Здравословното хранене е може би най-криворазбраното понятие въобще в храненето. Много е модерно да се говори за здравословно хранене, здравословни храни и наистина това е едно залитане на хората към здравословното хранене.
Понякога здравословното хранене се мисли много сложно. Здравословното хранене много често се мисли като някакво мероприятие, което трябва да направя, когато имам някакъв проблем.
Но, в крайна сметка, то би трябвало да е нашето нормално хранене. И ако опитаме да определим и да формулираме нормалното и здравословно хранене, би трябвало да го формулираме така: храненето, което не ми създава проблеми.
Това е начинът, по който бихме могли да вземаме решения относно нашето здравословно хранене, като поставим ясна цел на това, което искаме. Защото, здравословното хранене е понятие, което е различно за всеки един човек.
Добрите и лоши храни – именно това е нещо, което много често обърква хората в решенията им за храненето. И е важно наистина да казваме, че няма добри и лоши храни, а има храни, които трябва да са в основната ни част от храненето, има и храни, които ние требва да ядем по-малко. Така че не трябва да се говори така за вредните храни.
Аз съм много против категорично да се слагат етикети на всякакви храни. По-скоро трябва да се говори за потенциално вредни храни при голяма консумация в големи количества.
При голяма консумация и големи количества „здравословните храни“ също така биха могли да се потенциално вредни. За това много е важен въпросът за количеството. Не какво, а колко и как да го приемаме.
Нещата, които трябва да стоят в основата на едно здравословно хранене – трябва да е ясна разликата между храна, с която се храня, и храна, в която търся вкус. Това е нещо, което говоря с клиентите си, и е важно, защото никой не трябва да си внушава, че е лошо да изяде парче шоколад. Напротив – шоколадът е хубаво нещо, има страхотен вкус и може наистина да даде много хубава емоция както на небцето, така и въобще на нашето съзнание.
Но къде е проблемът – проблемът е, когато хората започнат да се “хранят” с шоколад. Тогава нещата излизат от контрол, защото излиза, че храната, която е определена да ми даде вкус, аз я превръщам в основна храна.
Това е една много съществена разлика, ако трябва да се направи здравословно храненето. И то не трябва да поставя бариери, защото здравословното хранене в последно време навсякъде, дали това са статии или медии, навсякъде то представлява само забрани.
Никой не казва какво да ядеш, а само какво да не ядеш. И по този начин хората са принудени страшно много да стесняват вкусовата палитра, което води до по-еднообразно хранене. Тоест – един вид месо, махат млечните продукти – модата в последно време – относно войната срещу хляба, с което също не съм съгласен.
Стесняват изобилието на зеленчуците и плодовете, защото трябва да са БИО, а ти не можеш да намериш навсякъде БИО продукти. По този начин какво се случва – парадокс.
Аз се стремя да се храня здравословно, стеснявайки палитрата на храната и на вкусовете, които консумирам. Това автоматично води до непълноценно хранене. Така че, ако искам едно здравословно хранене – да, трябва да е в основата на редовното хранене в умерени количества с хубава храна.
Но определено колкото по-широка е палитрата на храните и вкусовете, които консумирам, толкова по-вероятно е храненето да е пълноценно. И за това аз съветвам както моите клиенти, така и вас – максимално разширете вкусовата палитра. Това е начинът, по който мога да осигуря много голяма вероятност храненето ми да е пълноценно.
Синът ми е на 6 години и храненето при нас е огромна битка. У дома се яде всичко, не се прекалява с нищо. Не знам как го изпуснахме. Той не яде зеленчуци, с изключение на краставици. Той не яде плодове, с изключение на малко ябълка или диня. На масата като седне, храненето се изразява в 5-6 хапки. Може да живее само на хляб.
Разбира се чипс, солети, шоколад не отказва. Аз ги ограничавам, никога не ги забранявам, но се стремя да не са основни в храната. Голямата битка е да прояде плодове и зеленчуци. Преди няколко дни, за да изяде парче броколи, парче карфиол и три резена морков задушени, изгубихме 1 час пазарене.
Колкото и да съм упорита, виждам как няма особен напредък в тази борба. Надявах се докато израства да прояде всичко, но вече не вярвам, че ще се получи.