Шамари или наказания от Искра Ангелова по Алисън Шейфър

С шамари превръщате детето в агресор

Наказанията не учат детето на добро поведение. Единственото, което се постига с тях е хлапето да бъде наясно, че не бива да повтаря дадено действие. Това обаче няма да му покаже кой е правилният път за онази реакция, която няма да му донесе неприятности.

При всички положения позитивният начин на възпитание е за предпочитане. Но пък практиката показва, че се налага да се прилагат и наказания. 

Най-често се използват забрани за:

• гледане на телевизия
• затваряне на детето в другата стая за известно време
• прекратяване на играта
• отнемане на телефон, таблет и компютър за по-големите
• лишаване от някакво любимо занимание

Имайте предвид, че използването единствено на наказания не дава желаните резултати. Винаги обяснявайте как би трябвало да се реагира в конкретния случай. Така замествате лошото поведение с добро и предоставяте избор на малкото човече, следващия път само ще реши да постъпи правилно, за да отнесе караницата.

Старайте се да не прибягвате твърде често до наказания, защото започват да губят своя ефект.  Колкото и да е неприятно дадено ограничение, хлапето започва да свиква с него и вече спира да му прави впечатление. Ако периодично го затваряте в друга стая, първите пъти ще се бунтува, но и ще размишлява върху грешката си. 

След това обаче ще започне само да си измисля занимания, които ще изместят тъгата и ще фокусират вниманието му върху нещо различно.  Може да започне да си пее песничка, да си измисля само приказка, да играе с въображаеми приятели. 

Плясването по дупето също бързо ще загуби действието си, ако го прилагате често. Първите пъти детето ще почувства не толкова болка, колкото обида и унижение, но много бързо ще привикне. Шляпването е за секунда и много бързо се забравя. 

Много по-негативно влияние при силовите методи е лошият пример, който давате. В главата на детето ситуацията изглежда така: „Той/тя е по-силен/а и може да ме удря. Значи аз мога да бия деца, които са по-малки от мен.”. 

Ако вие използвате шамарите като начин на възпитание, след време ще ви е невъзможно да обясните на хлапето защо не бива да удря малчуганите в детската градина, в парка и след някоя и друга година – съучениците си. Освен това насаждате желание да малтретира по-слабите от него, така както е малтретирано от вас.

Наказания може да се прилагат, но много внимателно. За да има резултат от тях, съобразявайте се със следните неща:

• Те трябва да се прилагат веднага след като детето е направило беля. Ако оставите да минат няколко часа, чувството му за вина ще започне да избледнява и приложените мерки от ваша страна няма да имат желания ефект
• Съвсем малките деца пък ще забравят какво са сътворили и изобщо няма да разберат защо сте проявили такава строгост към тях. Не отлагайте вземането на мерки, докато се върне другият родител. В очите на детето така няма да сте авторитет и ще започне да омаловажава вашето мнение. 

Реплики от типа: „Изчакай да видиш какво ще стане като си дойде баща ти/майка ти!”, мигновено ви превръщат в безгласна буква в представите на малкото човече. Вие няма да сте човекът, който може да му казва как да се държи.

• Не подминавайте прояви на лошо държание. Винаги реагирайте, когато видите, че хлапето е грубо с приятелчетата си на детската площадка, хвърлило е пясък върху нечия глава или нарочно е счупило играчката си. След това обяснете как е трябвало да се държи, дори и да е било провокирано от някой друг
• Добрият пример за реакция е много важен след всяко наложено ограничение. Ако малчуганът се е сдърпал със сестричката си за играчка, след наказанието намерете правилния подход да ги накарате да се забавляват заедно със спорния предмет
• За да има трайна промяна в поведението, винаги следете стриктно какъв ефект сте постигнали с наказанието. Ако белята или лошото отношение се повторят съвсем скоро след това, значи трябва да промените стратегията. Проявете търпение и опитвайте различни начини, докато се справите с неприятната ситуация
• Не използвайте заплахи. Когато няма конкретни действия спрямо лошото поведение, а само обещание, малчуганите започват да приемат идеята, че винаги има шанс да им се размине
• Въпреки че шамарите и дори лекото плясване по дупето не са добър начин за възпитание, много родители го използват. Ако и вие сте сред тях, никога не удряйте детето през лицето. 
• Това е много унизително и един ден то ще се превърне в агресивен тип, а ако е момиче, ще позволява на бъдещия си приятел и съпруг също да използват шамари, защото е привикнало на тях. Не си позволявайте и пошляпване по дупето, но ако все пак изпуснете нервите си, нека да е съвсем леко и изключително рядко. 

По-добре стиснете детето за ръката, отново не много силно, но така че да му стане ясно, че е сбъркало, и с категоричен и сериозен тон му обяснете, че това не е редно.

/Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман/