Ако детето ви има нервен тик, конвулсивни потръпвания или щракане с език… от Д-р Мариан Гарбър
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман Дъщеря ви щрака с език, докато се мъчи над сложна задача или ви слуша как й се карате, а звукът е наистина влудяващ. На въпроса защо го прави, ...
Детето ни потреперваше, когато баща му се скара по – сериозно. Той е безспорен авторитет в очите му. При каране този респект се превръща в истински страх. Ясно беше за всички, че по – сериозното скарване води до твърде голям стрес и не е нужно. За съжаление и таткото ни е избухлив и трябваше да го учим да се контролира. От друга страна като види детето да потреперва, започва да съжалява, има угризения и обръща тона си в другата крайност. Това са противоречиви сигнали, които допълнително объркват детето. И понеже не става само с обяснения, е необходимо да се модерира всяка конфликтна ситуация, за да не се стига до крайности. И така с много търпения всички стигаме до правилен подход в общуването.
Таткото не дава свобода на емоциите си, говори по – спокойно при провинения на детето и макар и засрамено и притеснено детето не прави тикове. От друга страна детето ни след няколко такива конфликта се опитва да бъде много по – стриктно относно изискванията на татко си и не желае да се връща към старата ситуация. Имаме един проблем – мисля, че използваме таткото за „лошото ченге“ и не знам дали това няма да се отрази негативно в бъдещите им отношения родител – дете. Аз бих искала да са си възможно най – близки.
Детето ни потреперваше, когато баща му се скара по – сериозно. Той е безспорен авторитет в очите му. При каране този респект се превръща в истински страх. Ясно беше за всички, че по – сериозното скарване води до твърде голям стрес и не е нужно. За съжаление и таткото ни е избухлив и трябваше да го учим да се контролира. От друга страна като види детето да потреперва, започва да съжалява, има угризения и обръща тона си в другата крайност. Това са противоречиви сигнали, които допълнително объркват детето. И понеже не става само с обяснения, е необходимо да се модерира всяка конфликтна ситуация, за да не се стига до крайности. И така с много търпения всички стигаме до правилен подход в общуването.
Таткото не дава свобода на емоциите си, говори по – спокойно при провинения на детето и макар и засрамено и притеснено детето не прави тикове. От друга страна детето ни след няколко такива конфликта се опитва да бъде много по – стриктно относно изискванията на татко си и не желае да се връща към старата ситуация. Имаме един проблем – мисля, че използваме таткото за „лошото ченге“ и не знам дали това няма да се отрази негативно в бъдещите им отношения родител – дете. Аз бих искала да са си възможно най – близки.