Ако детето ви скърца със зъби? от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Случвало ли ви се е в някакъв период от живота да скърцате със зъби? Ако да, значи знаете, колко болезнена усещате челюстта си. Някои го правят само нощем, при други този навик се проявява през деня, а трети го правят и докато са будни, и докато спят. 

Когато човек скърца със зъби или силно притиска челюстите си една към друга, първо, че отстрани изглежда много напрегнат и второ – със сигурност така ще развали усмивката си. Стоматолозите наричат това състояние бруксизъм. 

При малките деца се среща основно нощем и по-рядко денем. Независимо в коя възраст се случва, този нервен навик не бива да се пренебрегва. Понякога скърцането и стискането на зъбите, предизвикано от преживяването на стресова ситуация, може да доведе до нараняване на темпоромандибуларната става, свързана с долната челюст, което пък да предизвика главоболие. 

От друга страна пък нарушенията на тази става могат да са причина именно за скърцането със зъби и неволното притискане на челюстите една към друга. Със сигурност навикът води и до съсипване на зъбите.

Въпреки че този навик може да отмине сравнително бързо, ако детето го прояви в някаква възраст, е много вероятно пак да му се случи отново след време, дори когато вече е възрастен човек и тогава да се превърне в сериозен проблем.

Преди да предприемете каквито и да е мерки, първо наблюдавайте поведението на детето. Проверявайте сина си и няколко пъти през нощта, за да разберете дали това се случва и по време на сън. 

Ако се налага, вземете го за известно време да спи при вас, за да не се налага често да ставате и да ходите до стаята му. Така ще получите съвсем ясна представа дали скърцането е инцидентна проява или се случва регулярно. 

Сутрин го питайте как усеща зъбите и челюстите си. Обикновено чувството е болезнено и се усещат напрегнати. Задължително направете консултация със стоматолог, преди да са нанесени трайни вреди върху усмивката на хлапето ви. Специалистът може да ви препоръча специални шини, които да предпазват зъбите от увреждане. 

Но този метод е доста спорен, някои зъболекари са против него и го препоръчват само за възрастни. Стоматологът може да установи също дали детето има проблем със захапката или темпоромандибуларната става и дали има нужда да ви насочи към ортодонт, който да прецени дали трябва да се провежда допълнително лечение. 

За да намалите скърцането и стискането на зъбите, вижте съветите по-долу:

• Проблемът се решава постепенно. Спазвайки препоръките на зъболекаря, у дома вие също можете да предприемете допълнителни мерки, за да спрете нервния навик на хлапето си. Направете план за действие и определете разумен срок, в който смятате, че детето ще се справи с проблема. 

Обсъдете с него кое време на деня избира, за да започнете да се борите с навика и се съсредоточете към този часови диапазон за известно време. 

Например, ако знаете, че в следобедните часове скърцането със зъби се изостря, защото детето се напряга от задачите за домашно, опитайте се да седите с него през това време поне в началото, за да му помагате да се контролира. 

След като постигнете успех, преминете към следващ часови интервал. Не забравяйте да хвалите детето си и да го награждавате за усилията, които полага, за да постигне прогрес. Купете му играчка, за която отдавна ви моли, когато виждате, че има положителна трайна промяна в поведението.

• Обяснете подробно какъв е проблемът. Още по време на посещението при стоматолог, помолете го да разясни в детайли на детето ви защо не бива да скърца със зъби. Нека да му разкаже и какви последствия може да има. 

Хлапетата обикновено се доверяват на специалистите и са склонни да послушат много повече техните препоръки, отколкото тези, дадени от родителите им. След това вкъщи продължете разговора по темата. Седнете заедно с дъщеря си пред огледалото и обсъдете как изглежда отстрани скърцането със зъби. 

Говорете за конкретните движения, свързани със силното притискане на челюстите и как те променят цялото й изражение. Обяснете й също, че когато спре да го прави вече няма да изпитва и това неприятно напрежение и болки в челюстите си, от които често се оплаква.

• Научете детето как да се отпуска и успокоява. Без значение дали стресът и тревожността са причина за бруксизма, детето ви сàмо ще спечели ако го научите на техники за релаксация. Първо му покажете по-общи упражнения, с които да се научи да се отпуска и успокоява. 

След това се фокусирайте върху техники, които да му помогнат да отпуска лицевите и дъвкателните си мускули. Когато детето прави подобен тип упражнения, уверете се, че то леко притиска устните си, а не зъбите.

• Заместете навика с алтернативно занимание. Когато видите, че детето силно стиска зъбите си, опитайте се веднага да отвлечете вниманието му с нещо интересно. 

Дайте му любима игра, върху която да се фокусира, включете му микрофон, за да пее, така със сигурност няма шанс да стиска зъби. Можете да му дадете дъвка без захар или го карайте да практикува релаксираща техника, придружена с дълбоко вдишване с отворена уста за поне 60 секунди.