Преглеждания: 1569
Хранителните навици и всякакви навици са инструмент, който нашето съзнание използва за неговото улеснение в ежедневието.
Едва ли всеки път, когато се качвате да карате колата, вие се учите отново и отново да карате, именно защото ние създаваме един модел, който се казва „навик”. Да натисна газта или да завия, да погледна задното огледало, когато давам на задна, а не всеки път да мисля какви са инструкциите как се кара кола.
По подобен начин ние развиваме и нашите хранителни навици, които в зависимост от това как ще бъдат развити, специално биха могли да ни карат да сме здрави, бодри, енергични и с нормално тегло. Разбира се хранителните навици, които ние изграждаме, могат също да ни карат да сме с наднормено тегло или с лоши кръвни показатели.
Затова, разбира се, възрастта, на която се изграждат навиците, това са първите 7 г. от живота на всеки един човек. Ако имаме късмет или среда, те ще ни позволят ние да развием правилните хранителни навици.
Няма да говорим толкова за това кои са правилните хранителни навици, но определено изграждането на един навик изисква 2 неща: повторение и продължителност. Това е начинът, по който ние създаваме един навик. Така че ако един човек иска да се научи да създаде навик да се храни редовно, трябва да му е постоянна грижа и постоянно да повтаря.
Един нов навик се изгражда, то е доказано, в рамките на 6 седмици. Това е периодът, в който един нов навик вече си влиза в системата от навици в нашето съзнание.
Това обаче, което не е толкова популярно и може би трябва малко повече да се говори за него е, че старите навици се разграждат и изчезват в рамките на 2 г. при наличие на нов навик и постоянно повторение.
Цифрата 2 г. се подкрепя също така от хомеостазата на нашето тяло. Доказано е, че тялото ни се стреми да върне старото си тегло в рамките на 2 г., след като ние сме постигнали например отслабване.
Така че, ако един човек все пак иска да се храни правилно, да свали килограми, в посока наистина да си промени стереотипа на хранене и да си изгради хубави хранителни навици, трябва да мисли за това минимум 2 г.
Времето, за което се свалят килограми, обикновено е много по-късо от това и именно тогава е моментът, когато хората казват: „Да, аз се храних редовно, с хубава храна, не съм прекалявал, движа се, но в един момент просто ми се изплъзва”.
Проблемът откъде идва? Проблемът идва от това, че старите навици все още са съхранени в нашето съзнание. Във всяка една рязка промяна в нашето ежедневие, която би могла да се определи като стрес, съзнанието ни е склонно да изкара наяве модели на поведение, които не изискват енергия и мислене, за да може да пренасочи този ресурс към новата задача.
Така че в един момент, да, аз вече смятам, че имам навика да се храня редовно и да не прекалявам с количествата, но изведнъж промяната на месторабота, на местожителство променят цялата организация на деня. Аз трябва по друг начин да се придвижа, по друго време да се събудя.
Там, където работя, няма храни, които съм свикнал да ям. И изведнъж, както аз съм се хранел редовно, умерено, с хубава храна, съм минал на еднократно хранене на ден, прегладнял, прекалявам вечер преди лягане.
И това е нещо, за което хората се чудят как става: „ Аз вече цяла година се храня и би трябвало вече да съм изградил навиците”.
Затова е важно наистина, има различни начини, при които бихме могли да оставим съзнанието си още да се ангажира фоново със старите навици.
Един такъв пример и съвет. Да, вече съм изградил навик за режим: храня се редовно, с хубава храна, не прекалявам с количествата. И как да ангажирам съзнанието си още малко да продължи? Примерно чрез воденето на някакъв дневник на хранене.
Това определено ще позволи на някой човек да има наблюдение, да види грешките, които биха могли да се случат, да се повторят във връзка с това. Защото нещата много неусетно започват да ни се изплъзват и да изчезват.
Може би се питате къде? Да, като водя един дневник на хранене, би могло да видя има ли тенденция примерно да пропускам следобедната си закуска. Да видя тенденция, че храненето ми става еднообразно. Да видя тенденция, че в моето хранене прекалявам със сладките неща или тестените изделия.
Но няма човек, който може да каже точно какво е ял преди 3 дена. Ние не го помним. Затова един дневник е начинът, по който би могло да създадете поглед върху това какво правите. Затова мислете за навиците, но и мислете като деца, които растат. Това наистина е много важно и трябва постоянство и последователност от наша страна, за да успеем да ги изградим тези навици и те вече да работят за нас.
Изключително мъдър подход и правилно формулиран начин. За съжаление това изисква време, което да отделиш за себе си и воля. Когато си в динамичен режим, децата имат своите очаквания и ежедневието е натоварено, разрушаване на вредни навици е само пожелание.
Разбира се винаги може да се намери извинение, а вярното е, че трябва да се намери начин, да има дълбока мотивация и внимание към детайла. Ако последователно с малки стъпки се грижим по – внимателно за себе си, много вероятно е в дългосрочен план да сме по – здрави, по – динамични и с нормално телесно тегло. Де факто тези, за които уж се жертваме и не ни остава време за тях, ще се радват на по – добра компания или грижи, когато и ние сме в по – добра форма. Изглежда елементарно, но колко от нас го прилагат?
Има един праг, който трябва да се прекрачи, да се прояви упоритост и след това идва момент, в който спазването на приличен хранителен режим е станало лична мотивация.