Възпитание чрез поощрения, точки и звездички от Искра Ангелова

Леко неестествено ми се струва да въвеждам система и точки и звездички. Това не е игра, животът не е само черно или бяло, не всичко трябва да се определя като лошо или добро. Освен това аз не съм само добра или само лоша. Защо детето трябва да е такова?
Ако съм сготвила за семейството или съм изгладила дрехите на всички те трябва да ми дадат звезда и?
А ако съпругът ми получи добър бонус от работата и решим да го изхарчим за пътуване кой ще получи звезда?
Това не е игра. Животът не може да се третира като куп решения базирани на система с + или -. Дори не вярвам, че мога да приложа такова постоянство спрямо детето си. Ако го вкарам в подобна матрица вярвам, че ще го осакатя емоционално. Не може ли да прави всичко спонтанно и свободно – без да анализира дали ще получи нешо за това. Разбира се с много обич, търпение и личен пример ще продължа да показвам какво е добро и какво лошо. Ще съм упорита и последователна. Ние сме вземали пример от родителите си, после от учителите си, после от книгите и киното. Защо днес да трябва да раздаваме оценки за всяка детска постъпка. Когато детето порасне и никой не му дава оценка, тогава ще имаме неуверен в себе си мъж или жена. Аз не желая да възпитавам неувереност и постоянно търсене на одобрение.