Агресията при децата – видове, причини и решения от Маргарита Трифонова

Гневът е нормална емоция за всички нас. Малките деца често нямат необходимия контрол над импулсите си, за да се справят с гнева, и могат да бутнат или дори да ударят  другарчето си по време на  игра, защото им  е отнело играчката например. 

С порастването децата трябва да могат да овладяват действията си в отговор на гнева. Не всички малчугани обаче могат да го правят дори и на по-голяма възраст. 

При такива деца е наложително да се установи причината за поведението им, така че насилието да може не само да се контролира, но и да се предотврати. Задачата за овладяване на агресията при децата обаче съвсем не е лека.

Кое детско поведение определяме като агресивно?

Агресивното поведение може да доведе до тежки последици, ако не се управлява. В зависимост от възрастта,    поведение на такова агресивно дете може да варира от удряне, ритане и хапане до нараняване на животни и дори престъпни действия в по-напреднала възраст. 

Много различни фактори могат да увеличат склонността към прояви на гняв и агресия при децата спрямо околните.

Такива поведенчески проблеми при децата, особено когато са в детската градина, може да са  продиктувани от различни причини. Например  малчуганът може да иска на всяка цена да се сдобие с желаната играчка, или да седне на столчето, където вече седи другарчето му. 

Така се стига до физическа агресия – удряне и блъскане, което задължително трябва да направи впечатление на педагога в залата за игра или на родителите. 

Необходими са много търпение и специална подготовка, за да могат родителите да възпитават децата си към общуване без агресия.

Видове агресия при децата

Ако сте родител, настойник или възпитател, често ставате свидетел на детска агресия, изразяваща се в бой между деца под различна форма: шамар, сграбчване, крясък, щипане, ритане, плюене, хапане, заплаха, дразнене и пр.

Всяко такова поведение, което причинява физическо или емоционално нараняване на човек или животно, или води до увреждане или унищожаване на имущество, е агресия. 

Тя може да бъде вербална агресия или физическа агресия.

Има четири различни вида агресивно поведение: случайно, експресивно, инструментално и враждебно. Важно е да разберете различните видове агресивно поведение, което малките деца могат да проявят, за да можете да отговорите на тях ефективно.

Случайна агресия

Не всяка агресия при децата е нарочна. Случайната агресия е когато едно дете, без да иска, наранява друго дете. 

Настъпването по време на игра, удрянето с ръка докато си пъхаш ръката в ръкава на палтото, или събарянето на нечии вещи, докато вървиш през тясно пространство, са примери за случайна агресия. 

Случайната проява на агресия може да се нарече още индиректна агресия и не се прави нарочно.

Експресивна агресия

Експресивната агресия е извършване на агресивен акт, защото това те кара  да се чувстваш добре. Детето обаче няма за цел да нарани някого. 

Например, малчуганът може да е толкова увлечен в играта на детската площадка, че не забелязва, че другарчетото му не е доволно, когато играчките са съборени.

Когато се извършват безопасно под надзор, ритането, удрянето, хвърлянето и събарянето са подходящи физически дейности за децата. Те често се радват на тези физически дейности. Проблеми обаче възникват, когато децата надхвърлят безопасните ситуации, за да получат удоволствие, и това може да причини щети на хора или имущество.

Враждебна агресия

Враждебната агресия е агресия, извършена нарочно, за да нарани някого физически или психологически. Децата, които използват враждебна агресия, изпитват удовлетворение от това, че виждат другите наранени. 

Децата използват враждебна агресия, за да се почувстват по-силни или когато смятат, че някой нарочно се опитва да саботира това, което правят. Това също е известно като тормоз.

Инструментална агресия

Инструменталната агресия възниква, когато децата се бият за предмети, територия или права и в процеса някой бива наранен. Когато и двете деца смятат, че  първи са се добрали до общата играчка, тяхната цел е да придобият контрол над нея. Борбата за постигане на този контрол може да доведе до нараняване.

