Преглеждания: 5145
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
Дъщеря ви щрака с език, докато се мъчи над сложна задача или ви слуша как й се карате, а звукът е наистина влудяващ. На въпроса защо го прави, ще ви извади от 10 кладенеца вода или ще се изненада, че изобщо сте го забелязали, защото самата тя не се усеща, че го прави.
Този навик, а също примигването с очи, конвулсивни потръпвания с раменете или други повтарящи се движения може да са резултат от преживян стресов период. Освен това е възможно да продължат и след него. Тези потрепвания при децата не са рядък тик.
Най-често се забелязват на възраст между 6 и 12 години. При някои са краткотрайни, при други продължават седмици наред или дълги месеци.
Когато потрепването е сериозно или продължава повече от месец, вероятно ще има нужда да се намесите, за да помогнете на детето да премахне нервния си навик. Ако обаче е придружено и с други тикове, като издаване на определени звуци, използване на по-груби думи или откровено нецензурни, може да става дума за по-сериозно състояние, известно като Синдром на Турет.
При всички положения е най-добре предварително да обсъдите състоянието на детето с педиатъра му. Наблюдавайте поведението на детето и в продължение на седмица записвайте по кое време на деня, на кое място и в каква ситуация се проявява потрепването.
Намалете максимално нивото на стрес
Във всекидневието колкото и да се стараете, неминуемо се появяват ситуации, в които хлапето се напряга психически. То може да стане тревожно не само от сериозни проблеми, но и от съвсем елементарни поводи като нежелание да изяде супата, а вие твърде много настоявате. Може да се разстрои истински, когато счупи или загуби играчката си.
Сълзи се появяват и при ваша забележка след някоя беля, отиване в детската градина или несправяне с домашното, дадено в училище. И тъй като обикновено нервните тикове са пряко свързани с преживени стресови ситуации, е много важно да се погрижите детето ви да преживява по-малко такива.
Виждайки, че хлапето започва да прави нервни потрепвания, премигване или щракане с език, опитайте се първо да успокоите собствената си нервна система. Избягвайте да повишавате тон, разговаряйте за проблемите и заедно се опитвайте да ги решавате. Непрекъснато повтаряйте, че няма непоправими неща и в тандем може да се справите с всичко.
Опитвайте се да организирате така дневния график на дъщеря си, че да е наясно с всичко, което я очаква през деня. Говорете с учителя той или друг преподавател да й помага да се справя в училище, когато среща трудности или училищният психолог да съдейства, ако преминава през трудни семейни моменти.
Ако се налага отделете време за срещи с детски психолог, който в спокойна и изолирана среда ще може да работи с детето. Релаксиращите техники също имат много важна роля за справяне с напрежението.
Концентрирайте се върху упражнения, които ще релаксират тези части на тялото, които са замесени в тика. Например, ако конвулсивно надига рамене, покажете упражнения, чрез които да отпуска врата, раменете, ръцете и горната част на тялото си.
Помогнете на детето да разбере какво представлява нервният му тик
Седнете с него пред огледалото и го помолете да погледне как изглежда тикът му отстрани. Поискайте от дъщеря си да опише нервните движения, които прави.
Ако щрака с език, например, попитайте я къде точно опира езика си, устата отворена или затворена е през това време. Запишете звука с телефона си, а може да направите и видео, после й пуснете записите, за да види и чуе какво представлява тикът отстрани.
Предложете алтернатива
Ключът към справяне с нервния навик е да дадете идея за заместващо занимание, чрез което детето да му се противопостави. За всеки тик има подходяща неутрализираща го активност. Изберете конкретно действие, което да предпази мускулите, ангажирани в тика от повтарящи се движения.
Например, за да предотвратите конвулсивното свиване на раменете, помолете хлапето да задържи раменете си спуснати надолу в продължение на една минута. Повдигането на веждите или бавното затваряне на очите пък ще помогне срещу тика с примигването.
Ако все навежда главата си наляво, може да му противостоите като го накарате да я задържи за минута надясно. Релаксиращите техники, които детето вече е овладяло, ще му помогнат да се фокусира върху зоните на тялото, участващи в тика. Помолете го да прави упражненията пред огледалото, докато открие точните движения, които са успешното контрадействие на тика.
Използвайте похвали и награди
Отнема време, последователност и упоритост, за да се справите с нервните навици на детето. Започнете с конкретна ситуация и място, на което нервният тик се проявява и системно работете за премахването му.
Когато видите, че синът ви практикува контрадействие, с което да се противопостави на тика си, побързайте да го похвалите за усилията му. Поощрявайте го при всяка негова самоинициатива да се справи с проблема си.
Определете разумно време, в което да превъзмогне навика, като започнете с дневни цели, после преминете към седмични. А за добрите резултати давайте награда.
Детето ни потреперваше, когато баща му се скара по – сериозно. Той е безспорен авторитет в очите му. При каране този респект се превръща в истински страх. Ясно беше за всички, че по – сериозното скарване води до твърде голям стрес и не е нужно. За съжаление и таткото ни е избухлив и трябваше да го учим да се контролира. От друга страна като види детето да потреперва, започва да съжалява, има угризения и обръща тона си в другата крайност. Това са противоречиви сигнали, които допълнително объркват детето. И понеже не става само с обяснения, е необходимо да се модерира всяка конфликтна ситуация, за да не се стига до крайности. И така с много търпения всички стигаме до правилен подход в общуването.
Таткото не дава свобода на емоциите си, говори по – спокойно при провинения на детето и макар и засрамено и притеснено детето не прави тикове. От друга страна детето ни след няколко такива конфликта се опитва да бъде много по – стриктно относно изискванията на татко си и не желае да се връща към старата ситуация. Имаме един проблем – мисля, че използваме таткото за „лошото ченге“ и не знам дали това няма да се отрази негативно в бъдещите им отношения родител – дете. Аз бих искала да са си възможно най – близки.