тогава, когато релативно белтъчините в храната са малко и когато детето съответно расте, то има нужда от по-висок белтъчен внос – около грам и половина, даже два грама на килограм телесно тегло. Ако не достига белтъкът в нашата храна, тогава ние сме склонни да трупаме мазнини, това е един универсален биологичен механизъм. 

Тогава се вдига нежелано и лошия холестерол. Така че ако ние гарантираме също така добър белтъчен внос в храната с качествени белтъчини, за които стана дума и пак ще става, тогава потребността от сладкиши намалява. И обратно – тогава, когато имаме повишен апетит към сладки храни, тогава много пъти това е индикация за релативен, поне относителен дефицит на белтъчини в нашия хранителен стил и в нашето меню. 

Вижте също:

Част 1