По-голямата част от агресията, проявена от деца на възраст от две до шест години, е инструментална, като повечето от изблиците се случват при битки за играчки. Малките и децата в предучилищна възраст са импулсивни, имат ограничени езикови умения и са егоцентрични. Често изпадат в невербална агресия – удрят, ритат или хапят другите деца, за да получат това, от което се нуждаят.

Децата променят своето агресивно поведение, когато узреят когнитивно и натрупат повече социални умения, с опит и напътствия от страна възрастните.

Какви могат да са причините за проява на агресия?

Удрянето или други форми на агресия може да са непреднамерени. Това може да се извършва в състояние  на афект като импулсивен отговор на нещо, което е направило детето ви нещастно. 

Ударът обаче може да бъде и умишлен. Някои деца удрят, за да постигнат своето – това се нарича клинично „поведение“. 

Предизвикателствата с регулирането на настроението могат да доведат до прекомерен гняв или раздразнителност, което води до физическа конфронтация. Родителят е този, който първи забелязва това поведение и трябва да анализира откъде произлиза.

Импулсивност и хиперактивност

Вашето дете може да има проблем с импулсивността. Тоест то не е планирало да ударя друго дете, но въпреки това го е ударило. По-късно детето може да изпита голямо съжаление и разкаяние. В крайна сметка импулсивното поведение е случайно. 

Децата, които са  импулсивни, често първо действат, а после мислят.  Импулсивното  дете обикновено добре  знае, че не бива да постъпва така, но въпреки това посяга да удари, преди да е помислило кое  е правилно и кое не. 

Някои импулсивни деца може също да изглеждат хиперактивни, като се държат така, сякаш ги задвижва двигател. Тези деца се движат постоянно, бутайки и събаряйки всичко, което е на пътя им. Удрянето в този контекст може да е напълно неумишлено, но може да причини проблеми, ако детето ви е малко или дори по-голямо.

Липса на саморегулиране  на настроението

Вашето дете може да изпитва трудности при контролиране на настроението и емоционалните си реакции. Някои не могат да се контролират и  разрешават конфликтите си, като удрят другите деца. 

Такова удряне може да е непланирана или неволна реакция, но липсата на саморегулиране може да доведе до агресия. 

Неспособност за решаване на конфликти

Детето ви може да има затруднения с разрешаването на конфликти, ако не умее да спира автоматичните си реакции и да планира последващото си поведение. Неспособността за решаване на проблеми също може да бъде фактор за агресията. 

Уменията за организация и планиране се отнасят до способността ни да планираме и изпълняваме задачи, затова се наричат екзекутивни функции. Удрянето може да е стандартният отговор, когато детето не е сигурно как да се справи с конфликт. 

Дезадаптивно поведение 

Когато детето нарочно удря другарчето си, с цел да го нарани – тогава поведението му е клинично. В този случай трябва да се мисли за поведенческо разстройство, при което детето умишлено нарушава правилата и причинява вреда, т. е.  действа по „дезадаптивен“ начин.  Като цяло децата с такова поведение изкарват гнева си върху другите. 

Изоставане в развитието

Децата може да не знаят как да разрешат конфликт и да удрят поради затруднения в общуването с другите. Понякога децата, които удрят, трудно възприемат гледната точка на другото дете, защото им липсва емоционална интелигентност и може да им е трудно да разберат какво чувства или мисли другото дете. 

В такъв случай може да става дума за поведение на деца с умствена изостаналост, изоставане в развитието като разстройство от аутистичния спектър и пр. За справяне с агресията при децата е разумно да потърсите оценка при психолог или поведенчески терапевт.

Фактори на околната среда

Често, забелязвайки агресия у малкото дете, родителите или възпитателите бързат да се съмняват в психичното му здраве. 

