Как да се справим с гнева на голямото дете? Съвети от специалисти от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

С времето много деца се научават да не се отказват от нови предизвикателства и да опитват да се справят с тях многократно, докато не постигнат успех. Други обаче се отказват още при първото препятствие, а провалът им става повод за невъздържани изблици. 

Започват да хвърчат учебници, когато урокът не е разбран от първото прочитане, късат се тетрадки при сбъркана задача и под ударите на яда попадат всички членове на семейството, които се окажат в полезрението на разгневения малчуган.

Ако сте изпуснали момента да се справите с гневните изблици на детето си в ранна възраст и вече като по-голямо то продължава твърде често да избухва, спрете да си затваряте очите и да се оправдавате, че е твърде емоционално, а вземете мерки.

Кое се отнася за вашето дете:

• Разстроено е, когато се занимава със задачи за училище  
• Има специфични обучителни трудности като дислексия, дисграфия, диспраксия или дискалкулия
• Има трудности с концентрацията
• Перфекционист е
• Разстройва се от конкретен предмет или тип задачи
• Има по-буен характер
• Избухва лесно, когато има твърде много задачи
• Вижда други членове на семейството, които лесно се разстройват
• Нервничи, когато е преуморено

Отговорите ще ви помогнат да определите дали раздразнителността на детето е временен проблем, свързан с преумора и твърде голямо натоварване или е част от по-сериозен и по-широк проблем с ученето или отношението към учебния процес. За да научите детето си да се справя с гнева и раздразнението, вижте съветите по-долу.

Ако детето често се ядосва и в училище, и вкъщи проверете дали това не е свързано с допълнителни проблеми с ученето. Ако задачите са трудни или прекалено стресиращи за хлапето, вероятно очакванията към него надвишават уменията, които има в дадения момент. 

Когато детето, което обичайно се справя добре в училище, покаже признаци на раздразнителност, възможно е да се е появило нещо, което да го затруднява. Някои хлапета пък преживяват твърде тежко караниците с приятелите в училище и седмици наред могат да са нервни и избухливи. 

Опитайте се да разберете къде се коренят проблемите и помогнете на раздразнителното си дете да се справи със затрудненията. Обсъдете с учителя ситуациите, в които синът ви се разстройва. Генерално, домашните работи не са повод за сълзи и тръшкане. 

Поискайте консултация с психолога в училище, който да наблюдава поведението му за определен период от време в час и след това да сподели с вас впечатленията си. Ако установи проблеми с ученето, потърсете помощ от специалист, който да работи с детето дo преодоляване на проблема. 

Ако изблиците са заради вражда с други деца, поговорете с родителите им и заедно се опитайте да изгладите нещата. Разделете задачите, които традиционно затрудняват детето на отделни части, с които то да се справя по-лесно. 

Ако се нуждае от известно време да разбере урока по „Човек и природа”, да речем и информацията трябва да „престои” в главата му, за да я осмисли преди да си напише домашното, направете няколко кратки паузи между отделните занимания. Научете детето как да прави план за по-лесно изпълнение на дадена задача.       

Намерете алтернативни варианти за справяне. Някои деца срещат специфични трудности, които могат да направят определени задачи много трудни за изпълнение. Тук ще се наложи да се намесите в училище, да говорите с учителите за прилагане на различен подход, който ще пасне най-добре на детето. 

Например, ако то се затруднява сериозно с преписването на текст, помолете учителя синът ви да използва химикалка, която се трие, или ако пише на компютър, да ползва програма, която му показва грешките. Обсъдете възможността първоначално да изпълнява задачата с по-кратки текстове.      

Когато виждате, че дъщеря ви среща трудност, която й пречи да довърши домашното си и избухне в сълзи, накарайте я да сподели какво усеща в момента. Научете я как да идентифицира емоциите си и как да ги назовава, например –

„Михаела, ти си разстроена, защото не успяваш да откриеш буквата „ш“ в изречението. Ето я буквата „ш“. Хайде сега опитай отново да я откриеш в съседното изречение. Не бързай и гледай внимателно“. 

С по-голямото дете направете същото като обсъдите с него чувствата, които изпитва в конкретния момент. Говорете с нисък тембър и не показвайте, че сте изнервени от истеричните крясъци.

Спокойният ви тон ще смъкне напрежението у хлапето. Заедно посочете ситуациите, в които е твърде възможно да се разстрои и след това назовете алтернативни варианти за решаване на проблема – Мога да се справя с проблема. Просто ще опитам да реша задачата по друг начин. 

Техниките за релаксация вършат работа. В днешно време вече много деца ходят на йога, така че добре познават упражненията за релаксация. Ако вашето хлапе обаче има други занимания, можете да потърсите в интернет клипчета с отпускащи практики, разучете ги и после научете мъничето си на тях. 

С времето, прилагайки тези техники, детето ще се научи да овладява раздразнителността си. Покажете как вие реагирате, когато сте ядосани и въпреки това не избухвате емоционално. Използвайте подхода на позитивния разговор със себе си. 

Демонстрирайте как говорите на себе си, когато попаднете в трудна ситуация – „Тази кръстословица е много трудна. Изобщо не си струва да се ядосвам. Ще прескоча тази дума. А, ето тук има дума, която знам! Супер! Сега ще погледна в речника, за да успея да довърша кръстословицата“.

Похвалете детето си за търпението всеки път, когато се опитва многократно да се справя с някакво предизвикателство без да нервничи. Дори да се опитва да отложи за кратко раздразнението си, пак го похвалете за положеното старание и прилагането на нова стратегия.