Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието! По материали от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

В наши дни все по-често започна да се говори за синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (СДВХ). И все пак много родители не са запознати с термина и се допуска грешката за деца със СДВХ, да се смята, че имат проблем с контрола на поведението си и реагират прекалено импулсивно или пък са твърде чувствителни. Не са редки и случаите, при които странични наблюдатели определят такова държание като липса на възпитание.      

Детето със СДВХ има трудности в това да контролира поведението си и да застане на едно място в ситуации, които го изискват. Може да се разсейва много лесно и е трудно да се задържи вниманието му за малко по-дълго време. Това може да доведе до сериозни трудности както в обучението в училище, в създаването на социални контакти, така и във всеки друг аспект от живота му. 

Въпреки че хиперактивността е най-добре разпознаваемата характеристика на СДВХ и най-лесна за идентифициране, не при всички деца диагностицирани с хиперактивност, това е водещият им проблем. Обикновено невъзможността за концентрация и задържане на вниманието е аспектът от СДВХ, представляващ най-сериозното предизвикателство, по което специалистите работят най-продължително време.

Около 75% от децата, диагностицирани със СДВХ, имат допълнителни затруднения с ученето, които усложняват целия процес на образованието им. Тъй като не могат да се концентрират, те пропускат голяма част от това, което се случва в час.

За да се ориентирате по-добре, прочетете характеристиките по-долу, които засягат децата със СДВХ и са дефинирани от Американската психиатрична асоциация: 

1. Не може да остане седнало на стола, когато това се изисква от него.
2. Непрекъснато и неспокойно движи ръцете или краката си или не спира да се върти на стола (при възрастните със СДВХ това е ограничено до безпокойство или някакви тревожни мисли).
3. Много лесно се разсейва от външни фактори.
4. Не успява да изчака реда си по време на игра или при някакви социални ситуации.
5. Често бърза да отговори на въпрос, още преди да е завършен.
6. Има трудности да изпълнява инструкции, зададени от други хора или не успява да довърши докрай поставената му задача.
7. Има трудности да задържи вниманието си върху конкретна задача или игра.
8. Често прескача от една недовършена задача на друга.
9. Има трудности в това да играе тихо.
10.  Често говори превъзбудено.
11.  Прекъсва разговорите или заниманията на другите, намесва се грубо и разваля игрите на другите деца.
12.  Често изглежда така, че не чува какво му се говори.
13.  Губи играчките си и вещите, необходими му за училище – тетрадки, учебници, химикалки, моливи и т.н.
14.  Често влиза в опасни физически активности без да мисли за последствията, например рязко изскачане на улицата без да се огледа.

Тези и подобни на тях характеристики обикновено се проявяват преди детето да навърши седем години, продължават повече от 6 месеца и не се дължат на проблеми с развитието. Правилно поставената диагноза е резултат на координираните усилия на опитни професионалисти. Ако смятате, че много от тези характеристики засягат поведението на вашето дете, говорете с педиатъра, който да ви насочи към специалист.

За да разберете дали детето ви е със СДВХ, вижте и информацията по-долу:

• Изключете медицински фактори. Има много медицински състояния като анемия, нарушена функция на щитовидната жлеза или неврологични проблеми, които могат да доведат до симптоми, сходни на тези при СДВХ. Заведете детето при педиатъра, за да ги изключи. Ако проявите, които ви притесняват пък не се случват често, възможно е в момента хлапето да се опитва да се налага, да е преуморено или да има нещо, което го тревожи.
• Проучете семейната история. СДВХ е хронично състояние. Когато се обърнете за помощ към специалист, той ще ви зададе много въпроси, свързани с раждането на детето и поведението му в най-ранните му години.
  Ще ви попита и за други членове на семейството дали са проявявали подобни симптоми. Затова предварително се информирайте дали ваши роднини или такива на половинката ви са имали подобни признаци в поведението.
• Не подценявайте това, което знаете за детето си. Вие познавате собственото си дете най-добре от всички, така че вашите лични наблюдения, натрупани през годините, са изключително важни.
  Много е важно да не затваряте очите си за някакви отклонения в поведението и да не ги квалифицирате само като странности, за да не си създавате излишно безпокойство. Специалистите, с които работите, ще ви помолят да попълните въпросник, чрез който те ще могат да оценят личните ви наблюдения. Постарайте се да бъдете максимално обективни, за да може да получите адекватна помощ.
• Наблюдение. Много полезно би било, ако психологът, с когото работите получи възможност да наблюдава поведението на детето в училище за известен период от време. Това ще му даде директна информация затова какви са правилата в класната стая и как детето се справя с тях. Това не винаги е възможно, за да получите подобно разрешение, най-вероятно ще се наложи да потърсите съдействие от директора на училището.
• Говорете с учителите. Те обикновено имат много ценна гледна точка, през която да анализирате поведението на детето си. Имат натрупан с годините опит, който им помага много бързо да се ориентират дали едно дете се развива по различен за конкретната възраст начин. Ако се налага, външни специалисти могат да помолят учителите на вашето дете да попълнят въпросник, чрез който да оценят различни аспекти от поведението му.
• Съберете информация за представянето на тестовете в училище. Това ще ви даде информация за възможността на детето да обработва научения материал и нивото му на справяне в училище. Наблюденията на поведението на детето по време на тест пък ще ви ориентира за способността му да се концентрира, да задържи вниманието си върху задачите и ще можете да определите степента на неговата импулсивност. В процеса на събиране на информация могат да изскочат и допълнителни проблеми като затруднения с ученето или пропуски с усвояването на учебния материал.
• Поставяне на диагноза. Полезно е да споделите със специалистите, ако знаете за допълнителни проблеми на детето, свързани с ученето, моментното му ниво на развитие, както и тактиките и стратегиите, които му помагат да се справя добре в училище. С помощта на цялата събрана информация, те ще могат да поставят точна диагноза, базирана на модела на поведение на детето ви.