В поведението на едно постоянно нервно дете те виждат признаци на опозиционно предизвикателно разстройство, разстройство на разрушителното поведение, биполярно разстройство, дефицит на вниманието и хиперактивност. Това са диагнози. Но в детската психология е важно първо да се разгледа по-широкият контекст. 

За дете в предучилищна възраст вероятно е твърде рано да се премине към диагноза. Вместо това,  агресията може да е продиктувана от факторите на социалната среда. Малките деца често моделират поведението, което виждат у другите. 

Стратегии за справяне с агресията при децата

За да се справят с дете, което проявява агресивно поведение, възрастните, а най-често това са родителите, трябва да умеят да прилагат стратегии и техники за преодоляване на агресията. 

Специалистите могат да ви дадат ценни съвети в това отношение.

• Не реагирайте прекалено остро.  Блокирайте поведението и осигурете минимално внимание, като същевременно стимулирате доброто поведение. Понякога малките деца действат агресивно, защото това поведение предизвиква силна реакция. Те получават внимание. Уверете се, че обръщате внимание само на доброто поведение. Награждаването на доброто поведение е по-добра стратегия от наказването на лошото поведение. 
• Намерете възможности за физическа активност. Осигурете възможности за физическа игра, като спортове и бойни изкуства, които също учат на дисциплина.
• Контролирайте средата на детето. Някои деца не се справят добре в неструктурирана и свръхстимулираща среда. Изберете внимателно времето за игра и не го водете прекалено често на партита, ако детето ви става свръх буйно в такава обстановка.
• Дайте добър пример как да се справяте с конфликти. Научете детето си на фрази като „съгласен съм, че може и така“, „тези неща се случват“ и „можем да се справим“. Покажете съчувствие, когато детето ви е разстроено. Позволете му да научи начини за изливане на гнева на безопасно място, без да се прибягва до агресия.
• Вие самите никога не удряйте. Ако вие и другите членове на семейството не удряте други, включително деца, възрастни или домашни любимци, намалявате риска детето ви  случайно да научи, че може и така да се постъпва. 
• Внимавайте с медиите и социалните мрежи. Телевизията и електронните игри показват модели с бой или удряне и някои деца са по-уязвими към тези „модели“ от други. Може да ограничите детето си да гледа предавания и игри, които показват насилие. 
• Показвайте и адмирирайте доброто поведение. Посочвайте и хвалете положителното и внимателно поведение с другите. При много малко дете може да бъде полезно да го научите  на грижовно поведение към плюшеното му животинче например. Научете детето си да „успокоява“ мечето-играчка, когато е „разстроено“, и да го оставя да подремне, когато е „уморено“.

Често допускани родителски грешки спрямо агресивното дете

Психолозите идентифицират следните грешки на родителите в общуването им с деца с агресивно поведение:

• Липса на спокойствие и разбиране в семейството;
• Нездравословни модели на възпитание като хиперпопечителство и хипопопечителство;
• Неуеднаквен модел на възпитание между родителите и други членове на семейството;
• Демонстративно одобрение и насърчаване на агресивното поведение на детето в обществото;
• Недостатъчна социализация на детето с връстници и деца от различни възрасти;
• Прилагане на наказания, свързани с използване на физическа сила и агресия;

Не на последно място – агресията в семейството често става модел на поведение у детето.

Кога следва да се обърнете към специалист

Ако забележите симптоми на агресия у вашето дете, това трябва да изостри вниманието ви, но не е задължително веднага да го водите на психолог или психиатър, особено ако то е още в ранна детска възраст.  Трудно ще намерите специалист, който ще се произнесе с диагноза за нервно дете на 3 години. 

Все пак обаче бъдете нащрек, ако забележите следните повтавящи се модели:

• Детето удря родителите си, братята и сестрите и приятелите си;
• Има агресивни реакции, било то волно или неволно;
• Често действа без да мисли;
• Постоянно се движи и проявява признаци на хиперактивност;
• Когато е разстроено хвърля  предмети или наранява себе си или другите;
• Влиза в конфликти с учители или други авторитетни фигури в училище;

Задължително е да потърсите мнение на специалист и при случаите, описани по-долу.

Агресията при децата в предучилищна възраст 

Понякога малки деца в предучилищна възраст могат да проявят някои агресивни поведения. Децата под четири години често са склонни да изразяват нуждите си физически, преди да се научат да ги изразяват  вербално. Това поведение е важен проблем само ако детето е често агресивно, избухва почти всеки ден или изглежда, че напредва бавно в изразяването на желания и нужди. 

За да се справите с агресията при децата в детската градина, е добре да потърсите  съвет от психолог или лекар. Опитният специалист може  би ще ви покаже някои ролеви игри за справяне с агресията, които да упражнявате с детето си. 

Именно ранната консултация с подходящия специалист ще бъде полезна както за  детето, така и за семейството ви. 

Агресията при децата в училищна възраст 

До средата на началното училище честата или внезапна поява на агресия е проблем. Ако детето ви е много ядосано или физически агресивно, това може да в резултат на емоционално състояние. 

Помислете дали е преживяло наскоро нещо разстройващо, като преместване на местоживеенето, смърт на любим човек или развод. Ако е така, детето е изложено на стрес, тревожност и риск от поведенчески проблем, затова може да се нуждае от терапия или подкрепа, за да го преодолее. 

Ако не е това, може да има друг емоционален или поведенчески проблем. Така или иначе е важно да потърсите помощта на училищен психолог или личен лекар. 

В началното училище симптомите на импулсивност и хиперактивност може да предполагат наличието на  разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност. Биполярното разстройство е рядко срещано в детството, но има генетична връзка, така че е важно да се има предвид. 

Агресия при юноши

В средното училище всяка агресия или проява на насилие от страна на  вашия тийнейджър трябва да бъде  причина за безпокойство. Замислете се сериозно какво се случва с вашето дете. Агресията може да се появи като начин за справяне с разочарованието. 

Често депресията или друго психично състояние може да се прояви като раздразнителност или агресия. Ако дете или тийнейджър са преживели травма, има повишен риск от агресия и значителни поведенчески проблеми, често изразяващи се в агресия между тийнейджъри. Потърсете незабавно помощ от психолог или психиатър. 

Какво да очаквате по време на консултация с детски психолог

От специалистите по детска психология и клинична психология можете да очаквате следните действия в зависимост от тяхната квалификация и насоченост:

• ABA терапевтът (Applied Behavioral Analysis) ще направи оценка и функционален анализ на поведението на детето. Той може да разработи план за поведение, както и да ръководи лечението му.
  
• Психолог или невропсихолог ще направи пълна оценка и ще разгледа симптомите в контекста на психичното здраве и поведението на детето. Психолозите могат също така да провеждат обучение на родители, за да им помогнат за справяне с детската агресия.
  
• Психотерапевт или игрови терапевт ще се ангажира с лечение на възникващи емоционални симптоми и помощ при подобряване на социални умения, планиране и организация, обучение на родители и когнитивна поведенческа терапия.
  
• Училищен психолог може да помогне при изготвяне на план за поведенческа интервенция и подкрепа в училище и да съблюдава изпълнението му. Училищният психолог може да бъде полезен и при провеждането на приобщаващо образование в училище.
  
• Психиатърът може да препоръча приемането на лекарства, ако е необходимо. Посещението при експерт или лекар може да помогне, защото те могат да предпишат и да  следят за приемането на лекарства за невнимание и импулсивност. 

Насоките от специалист са важни, за да могат да бъдат определени както причините, така и стратегиите за справяне с детската агресия. Важно е детето да разбира ролята на специалиста, а семейството му да бъде в състояние да изпълнява препоръките, които ще получи в хода на процеса. 

Снимки: Pixabay